Решение № 76 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5857/2007 г.

Решение № 76 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5857/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е реда на § 2 ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). К. В. И., А. М. А. и М. М. А. обжалват и искат да се отмени Решение № 987 от 20.08.2007 г. постановено по възз.д. № 519/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение от 18.10.2004 г. по гр.д. № 7390/2003 г. на Варненския районен съд и е признато правото на собственост на търговското дружество на основание РМС № 25 /15.10.1991 г.. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касация "В" ООД. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск срещу К. В. И., А. М. А. и М. М. А. за признаване, на основание чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.) правото на собственост на недвижим имот- бивша земеделска земя в урбанизираните територии на гр. В., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че търговското дружество ответник е правоприемник на държавната фирма /ДФ/ "В", на която към 1991 г. са били предоставени 25 000 кв. м. площ, включени в капитала на преобразуваната в търговско дружество стопанска държавна фирма и съответно е собственик на процесния недвижим имот- площ от 1 447 кв. м., заснет като имот пл. № 221 по КП ПЗ "П" гр. В.. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложение чл. 17а от ЗППДОбП. Основният релевиран с касационната жалба довод за липса на правоприемство между търговското дружество ищец- "В" О. и ДФ"В" гр. В., е неоснователен. С Решение на МС № 50/30.03.1989 г. и Приложение № 94 към него е разпоредено образуването на фирми с държавно имущество между които е и ДФ" В. автотранспорт", като от датата на регистрацията на тези нови фирми се прекратява съществуването на "Технологичен автомобилен комбинат- В. от СО "А"-София. Правоприемници на СЪОТВЕТНИТЕ активи и пасиви по баланса към 28.02.1989 г. са три държавни фирми- "В", "Д" и "П" С Решение на МС № 25/15.10.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е образувана ДФ "В", регистрирана по ф.д. № 8812/1991 г. в регистъра на ТД при Варненския окръжен съд, съответно пререгистрирана през 1993 г. като ЕО. "В". Със Заповед № 61/7.07.1972 г. на Председателя на ИК на ГНС гр. В. за гаражна площадка на А. В. е отреден терен от 25 000 кв. м. в промишлена зона"П", м."Б", описан с АДС № 142/12.06.1980 г. като недвижимият имот - територия от 25 000 кв. м., намираща се в м."Б", отреден за гаражна клетка на А. гр. В.. Съгласно Решение на МС № 50/30.03.1989 г. парцелът е предоставен на ДФ"В", като правоприемник на прекратения "Технологичен автомобилен комбинат- В. ". Съгласно разделителен протокол, т. 3 от приложение 40, теренът е оценен и включен в капитала на търговското дружество. По силата на приватизационна сделка, Договор от 20.02.1998 г. и Договор от 30.09.1998 г., собствеността е преобразувана в частна собственост на юридическото лице - арг. от § 6 ал. 6 от ПЗР на ЗППОДОбП (отм.), изм. с § 14 от ЗИДЗППОДОбП ДВ. Бр.12/1999 г.. От моментът на продажбата на 100 % от акциите на търговското дружество липсва собственост на държавата, собствеността е частна. Така установените по делото безспорни доказателства са интерпретирани правилно от въззивния съд, който е направил и законосъобразния извод, че "В" О. гр. В., като купувач на 100% от акциите на "В" О. е правоприемник на ДФ "В", образувана през 1991 г., поради което и предоставената за оперативно управление територия от 25 000 кв. м., в последствие включената в активите на преобразуваното търговско дружество земя е собственост понастоящем на търговското дружество ищец. При анализа на доказателствата относно правоприемството между държавната фирма и настоящото търговско дружество-ищец не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е обсъдил задълбочено и всестранно доказателствата по делото, касаещи предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на ±Технологичен автомобилен комбинат" В. на процесния терен от 25 000 кв. м. за да направо обоснования извод за правоприемство. Релевираното с касационната жалба нарушение на логическите правила на мисленето при преценката на доказателствата по делото, че наред с "В"О. има още две дружества- правоприемници на прекратения с Решение на МС "Технологичен автомобилен комбинат -Варна", не може да бъде споделено, тъй като останалите две дружества са образувани съответни на територията на гр. П. и гр. Д. и "съответните активи и пасиви" логично касаят СЪОТВЕТНОТО имущество, в т.ч и земя, на съответната територия на града, в който се образува новото търговско дружество. В този смисъл констатациите за настъпило към 28.02.1989 г. универсалното правоприемство не почива на предположение, а на безспорен и пряко установен факт. Теренът от 25 000 кв. м. не може да премине нито към активите нито на "Д", нито на "П" в който смисъл липсата на Разделителния протокол по решение на МС № 50/89 г. по делото, не може да се квалифицира като недоказване на самия факт. В изпълнение указанията дадени с отменителното решение на ВКС, решаващият съд е изслушал експертно становище на допуснатата комплексна съдебно икономическа експертиза, която е установено, че през 1991 г. на ДФ "В" е предоставена земя на стойност 693 хил. лв. като част от основните активи, включени в баланса към 31.12.1991 г.. Решението на въззивния съд е правилно и обосновано и по отношение на изводите на съда, че са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Законът е приложен правилно, а фактите са подведени логично и точно към условията на правната норма, след като е безспорно, че процесният имот, като част от терена от 25 000 кв. м., е включен като ДМА на търговско дружество, чиито правоприемник е дружеството ищец. Въпреки решението за реституция на земеделска земя в полза на ответниците по реда и на основание ЗСПЗЗ, след като спорните 1 447 кв. м. са част от терена, оценен и включен в капитала на търговско дружество към момента на преобразуването му от държавна фирма в нов стопански субект - търговско дружество и преди да бъде проведена процедурата по реституция по ЗСПЗЗ на конкретния имот, то законосъобразно е прието, че собственик е търговското дружество. С акта на преобразуване на държавното предприятието в търговско дружество- в случая Решение на Министерския съвет от 15.10.1991 г., собствеността от държавна е преминала като собственост на преобразуваното юридическо лице- държавна фирма в еднолично търговско дружество. Ответниците по делото - К. В. И., А. М. А. и М. М. А., като наследници на М. А. И. и А. И. И., са оспорват иска, възразявайки, че те се легитимират по силата на позитивно Решение на ПК гр. В.№ 631 от 14.07.1999 г., по реда и на основание по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в стари реални граници, като собственици на възстановената собствеността на имот пл. № 1203 от помощния КП на промишлена зона "П" гр. В., като за част, а именно имот с площ от 1 448 кв. м. е издадена Заповед на Кмета за попълване на кадастралната основа и на имотът е даден пл. № 193, а през 2000 г. е издадена заповед за корекция и е даден № 221, идентичен с част II на пл. № 1203. В рамките на заявените от ищцовата страна искания, решаващият съд, провеждайки косвен контрол за законосъобразност на административния акт - Решението на ПК по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, като правилно, обосновано и законосъобразно е приел, че "В"О. е придобил право на собственост на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества/ ЕО., ЕАД, чл. 62 ал. 2 ТЗ/ с държавно имущество, онова имуществото, което е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на търговското дружество, овен ако в този акт не е предвидено друго. Когато балансовата стойност на предприятието е над 1 000 000 лв., то преобразуването става с акт на МС. При спор за собственост дали конкретен имот, бивша земеделска земя, възстановен на правоимащите по реда на чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ е подлежал на земеделска реституция или не, респ. дали осъществената земеделска реституция с решение на поземлената комисия като индивидуален стабилен административен акт е проявил конститутивно действие, меродавен е моментът на преобразуване на държавното фирма със съответното право на стопанисване и оперативно управление в еднолично търговско дружество с държавно имущество. При преобразуването правото на стопанисване и оперативно управление се трансформира в право на собственост на търговското дружество. От този момент правото на собственост на земята, като ДМА на дружеството следва да е заприходено в баланса на същото. При данните по делото, че образуването на ДФ "В" е извършено с Решение на МС № 50/30.03.1989 г. и със Приложение 94 към същия акт, е предоставено за стопанисване и управление терена в гр. В. по 25 000 кв. м., а преобразуването в О. е по силата на по силата Решение на МС № 25/15.10.1991 година за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, правоприемник на ДФ "В", респ. на предоставена земя на стойност 693 хил.лв. като част от основните активи, включени в баланса към 31.12.1991 г., доводът на касаторите, че е нарушен е чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) тъй като вписването на земята по с/ка 203 - ДМА не установява право на собственост, е неоснователен. Предоставеният за стопанисване и управление терен от 25 000 кв. м. държавно имущество следва да се приеме, че е изрично упоменато в акта за преобразуване, тъй като е част от задължителната оценка на ДМА на дружеството, както и е индивидуализирано като СЪОТВЕТНАТА ЧАСТ на прекратения Технологичен автомобилен комбинат В. Доколкото изслушаната комбинирана експертиза при новото разглеждане на делото установява разлика по баланса на дружествата 1992 г. и 1993 г. т.е. в периода на реорганизацията, то това обстоятелство само по себе си не може да обоснове тезата на касаторите, че процесната земя- т.е. претендираните 1 447 кв. м. не е преминала към активите на "В" ООД. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че в конкретната хипотеза намира приложение и разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) Неоснователно с касационната жалба се поддържа тезата, че търговското дружество като трето лице може да запази собствеността само ако същата е придобита преди влизане в сила на реституционните закони, а в хипотезите на чл. 10 ал. 1,2 и 7 от ЗСПЗЗ тази разпоредба на закона не може да намери приложение, тъй като тя не може да преурежда правата на собствениците, чиито имоти подлежат на реално възстановяване по ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като към момента на преобразуване на ДФ"В" в търговско дружество-"В"О. и преобразуването на собствеността от право на стопанисване и управление, в право на частна собственост на търговското дружество с 100 % участие на държавата, т.е. към дата 15.10.1991 г., реституцията на конкретния земеделски имот не е реализирана. Това е станало едва с позитивно Решение на ПК гр. В.№ 631 от 14.07.1999 г., по реда и на основание по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в стари реални граници, като имот пл. № 1203 от помощния КП на промишлена зона "П" гр. В., като за спорната част - имот с площ от 1 448 кв. м. е издадена Заповед на Кмета за попълване на кадастралната основа и на имотът е даден пл. № 193, а през 2000 г. е издадена заповед за корекция и е даден № 221, идентичен с част II на пл. № 1203. За разлика от реституцията на имотите по ЗВСОНИ, възстановяването собствеността на отчуждените и включени в блокове на ТКЗС земеделски земи по реда и на основание ЗСПЗЗ не настъпва по право, потенциалната възможност за реституция не създава собственост, поради което и моментът на съпоставка не е общ- а именно влизане в сила на ЗСПЗЗ, а са всеки случай на спор за правото на собственост, моментът на реституцията е различен. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.)състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия