Решение № 1819 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2011 г.

Решение № 1819 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Петков Петков и Николай Георгиев Белев, чрез пълномощника им адв. Левичаров, против решение № 482 от 10.10.2011 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 595/2011 г., само в частите, с които са отхвърлени жалбите им против отказ за издаване на скици на поземлен имот № 101075 и имот № 101076 за Иван Петков и скица на имот № 101076 за Николай Белев, обективирани в писмо изх. № ПО-04-86 от 27.07.2011 г. на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) гр. Велинград. Частта на решението, имаща характер на прекратително определение, не се оспорва и е влязла в сила. В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на решението, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че одобрената карта и кадастрален регистър по ЗКИР на землището на с. Дорково, където се намират процесните имоти, не са влезли в сила, тъй като са обжалвани, т. е. приложима е нормата на чл. 49, ал. 5 от ЗКИР и исканите скици на имотите следва да бъдат издадени от ОСЗ, която е компетентният орган. Иска се отмяна на решението и да бъдат уважени първоначалните жалби. Ответникът - началникът на ОСЗ гр. Велинград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството изразява становище, че постановеното решение е недопустимо, тъй като оспорените писма на ОСЗ гр. Велинград не представляват административни актове - изрични откази за издаване на скици. В същите е посочено само, че такива скици издава друг орган - СГКК, но липсва отказ за издаването им. Ако се приеме, че е налице административен акт, жалбата е основателна, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства - тези, свързани с влизането в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистри, с оглед данните за оспорването й. Не е изяснено дали оспорването е по отношение цялата карта или за отделни нейни части. Не е преценено дали посоченото съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на отказите - по чл. 31, ал. 2 от АПК, а оттам и дали не се касае за нищожен акт, издаден от некомпетентен по материя орган, с оглед и на разпоредбата на чл. 45ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно която при възстановяване на земеделска земя, попадаща в територия с одобрена кадастрална карта на съответно землище, ОСЗ следва да предостави решението на СГГК за издаване на скица, което означава и това, че щом е позволено по-голямото, то е позволено и по-малкото - при влязло вече в сила решение за възстановяване и при искане за нова скица в такава територия, ОСЗ е длъжна да препрати преписката на компетентния орган. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите в касационната жалба и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството през Административен съд - Пазарджик е образувано па жалби, подадени от настоящите касатори против цитираните откази за издаване на скици на поземлени имоти, обективирани в писма на ОСЗ гр. Велинград. От доказателствата по делото, съдът е установил, че Иван Петков е собственик на поземлен имот № 101075 по картата на възстановена собственост (КВС), находящ се в м. "Въпите - Дъното", в землището на с. Дорково, община Ракитово, както и е съсобственик, заедно с Никола Белев на поземлен имот № 101076 по КВС, същата местност - нот. акт № 164/2006 г. Двамата собственици са поискали от ОСЗ гр. Велинград издаване на скици за посочените имоти в землището на с. Дорково, като в отговор са получили оспорените писма, адресирани до всеки от тях, в които началникът на ОСЗ гр. Велинград е посочил, че имотите, предмет на искането за издаване на скици, попадат в кадастрални райони, за които са изработени кадастрална карта (КК) и кадастрални регистри (КР) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), които са одобрени със заповеди на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) № РД-18-42 и № 18-43 и двете от 06.07.2010 г., обнародвани в ДВ, бр. 63 от 13.08.2010 г. Изрично е посочено, че при създаването на КК и КР, ОСЗ прекратява дейността си по поддържане на КВС и обслужването на гражданите се поема от СГКК, 30 дни след датата на обнародване на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на КК и КР в Държавен вестник. Безспорно е установено по делото от представените две заповеди на изпълнителния директор на АГКК, че действително на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени КК и КР за територията на м. Дъното, кадастрален район с. Дорково, като не е спорно, че именно в този район попадат имотите, за които се иска издаване на скици. Съдът е приел също така за безспорно, че заповедите по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР не са влезли в сила, тъй като са оспорени и пред АС - Пазарджик е висящо адм. дело № 574/2010 г. При тези данни, съдът е приел, че жалбите са допустими (за всеки собственик за съответния имот), тъй като са налице откази за издаване на скици - отказ за извършване на поискана услуга. Отказите е приел за законосъобразни, тъй като при наличие на одобрена КК и КР по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, без значение дали същата е влязла в сила, компетентен да издава скици за имотите, попадащи в територията с одобрени КК и КР е съответната служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗКИР. В този смисъл е и нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която ОЗС поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и и издават скици до одобряване на КК и Кр за съответната територия по реда на ЗКИР. Видно от нормите меродавният момент е одобряването на КК и КР, не влизането им в сила. Съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на КВС, срокът, след който се преустановяват посочените дейности от страна на ОСЗ, е от деня, следващ изтичането на тридесетдневния срок от датата на обнародване в ДВ на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. В този смисъл и е издадена съвместна заповед между МРРБ и МЗХ. В случая заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е обнародвана на 13.08.2010 г., т. е. считано от 13.09.2010 г. компетентна да издава скици за имотите, на които жалбоподателите се легитимират като собственици, е не ОСЗ, а съответната СГКК. По тези съображения отказите са приети за законосъобразни и жалбите са отхвърлени. Така постановеното решение е допустимо и правилно. На първо място, съдът следва да се произнесе по допустимостта на съдебното решение, независимо че в касационната жалба, липсва подобно оплакване, с оглед обхвата на контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид възражението на прокурора от Върховната административна прокуратура. Постановеното решение е допустимо. Не може да се сподели възражението, че оспорените писма нямат белезите на индивидуални административни актове. В същите са материализирани откази за издаване на документи от значение за упражняване на права и същите притежават всички белези на акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилно съдът е приел, че са налице годни за съдебен контрол индивидуални административни актове. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано, тъй като съдът не е съобразил доказателствата установяващи обстоятелството, че одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри за процесната територия не са влезли в сила. В случая, правилно съдът е приел, че е ирелевантно обстоятелството дали кадастралната карта и кадастралните регистри са влезли в сила, съответно доказателствата в тази насока са неотносими и правилно не са обсъдени. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри единственият орган, който има компетентност да издаде скица (копие) от кадастралната карта и регистър за даден имот е съответната служба по геодезия, картография и кадастър, както правилно е приел и съдът. При нея се съхраняват всички карти, одобрени по отменени или действащи закони, в т. ч. картата на възстановената собственост, съставена по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - § 4, ал. 2 и 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР. Всички карти и планове, създадени по ЗСПЗЗ, от момента на предаването им на АГКК загубват актуалното си значение. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, съответно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри тези планове се инкорпорират в създадените кадастрална карта и регистър. Съответно с одобряването на кадастралната карта и кадастралния регистър се преустановяват правомощията на ОСЗ по поддържането на картата на възстановената собственост, съответно и издаването на скици, както правилно е приел първоинстанционният съд. В този смисъла са нормите на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗКИР и § 10 от ЗКИР, с който се изменя чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като изрично в нормата се предвижда ОСЗ да поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материални и данни по закона и да издават скици до предаването им на АГКК по реда на § 6, ал. 2 от ЗКИР. В нормата на § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР изрично е посочено че скици на недвижими имоти се издават по досегашния ред, в случая от ОСЗ, до одобряване на КК и КР. От анализа на цитираните норми следва изводът, че релевантният момент е именно моментът на одобряване на кадастралната карта и регистър, а не моментът на влизане в сила на същите. От посочения момент скиците следва да бъдат издадени от съответната СГКК. Извеждайки същия извод, съдът правилно е приложил материалния закон. ОСЗ не е компетентна да издаде исканите скици, след предаването на всички материали на АГКК и правилно е отказала издаването на скици - извършването на исканата услуга, по смисъла на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията. Жалбоподателите следва да заявят искането си пред компетентната СГКК, като при отказ защитят правата си по съдебен ред. Постановеното решение не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение