Решение № 987 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13049/2015 г.

Решение № 987 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13049/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 237, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Комплексно строителство" ЕООД, гр. София, за отмяна на решение № 2691 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 4874/2014 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), VIII-мо отделение, с което е оставено в сила решение № 473 от 28.01.2014 г. на Административен съд София град (АССГ). Молителят претендира, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съставът на ВАС не се е съобразил с предходно съдебно решение № 8974 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 13576/2011 г. по описа на ВАС, VIII-мо отделение. В съдебно заседание чрез адв. Емил Николов се поддържа молбата за отмяна на посочените основания - допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон и необоснованост на акта. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София оспорва молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени основанията за отмяна по чл. 239 АПК, намира следното: Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, т. е. не е средство за инстанционен контрол (за наличие на касационни основания по чл. 209, вр. чл. 236 АПК), не е фаза на съдебния административен процес, а самостоятелно съдебно производство по извънинстанционен контрол. По реда на отмяната могат да се отстранят само онези пороци на съдебния акт, които водят до неговата неправилност само на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Недопустимо е разширителното тълкуване на посочените основания, тъй като с отмяната се посяга на стабилитета на съдебния акт. Молителят не посочва нови обстоятелства и не представя нови доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не се поддържат твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 239, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК - неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, престъпни действия, признат за подправен документ или отменен акт на съд или на друго държавно учреждение или нарушаване правото на участие на страната в делото. Не е налице друго влязло в сила решение между същите страни и на същото основание съгласно чл. 239, т. 4 АПК, нито има постановено решение на ЕСПЧ за констатирано нарушение на ЕКПЧ по смисъла на чл. 239, т. 6 АПК. Молителят поддържа, че решение № 2691 от 12.03.2015 г. по адм. д. № 4874/2014 г. по описа на ВАС, VIII-мо отделение противоречи на предходно постановено решение № 8974 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 13576/2011 г. по описа на ВАС, VIII-мо отделение. С последното решение е отменено решение № 3420 от 11.07.2011 г. по адм. д. № 6404/2010 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане е постановено решение № 473 от 28.01.2014 г. по адм. д. № 6209/2012 г. на АССГ, оставено в сила с решението, чиято отмяна се иска. Съдебното отменително решение не формира сила на пресъдено нещо по спорния материалноправен въпрос, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Разпоредбата е относима към решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, между самите решения, а не между техните мотиви, при наличие на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени, какъвто не е случаят на инстанционен контрол на съдебните актове. Неотносими са твърденията на молителя, че съдебното решение санира допуснати от ревизиращия орган пропуски да докаже с допустими по закон доказателствени средства получаването на облага или данъчно предимство от данъчния субект. В искането са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209 АПК, които обаче не могат да обосноват отмяна по чл. 239 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл. 9, ал. 4, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,