Решение № 7741 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2012 г.

Решение № 7741 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000 "-ООД, гр. София, представлявано от управителя Венцеслав Иванов Михайлов, чрез процесуалния му представител адв. Владимир Замфиров против решение № 2657 от 17.05.2012 г., постановено по адм. д. № 5443/11 г. от Административен съд София град, първо отделение, петнадесети състав, с което е отхвърлено оспорването на "Руел 2000"-ООД, гр. София, срещу решение № 36 от 07.03.2011 г. на Началника на Митница Аерогара-София, потвърдено с решение № 345/18.05.2011 г. на заместващ директора на Агенция "Митници", в частта относно разделянето на стока 2 по ЕАД № 10 BG005100H0020058/19.01.2010 г. на два броя стоки с номера съответно 2 и 3 с отразени за всяка една данни по клетките на ЕАД, като дружеството е задължено да заплати разликите между декларираните по ЕАД и установените от митническия орган държавни вземания, заедно с лихвите по чл. 211 от ЗМ, и е осъдено дружеството да заплати на Митница Аерогара-София сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и отмени решението на Началника на Митница-Аерогара София. В съдебно заседание на 23.04.2013 г. е депозирана молба от пълномощника на дружеството с искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса към коя от тарифните позиции на Комбинираната номенклатура следва да се класира продукта "Калциев карбонат таблетки", както и по въпроса валиден ли е регламент на ЕС № 380/30.04.2010 г. за тарифно класиране на процесния продукт. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Началникът на Митница Аерогара-София чрез своя процесуален представител изразява становище, че решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил оспорването на "Руел 2000" ООД, гр. София, срещу решение № 36 от 07.03.2011 г. на Началника на Митница-Аерогара-София, потвърдено с решение № 345/18.05.2011 г. на заместващ директора на Агенция "Митници", в частта относно разделянето на стока 2 по ЕАД № 10 BG005100H0020058/19.01.2010 г. на два броя стоки с номера съответно 2 и 3 с отразени за всяка една данни по клетките на ЕАД, като дружеството е задължено да заплати разликите между декларираните по ЕАД и установените от митническия орган държавни вземания, заедно с лихвите по чл. 211 от ЗМ. Описана е установената фактическа обстановка по спора и основанията на митническия орган за издаване на оспореното решение, оплакванията на жалбоподателя, изложени в жалбата по административното обжалване пред директора на Агенция "Митници", съдържанието на съдържащите се преписката решения за определяне на обвързваща тарифна информация по отношение на процесните стоки, както и приемането на Регламент № 380/2010 г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура, в това число и калциевият карбонат, който регламент влиза в сила от 20 ден от публикуването му и предвижда, че издадена обвързваща информация, която не му съответства, може да продължи да се ползва за срок от три месеца. По отношение възражението на жалбоподателя, че решението на директора на Агенция "Митници" е нищожно като е издадено от некомпетентен орган, е отговорено, че то е неоснователно, тъй като предмет на съдебна проверка е решение № 36 от 07.03.2011 г. на Началника на Митница Аерогара София, а административното обжалване при оспорване на такъв вид решения не е задължително. След това е формулиран и основният спорен въпрос между страните - дали митническият орган разполага с правомощия да раздели описаната под номер 2 стока в ЕАД № 10 BG005100H0020058/19.01.2010 г. на две отделни стоки и да определи тарифен номер на същата, различен от декларирания в ЕАД-то, при условие, че с предходен такъв това правомощие не е упражнено. Административният съд е дал положителен отговор на този въпрос като мотивирано е обосновал приетата от него теза. Посочено е, че жалбата срещу решение за ОТИ № BG2008/000063 е отхвърлена с влязъл в сила на 02.08.2010 г. съдебен акт, като това не се променя от наличието на регламент № 380/2010 г., тъй като решение за ОТИ № BG2008/000063 не му противоречи. Наведените от жалбоподателя доводи относно наличието на множество влезли в сила съдебни решения между "Руел 2000"-ООД и митническата администрация по извършен аналогичен внос са приети за неоснователни, тъй като тези решения касаят тарифното класиране на конкретна стока по конкретен внос, в който смисъл е безпротиворечивата съдебна практика на ВАС по исканията за отмяна на влезли в сила решения на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Аргументите, обосновани на извършения внос на аналогична стока по ЕАД № 10BG005100J0000352, по който е извършено деклариране под № 28365000, също са приети за неоснователни, като е посочено, че по него ЕАД режимът е митническо складиране, което не обуславя възникване на вносно митническо задължение, какъвто е процесния случай. По направеното от жалбоподателя възражение за наличие на влязло в сила наказателно постановление, с което стоката е отнета в полза на държавата и при условията на чл. 229, ал. 6 от ЗМ не се дължат мита са изложени мотиви, че посочената норма представлява изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. Влизането в сила на наказателно постановление № 116/2010 г. не рефлектира върху законосъобразността на определените митни сборове, основана върху тарифното класиране на продукта и следва да се разреши по реда на глава 28 от ЗМ, поради което не следва да се обсъждат доводите, основани на § 2 от решение на СЕС от 31.03.2011 г. по дело № С - 546/2009 г. Решението е правилно. По направените оплаквания за нарушение на процесуалния закон: Първата група оплаквания са свързани с решение № 345/18.05.2011 г. на зам. директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 36 от 07.03.2011 г. на Началника на Митница Аерогара София. Излагат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че въпросното решение е действително и поражда правни последици. По изложените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че решение № 345/18.05.2011 г., издадено по административното обжалване на решението на началника на Митница - Аерогара - София е издадено от зам. директора на Агенция "Митници". Като доказателства за компетентността на издалото го лице е представен заверен препис от Заповед № ЗМФ - 537/16.05.2011 г. на министъра на финансите, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на финансите, с която се нарежда директора на Агенция "Митници" да бъде заместван за времето от 18.05.2011 до 21.05.2011 г. от зам. директора на агенцията Борислав Маринов Борисов. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", агенцията се ръководи и представлява от директор, а според ал. 3, в негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, функциите на директора се изпълняват от определен с негова заповед за всеки конкретен случай заместник директор. От въпросните разпоредби на устройствения правилник, издаден на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМ, следва изводът, че министърът на финансите не притежава пълномощния да определя кой от зам. директорите на Агенция "Митници" ще замества директорът при негово отсъствие. С оглед на това следва да бъде прието, че издадената Заповед № ЗМФ - 537/16.05.2011 г. на министъра на финансите е нищожна поради липса на компетентност, което води и до нищожност на издаденото решение № 345/18.05.2011 г. на зам. директора на Агенция "Митници". Както правилно е отбелязал в тази насока административният съд, това обстоятелства е без значение за правния спор, тъй като предмет на съдебно обжалване е решение № 36 от 07.03.2011 г. на Началника на Митница Аерогара София - аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. От друга страна нормата на чл. 220, ал. 1 от ЗМ определя, че всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК, а последният не предвижда задължително административно обжалване на решенията на митническите органи. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че нищожността на решението на горестоящия орган при административното обжалване на решението на митническия орган не влияе върху действителността на последното и направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. Направените оплаквания за материална незаконосъобразност на решението на административния съд по раздел II от касационната жалба също са неоснователни. Оплакванията по т. 1 от раздел II на жалбата касаят решението на зам. директора на Агенция "Митници". Те не следва да бъдат обсъждани както поради нищожността на въпросното решение, така и поради обстоятелството, че предмет на касационното разглеждане е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК. Направеното позоваване от касатора на решение № 13700 от 16.11.2010 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 4998/2010 г., свързано с момента на влизане в сила на решение за ОТИ № BG2008/000063 е некоректно. В посоченото решение действително се приема, че решение за ОТИ № BG2008/000063 е влязло в сила на 02.08.2010 г., когато е влязло в сила решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на "Руел 2000"-ООД срещу решение за ОТИ № BG2008/000063. В същото решение на ВАС, обаче, се приема, че при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК новите факти следва да се вземат предвид при решаване на спора. Посочено е още, че по чл. 12, § 3 от Митническия кодекс на общността обвързващата тарифна информация е обвързваща за митническите органи за стоките, за които митническите формалности са извършени след датата, на която е предоставена информацията, поради което и обвързващата сила на решение за ОТИ № BG2008/000063 следва да бъде зачетена. Така, при аналогична фактическа обстановка за извършен внос на 04.08.2008 г. на същия продукт "калций 600мг. " е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение на митническия орган, с което за въпросната стока е определен код 210690 и определени допълнителни митнически задължения. Наведените оплаквания по т. 2.1 -3 от раздел II, свързани с наличието на влезли в сила съдебни решения по оспорване на митнически актове по извършен внос на същата стока, също са неоснователни. В тази насока първоинстанционният съд правилно се е позовал на практика на ВАС, без да посочи конкретни дела. Като допълнение следва да бъде отбелязано, че по този въпрос е издадено нарочно тълкувателно решение - № 6 от 25.11.2010 г., по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следователно от обстоятелството, че между същите страни има налични и други влезли в сила съдебни решения, но в производство по обжалване на други административни актове, с които спорът е решен по друг начин, не следва, че решенията по тях е задължително за митническата администрация и че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Направеното оплакване по р. II, т. 3 от решението също е неоснователно. Административният съд е изложил мотиви относно възражението на жалбоподателя по чл. 229, ал. 6 от ЗМ, независимо, че подобно възражение не е било направено в жалбата, а едва в писмената защита след даване на ход по същество. От друга страна, от данните по делото е видно, че с въпросното наказателно постановление № 116/2010 от 26.10.2010 г. са отнети в полза на държавата 2 496 бр. шишета по 60 таблетки Калций 600 мг като предмет на митническо нарушение на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ. Поради липса на предмета на нарушение, е присъдена неговата левова равностойност. Тази хипотеза попада в приложното поле на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, според която разпоредба в случаите, когато стоките, предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. София не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 628 от ГПК, искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на процеса дружеството - касатор следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,