Решение № 4791 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2012 г.

Решение № 4791 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослава Хаджиева, в качеството й на процесуален представител на "Фероком" АД, срещу решение № 2 от 3.01.2012 г. по адм. дело № 2569 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 161000639 от 8.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 809 от 5.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Христина Стоянова. Представя писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 161000639 от 8.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 809 от 5.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С него на "Фероком" АД е начислен допълнителен данък добавена стойност на обща стойност 686 501,63 лв. и е определена лихва в размер на 151 707.47 лв., на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Органът по приходите е установил, че дружеството е декларирало вътреобщностни доставки към три румънски търговци - "HERMES IMPEX" S. R. L., по 57 инвойс фактури; "ROMBUL TRADE INTERNATIONAL" S. R. L., по 23 инвойс фактури, и "METAL CENTER", по 43 инвойс фактури, всички те с предмет на доставките - арматура. В резултат на извършената ревизия органът по приходите е приел, че не е доказано транспортирането на стоките до Румъния и получаването на стоките от румънските дружества. Посочено е, че нито едно от транспортните дружества не в представило необходимите документи, удостоверяващи реалното транспортиране на стоките от територията на България до територията на Румъния, понеже липсват пътни листове с посочване на имената на лицата, извършили превозните услуги, вида и регистрационните номера на превозните средства, липсват също командировъчни заповеди и документи за платени командировъчни пари, пътни и фериботни такси, за гориво, паркинги и други съпътстващи документи, доказващи извършени превозни услуги. Направен е извод, че, ревизираното дружество не е осъществило вътреобщностни доставки по смисъла чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, понеже не е доказано реалното движение на стоките от България до Румъния и тяхното реално получаване от румънски лица. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена конкретната фактическа обстановка по спора, като съдът е отграничил спорния момент и от правна страна, а именно дали за съответните данъчни периоди на 2007 г. и 2008 г. правилно е начислен ДДС от ревизиращия орган, понеже по процесните фактури не е извършена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Според административния орган това е така, понеже търговецът не разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 1, б. "а" от ППЗДДС, в приложимата редакция. Съдът е приел за установено, че посочените като получатели на процесните стоки румънски дружества са собственост на български граждани, за които след извършена проверка румънската данъчна администрация констатира, че са липсващи търговци. Според съда получените отговори от румънската данъчна администрация по линия на международното сътрудничество са официални документи, които притежават материална доказателствена сила относно съдържащите в тях факти и констатации, която не е била оборена в хода на съдебното производство. По отношение на основния спорен въпрос относно превозването на стоките в Румъния съдът е приел, че липсват доказателства за движението на посочените в транспортните документи превозни средства на територията на България и преминаването им на територията на Румъния. В тази връзка е посочено, че липсват доказателства за платени винетни такси за движение по републиканската пътна мрежа на България, за преминаване през Дунав мост или друг ГКПП в посока България - Румъния и заплатени пътни такси за това. В мотивите на решението съдът е обсъдил и представените по делото документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, посочени в чл. 45 ППЗДДС, а именно транспортни документи и писмено потвърждение от получателите. Относно представените ЧМР, удостоверяващи извършването на превоза, съдът е приел, че същите са непълни, със съществени разминавания в дати и суми със съответните платежни документи, като не съдържат имената и качеството на лицата, получили стоките. От друга страна, според съда, писмените потвърждения за получаване на стоките, не представляват годни доказателства поради невъзможността да бъде установено авторството им. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на назначената по делото тройна съдебно-графологична експертиза, като е посочил, че приетото на 6.12.2011 г. не кореспондира със събраните по делото доказателства, защото заключението е изготвено въз основа на сравнителен материал, който не е бил събран по надлежен ред - пред съда, а също така заключението е било оспорено от ответника и прокурора. Според съда е останало основателно съмнение относно лицето, дало сравнителния материал. В тази връзка съдът е формирал извод, че от "Фероком" АД не са представени документи, които по категоричен начин да установяват транспортирането на стоката на територията на Румъния, с оглед липсата на яснота относно лицата, подписали както международните товарителници. Относно приетото по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че с тях не са установени нови факти, които да не са били известни при извършване на ревизията и да не са били взети предвид при издаване на ревизионния акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните възражения в касационната жалба са насочени към неправилно ценене от страна на първоинстанционния съд на представените доказателства по повод двете групи документи, които по силата на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, обосновават доказан международен транспорт по процесните вътреобщностни доставки. Настоящата инстанция е такава по правото, т. е. по преценка относно правилното прилагане на материалноправните норми при конкретно установената фактическа обстановка по спора, както и на съдопроизводствените правила при констатирането й. От изложените по-горе фактически съображения на съда не се установява твърдяното нарушение. Към ревизирания период е приложима редакцията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, (ДВ бр. 101/2006 г.), която в хипотезата на осъществен от трето лице транспорт, обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. В случая по делото е безспорно наличието на документи от първата група на тези посочени в чл. 45 от ППЗДДС (относно доставката), предвид това, че не се оспорва от органа по приходите реалността на самата доставка на стоки, плащането им, идентификацията на страните по доставката, както и регистрациите им за целите на ДДС в съответните държави - страната и друга държава членка. По делото е налице спор именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. Настоящата инстанция споделя изложените в съдебното решение съображения относно липсата на доказателства за изпращането на стоките и това е така, понеже процесните товарителници (ЧМР) и протоколи за потвърждаване са оспорени относно тяхното авторство, като с назначената по делото съдебно-графологическа експертиза не са опровергани съмненията относно положените подписи. Наред с това не са ангажирани други доказателства относно реалното осъществяване на транспорта и получаването на стоката на територията на Република Румъния. Основателно съдът се е позовал на отговорите по формуляри "SCAC 2004", съгласно чл. 5 от Регламент ЕС1798/2003 г., с които е изискана информация от данъчната администрация на Румъния с цел установяване на обстоятелства и факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество във връзка с декларираните. Тази процедура е проведена и данните, които се съдържат в отговора на румънската данъчна администрация, дадени в посочения по-горе отговори по формуляр "SCAC 2004", не опровергават извода за липса на вътреобщностни доставки към трите дружества. Несъмнено, този формуляр за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представлява официален документ, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценявани заедно с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. Така по делото се получава колизия между доказателствената сила на международната товарителница, която е частен свидетелстващ документ, чиято материална доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото и доказателствената сила на посочения формуляр, представляващ официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда. Именно поради констатираното относно подписите в документите за транспортиране, и направеното оспорване още в административното производство, както и в съдебното, се поставя въпросът за тяхната истинност, съответно за тяхната автентичност. Това се обуславя от обстоятелството, че по силата на цитираната конвенция подписът за получател не се явява задължителен реквизит и няма доказателствено значение за самия транспорт, но с оглед резултатите от направената проверка по линия на международното сътрудничество, то те следва да се анализират и се направи съответния извод. Истинността на тези товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя, в това число и определяне мястото на разтоварване на стоките. Именно този юридически факт на физическото изнасяне се явява определящ и подлежащ на доказване, респ. на завършване на транспорта, което в случая не е направено с оглед направения анализ на доказателствата по делото и конкретно на товарителниците и отговорите на румънската данъчна администрация. Следователно правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, понеже обсъжданите писмени доказателства, официални и частни, са били оспорени в административното производство, а след като дружеството - жалбоподател обжалва ревизионния акт, то доказателствената тежест е негова, в какъвто смисъл е и установената съдебна практика. Отделно от това не са представени убедителни доказателства за начина на натоварване автомобилите на транспортните фирми, наети от румънските купувачи. По тази причина се явява основателен доводът на органа по приходите, че от страна на ревизираното лице, действащо като доставчик не са представени доказателства, затова че е действал добросъвестно, както и че не е представил изискваните доказателства, удостоверяващи правото на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка от ДДС. Обжалваното решение на административния съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна такива са присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение