Решение № 4411 от 10.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез адвокат Ц. Манова Кастрева против решение 98/28.06.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 619/2020 г., с което по жалба на Ж. Генчева като ЕТ Крисбо холидейс Ж. Генчева, [населено място], община Елена е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. и администрацията е осъдена за разноски. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение. Касаторът сочи, че фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана и неизпълнение на параметрите за устойчива заетост. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че непостигането на заложените финансови показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание по чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Счита, че в случая подлежащата на възстановяване финансова помощ законосъобразно е установена с акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като констатираните нарушения не попадат в приложното поле на чл. 70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕСИФ. Алтернативно поддържа, че дори и да се приеме неизпълнение на одобрени индикатори, приложението на ЗУСЕСИФ е изключено на основание §12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр.2/2018). Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът Ж. Генчева в качеството й на ЕТ КРИСБО ХОЛИДЕЙС Ж. Генчева, чрез адвокат И. Златев и адвокат Д. Проданов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/311/00814/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 41 860.35 лева за установено изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 25.65 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и неизпълнение на показателите за заетост от 5 работни места - за 2016 г. средносписъчният брой заети работни места е 2 броя, за 2017 г. 4 броя и за 2018 г. 4 броя, което съставлява изпълнение над 50 %, но под 100 % спрямо параметрите заложени в бизнес плана. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен за всяко нарушение поотделно, като на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП задължението е определено съобразно най-голямото по размер вземане. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че констатираното неизпълнение на финансовите показатели заложени в бизнес плана и на показателите за заетост представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и е основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ. В мотивите си съдът е посочил, че актът е издаден на 04.09.2020 г., поради което следва да бъде съобразен чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане правилата и реда, предвидени в ЗУСЕСИФ. Законът за подпомагане на земеделските производители установява условията и хипотезите, при които възстановяването на получената от бенефициера безвъзмездна финансова помощ ще бъде с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК или с мотивирано решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Според съда § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 2013 и на мерките и подмерките по чл. 9б, т.2 от ПРСР за периода 2014 2020, се извършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг, не намира приложение. В случая производството е започнало на 23.10.2019 г. съгласно чл.25, ал. 2 АПК, а АУПДВ е издаден на 04.09.2020 г. , поради което е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ бр.51/2019, в сила от 28.06.2019 г.), защото от една страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга е налице нова норма на специалния закон. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че не е спазена законоустановената процедура за установяване на претендираните неправилно изплатени средства след извършено окончателно плащане на финансовата помощ. Нарушението е особено съществено, обусловило е провеждането на производство и издаването на административен акт, каквито не са предвидени в закона за този вид случаи и представлява основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на акта. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правилно съдът е съобразил действащия по време специален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), който разграничава основанията и реда за установяване на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В чл. 27, ал. 7 ЗПЗП е предвидено, че АУПДВ се издава за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основания по ал. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. В конкретния случай фактическите основания за възстановяване на помощта са изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 25.65 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и на показателите за заетост от 5 работни места - за 2016 г. средносписъчен брой заети работни места е 2 броя, за 2017 г. 4 броя и за 2018 г. - 4 броя, което съставлява изпълнение над 50 %, но под 100 % спрямо параметрите заложени в бизнес плана и правилно са определени от първоинстанционния съд като неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Законът не дефинира понятието индикатори, поради което и на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието му е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 индикатор е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. С оглед предмета на делото под индикатор следва да се разбира показател за измерване изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, каквито са показателите за приходи и заетост от подпомаганата дейност. В този смисъл е тълкуването на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, прието в решение 13796/06.11.2020 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело 12488/2019 г., както и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по приложението на ЗПЗП, според която неизпълнението на установените в бизнес плана показатели за приходи от дейността, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори. Неоснователни са доводите в касационната жалба за приложение на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.), тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, приети с последващ Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. След влизане в сила на посочения ЗИДЗПЗП, специалният закон изрично урежда в чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП материалноправните основания, вида на акта и реда за издаване му, поради което преходните разпоредби от предходен закон за изменението му, не намират приложение. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че в конкретния случай административното производство е образувано след изтичане на мониторинговия период, което е допълнително основание за неприлагането на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 800 лева, платени за адвокатско възнаграждение съгласно приложената по делото разписка. Възнаграждението не е прекомерно с оглед обжалвания материален интерес по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,