Решение № 9415 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2010 г.

Решение № 9415 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Интер булгериан пропъртис платиниум" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1098/23.04.2010 г. по адм. д. № 166/2009 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000802903/08.09.2008 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде обявен за нищожен или да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2000802903/08.09.2008 г. на ТД на НАП-София, с който за периода 30.06.2005 г. - 31.10.2006 г. е определен ДДС за внасяне с лихви от касатора. В РА е прието, че на 30.05.2005 г. Винсънт и Катлийн Хънтър са превели по сметка на касатора 427 676,17 евро, представляващи авансово плащане за покупка на недвижими имоти, равностойни на 836 461,88 лв. Авансовото плащане представлява данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) за осъществената впоследствие през м. 12.2005 г. доставка на недвижими имоти от касатора на Винсънт и Катлийн Хънтър. На основание чл. 108, ал. 5 ЗДДС (отм.) получените аванси по облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка нула, се включват при определяне на облагаемия оборот. В РА е прието, че след полученото авансово плащане касаторът е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС (отм.) до 14.06.2005 г. По чл. 111, ал. 4 ЗДДС (отм.) в 14-дневен срок от подаване на заявлението се извършва регистрацията по ЗДДС (отм.) и е приет първи данъчен период 30.06.2005 г. -30.06.2005 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на определените с РА задължения на касатора по ЗДДС (отм.). Съдът правилно е отхвърлил доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на ревизията. Касаторът е поддържал, че констатациите в РА са основани на доказателства от ирландската данъчна администрация, приобщени към доказателствата по делото с протокол № 5156/05.08.2008 г., който е съставен след приключване на ревизията на 28.7.2008 г. По чл. 50 ДОПК няма ограничение на възможността на органите по приходите да извършват проверки. По чл. 110, ал. 4 ДОПК изрично е предвидено, че за извършване на проверка не е необходимо изрично писмено възлагане. След като в ДОПК не е поставено изискване протоколите да бъдат съставяни само в рамките на ревизията, както е в чл. 67, ал. 3 ДПК (отм.) във връзка с чл. 104 ДПК /отм./, изводът на съда, че протоколът за приобщаване на доказателства от 05.08.2008 г. е годно доказателствено средство е законосъобразен. Протоколът липсва от преписката, но след като е обсъден от съда е бил наличен в нея при първоинстанционното разглеждане на делото. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА поради определени задължения за период извън обхвата на ревизията. Видно от РА, с него не са определени задължения за период преди 30.06.2005 г. Обсъждането в РА на облагаемия оборот на касатора не съставлява нарушение на обхвата на ревизията, а е направено, за да се установи от коя дата за касатора е налице задължение за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС (отм.) и за установяване кой е първия данъчен период по ЗДДС (отм.) на ревизираното лице. Липсата на фактура за авансово преведените суми по бъдеща доставка на недвижими имоти и представения заемен договор не променят факта, че е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) - авансово плащане по доставка на недвижими имоти. Характерът на плащането е установен с писмо от ирландската данъчна администрация, според която Винсент и Катлийн Хънтър са превели сумата на 30.05.2005 г. на касатора, представляваща авансово плащане за покупка на 5 апартамента в Република България. При определяне наличието на облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС (отм.) на касатора не е включен оборотът по фактура № 1/30.05.2005 г., нито е определено задължение за внасяне на данък върху добавената стойност по тази фактура за м. 6.2005 г. /фактурата е с предмет продажба на право на строеж и земя/, поради което спорът на страните дали е валидно анулирана по изискванията на ЗСч няма значение за делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,