Решение № 4027 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2013 г.

Решение № 4027 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "ДИК", с. Царацово, чрез адв. Ботева, срещу решение № 797/11.04.2013, постановено по адм. д. № 955/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, ст. юрк. Стоянов в писмено становище, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив, е бил РА № 161105005/5.12.2011 г., издаден от Ф. Карапиперов гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 183/17.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказан данъчен кредит на ДЗЗД "ДИК", в размер на 26 291.07 лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчни периоди 18.01.2007 г. - 31.12.2008 г., 1.04.2009 г. - 31.12.2010 г., 1.02.2011 г. -30.04.2011 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит на на ДЗЗД "ДИК", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5 ЗДДС, по доставки от "Карелия" ЕООД, "Алберт 2005" ЕООД, "Н и Н транс" ЕООД, "Паралакси" ЕООД, "Лили 2007" ЕООД, "Макс Медиа 2007" ЕООД. Предмет на доставките от "Карелия" ЕООД са рекламни материали, каталози, брошури и различни материали /ламарина, винтове, ел. кабел и др./, като ИПДПО на доставчика е връчено по реда на чл. 32 ДОПК и документи не са представени. От писмено обяснение на представляващия жалбоподателя се установява, че стоките са доставяни с транспорт на доставчика, а разплащанията се извършвали в брой при получаване на стоката. Други доказателства в хода на ревизията не са били представени, като е установено, че доставчика е дерегистриран по инициатива на данъчен орган считано от 1.09.2009 г., поради което една от фактурите - № 382/16.10.2009 г., по която е претендиран ДК е издадена след дерегистрацията. Предмет на доставките от "Алберт 2005" ЕООД се рекламни материали, каталози, брошури, като доставчика също не е намерен на декларирания от него данъчен адрес и ИПДПО му е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Разплащането е извършено в брой, като към ф-ра № 411/29.06.2009 г. е приложен опис /л. 117 гръб/, с отразени бр. химикали, бр. моливи, бр. хартиени кубчета и бр. кутии с единична цена, формиращи стойност на фактурата - 5 450 лв., без данни и подпис на съставител. Сред справка за ФУ на задължено лице в информационния масив на НАП, съдът е приел за установено, че Алберт 2005 ЕООД няма регистриран ЕКАФП, по номера на фискалния бон, придружаващ издадените от прекия доставчик фактури. Относно доставчика "Н и Н транс" ЕООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставките е ламарина черна, винкел ГВ, като този доставчик също не е намерен на декларирания от него данъчен адрес и ИПДПО му е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. От писмено обяснение на представляващия доставчика се установява, че стоките са доставяни с транспорт на доставчика, а разплащанията се извършвали в брой при получаване на стоката. Други доказателства в хода на ревизията не са били представени, вкл. с възражение против РД и при административното оспорване. Идентични са представените доказателства относно доставчиците "Паралакси" ЕООД, с предмет на доставката - 2 400 кг. ГВ ламарина. От доставчика "Лили 2007" ЕООД, с предмет на доставките - ламарина, арматурна заготовка, поцинкована ламарина в хода на ревизията е представен отговор от управителя, в който е декларирано, че "Лили 2007" ЕООД не е издавало процесните фактури, с получател ДИК ДЗЗД. Установено е, че основна дейност на доставчика е "международна спедиция", като дружеството не разполага с магазини и складови помещения и издава само компютърни фактури - не работи с кочани за ръчно издаване на фактури и няма никакви търговски отношения с жалбоподателя. Установено е, че процесиите фактури не са отразени в дневника за продажби за съответния данъчен период или в следващи и не участват във формиране на крайния резултат за съответния период. Досежно твърдяното от жалбоподателя плащане в брой и представените фискални бонове към процесните фактури в хода на ревизията е установено, че доставчика - "Лили 2007" ЕООД има регистриран ЕКАФП с други номера на ФУ и ФП. Идентични са констатациите досежно доставките на "Макс Медиа 2007" ЕООД, с предмет на доставките - рекламни бележници и химикали. Подробно съдът е обсъдил заключението на ССЕ и показанията на разпитания по делото свидетели Б. Кръстева и И. Събевски от които се установява редовно водено счетоводство при жалбоподателя и данни за извършваната от жалбоподателя дейност. Експерта не е извършил цялостна проверка на заведеното счетоводство на жалбоподателя във връзка със спорните фактури /оборотна ведомост; справки за последващ стоков поток, искания за отпускане на материални ценности, справки за входящ стоков поток и др. в тази насока/, като не са проверени счетоводствата на преките доставчици. При тези факти съдът е приел, че за фактурираните количества стоки не са представени приемо-предавателни протоколи, данни за складови или други търговски помещения за съхраняване на стоката преди продажбата й, и други преки доказателства за фактическо придобиване на заведената в счетоводството на получателя стока по издадените фактури. На следващо място, дори да се приеме, че в склада на жалбоподателя са постъпвали ламарина, винкел и останалите материали, не е установена пряка връзка на заведените количества в складовата база с доставките от конкретните доставчици. По отношение на доставката на рекламните материали съдът е приел, че доставчиците не са представили доказателства за вида и количеството на рекламните материали, за начин на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи - материали, труд, доставка; липса на данни за активи - наети или собствени, . От жалбоподателя не са предоставени образци на рекламните материали, начина на определяне цената на услугата и размера на приходите във връзка с извършените разходи, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ППЗДДС. съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е приел, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване. Неоткриване на пряк доставчик /предходен доставчик, само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК, при наличие на други доказателства за фактическо изпълнение на доставката/ услугата, каквито съдът е приел, че не са представени от жалбоподателя. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото е безспорно установено, че част от преките доставчици не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси, а намерените са декларирали, че нямат търговски отношения с жалбоподателя и не са издавали процесните фактури. В хода на ревизията, административното и съдебно обжалване от касатора не са ангажирани доказателства досежно предаване и приемане на родовоопределените вещи, предмет на процесните фактури. Не са ангажирани доказателства и за последваща реализация на същите стоки, чрез продажба или влагане в собствено производство, като индиректно доказателство за получаване на стоките. Приемо-предавателни протоколи или транспортни документи следва да се съдържат и при получателя, въпреки твърденията му, че транспорта е за сметка на доставчиците. При ангажирани само фактури, правилно съдът е приел, че данъка е начислен без основание, тъй като не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС-реално получена стока. Относно доставката на рекламни материали, каталози, брошури липсват доказателства какво точно представляват, от кого са изготвени и доставени, като не са описани както във фактурите, така и в приемо-предавателни протоколи или друг начин. Тези доказателства е следвало да се намират и при получателя, тъй като с тях се индивидуализират вещите. Неоснователен е довода на касатора за извършени проверки на предходни доставчици и прилагане към преписката на други ненужни доказателства, тъй като видно от данъчната преписка ИПДПО са изпратени само на преките доставчици. Неоснователен е бланкетния довод за необсъждане от съда на относими доказателства, тъй като видно от мотивите на обжалвания акт подробно съдът е обсъдил както събраните в хода на ревизията, така и ангажираните в съдебното производство доказателства. Неоснователен е довода в писмените бележки на пълномощника на касатора за ненадлежно възлагане на ревизията, поради индивидуализиране на ДЗЗД, само с абревиатура "ДИК", тъй като видно от данъчната преписка всички ЗВР и останали документи по делото са получени от законния представител на дружеството по електронен път. С оглед крайния съдебен акт, претенция на пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК, следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,