Решение № 2604 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2016 г.

Решение № 2604 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му - адв. Аркадиева, за тълкуване на влязлото в сила решение № 12946/30.11.2016 г. по адм. дело № 5789/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение. С молбата за тълкуване се поддържа, че влязлото в сила решение е неясно по отношение на мотивите, в частта им, с които е прието, че разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./ урежда процедурата по довършване на започнати административни производства по създаване на КККР, заварени от изменението на закона и не е приложима спрямо висящите съдебни производства. Поддържа се, че даденото от съда тълкуване на тази разпоредба, е неправилно, доколкото същата не съдържа изразите "административни" и "съдебни". От ответниците са постъпили възражения, с които оспорват молбата за тълкуване като неоснователна. Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество Върховният административен съд, второ отделение, установи: Молбата за тълкуване е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, подлежи само диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със СПН, а са само иманентна част на това решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на решението, което се оттъждествява с диспозитива му. В случая, молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а иска тълкуване на част от мотивите му, по отношение приложимостта на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./, спрямо която разпоредба съдът е изложил ясни мотиви, с които обаче [фирма] не е съгласно. По този начин се цели подмяна от страна на съда на вече дадените мотиви с други, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на правната норма, чрез друго тълкуване, което би променило тези мотиви и което всъщност би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се с присъдено нещо. Ето защо искането за тълкуване, като относимо към част от мотивите, а не към диспозитива на настоящето решение, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение