Решение № 14124 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2012 г.

Решение № 14124 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свиленград, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 718 от 23.12.2011 г., постановено по адм. дело № 486/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково, с което е отменено Решение № 8000-0835/24.08.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, определящо като дължимо по ЕАД № 3100/ 4-12903 от 02.12.2004 г. държавно вземане в размер на 1348 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2007 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение на Административен съд - Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Поддържа, че правото на инвалидите да ползват безмитен внос е пряко свързано с личността и се погасява с тяхната смърт, в резултат на което за наследниците им възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ е неприложима в конкретния случай, поради което изложените от съда в тази насока мотиви са незаконосъобразни. Ответникът по касационната жалба - Юсеин Хасан Юсеин от гр. Хасково, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Заинтересованите стани - Хасан Юсеин Юсеин, Емине Хасан Юсеин и Есенгюл Хасан Юсеин не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това в пледоарията си по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведеното с нея отменително касационно основание съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е Решение № 8000-0835/24.08.2009 г. на Началника на Митница - Свиленград, определящо като дължимо по ЕАД № 3100/4-12903/02/12/2004 г. държавно вземане за ДДС в размер на 1348 лв., ведно с лихва за забава, считано от 24.04.2007 г. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С ЕАД № 3100/4-12903 от 02.12.2004 г. за получателя Айтен Сали Юсеин е оформен режим "внос" за употребяван пътнически автомобил марка "Опел", при ползване на митническите облекчения за безмитен внос по чл. 4 от ПМС № 2/93 г., чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.) и при приложение на чл. 660, ал. 2 от ППЗМ досежно митническия надзор върху моторното превозно средство за срок от 36 месеца. На 24.04.2007 г., преди изтичането на този срок, Айтен Юсеин е починала, въз основа на което Началникът на Митница Свиленград е преценил, че е отпаднала предпоставката за ползване на режима за безмитния внос и за наследниците й е възникнало вносно митническо задължение. При тези констатации относно релевантните факти и обстоятелства, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неспазване на законоустановената форма и в нарушение на материалния закон. Решаващият състав е обосновал извода си за наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК с неуведомяването на засегнатите лица за служебно инициираното особено административно производство и препятстване на възможността за представяне на релевантни доказателства от страна на адресатите на акта. Изложил е мотиви, че посочените в решението разпоредби на чл. 6 от Регламент № 2913/92 на Съвета на ЕИО и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ уреждат предимно компетентността на органа, но не обосноват процесното решение от правна страна, като същевременно не позволяват извършването на проверка за законосъобразност. Липсата на конкретика в тази насока е приравнена на липса на правни основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 от АПК, в резултат на което е формиран извод за неспазване на законоустановената форма. Досежно материалната незаконосъобразност на решението, съдът е посочил, че смъртта на титуляра на безмитния режим по чл. 720 от ППЗМ не може да се квалифицира като неизпълнение на ползвания митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, тъй като правото на безмитен внос е упражнено приживе от наследодателя - инвалид и при настъпила смърт на същия за наследниците му не възниква вносно митническо задължение. При липса на данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка следва да се приеме, че смъртта на наследодателя - инвалид не попада в хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, поради което определянето на задължение за заплащане на ДДС в посочения размер е материално незаконосъобразно. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на атакувания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил последователна проверка на основанията за законосъобразност на оспорения административен акт, в резултат на която е формирал законосъобразни изводи, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалния закон. Решаващият състав е осъществил правилен анализ на посочените в акта правни разпоредби, в резултат на което обосновано е приел, че нормите на чл. 6 от Регламент № 2913/92 на Съвета на ЕИО и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ не позволяват извършването на контрол за материална законосъобразност на решението, а липсата на конкретни валидни правни основания за издаването му е в нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК и обуславя извод за неспазване на установената форма. Касационната инстанция не споделя доводите на административния съд досежно квалифицирането на допуснатите в хода на административното производство процесуални нарушения като съществени. Задължението по чл. 26 от АПК за уведомление на заинтересуваните лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Съгласно константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което в конкретния случай е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. При положение, че фактическата обстановка е безспорно установена, спорът между страните е единствено правен и впоследствие адресатите на акта са реализирали правото си на защита чрез обжалване на акта, то настоящата инстанция намира, че не са налице основания допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила да се определят като съществени. Този извод не се променя от нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която се отнася до релевантния момент за преценка на съответствието на акта с материалния, но не и с процесуалния закон. Настоящият състав напълно споделя изводите на решаващия съдебен състав във връзка с тълкуването на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, който определя хипотезите, при осъществяването на които е налице неизпълнение на предпоставките за режима по чл. 720 ППЗМ. Действително, преференцията за ползване на митническото облекчение за внесен автомобил е лична. Тя не се наследява, тъй като това право е intuitu personae (с оглед на личността) и може да се упражни само от неговия притежател. Именно такъв е обаче и конкретният случай, в който преференцията е ползвана от самия инвалид - наследодател, в резултат на което тя би се погасила само при осъществяването на лимитативно изброените в чл. 753, ал. 2 от ППЗМ разпоредителни сделки. Наследяването не е транслативна сделка, предвид което наследственото правоприемство като основание за прехвърляне на собствеността не попада в приложния обхват на коментираната норма. Тя определя публични задължения и е недопустимо да се тълкува разширително и извън пределите на точния й смисъл. Смъртта като юридическо събитие не може да се определи като неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, поради което тя не е основание за пораждане на вносно митническо задължение за универсалните правоприемници на наследодателя - инвалид. Достигайки до идентичен краен правен извод, административният съд е постановил решение, което не страда от касационния порок материална незаконосъобразност и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение