Решение № 1798 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2016 г.

Решение № 1798 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - П. против решение № 225 от 11.05.2016 г. по адм. дело № 84/2016 г. на Административен съд - П.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - М. П. Н., не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил заповед № УРИ 316з-3644/21.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - П., с която на държавен служител младши инспектор М. П. Н. - младши автоконтрольор I степен в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция", на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят е извършил следните нарушения:

1. При изпълнение на служебните си задължения в наряд по утвърден график, в 00.57 часа на 17.07.2015 г. и в 00.58 часа на същата дата е поставил преграда върху камера 2, монтирана върху арматурното табло в служебен автомобил О. А. с рег. № ......

1. При изпълнение на задълженията си по наряд на 15.07.2015 г. със същия служебен автомобил заедно със служителя И. Е. - младши автоконтрольор I степен в същото структурно звено, не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато нарушение на т. 7 и 10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобила, от И. Е. в 15.00.14 часа, в 15.01.39 часа, в 15.04.39 и 15.05.23 часа на 15.07.2015 г. - поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебния автомобил.

Тези нарушения административният орган е приел, че първото от тях осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи, за което се следва дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, а второто представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 - укриване на дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 8 ЗМВР също се налага дисциплинарно наказание "порицание".

Описаните действия в пункт първи от заповедта органът е квалифицирал като самостоятелни нарушения - съответно е приел, че дисциплинарните нарушения по пункт 1 и 2 са общо три и покриват признака "системност" по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. При тази квалификация на дисциплинарните простъпки, органът е наложил дисциплинарно наказание в хипотезата на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Съдът е обсъдил данните по административната преписка и събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал и е приел, че директорът на ОД на МВР П. се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Намерил е, че са спазени регламентираните в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 21.10.2015 г. при регистрирането на справка рег. № 316р-27715/21.10.2015 г. като на 03.11.2015 г. на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР П.. Посочил е, че именно в този документ се съдържат ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца.

При това положение е приел, че оспорената заповед е издадена в установените законови срокове.

Съдът е констатирал, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Съгласно данните по преписката, след постъпване на справката в ОД на МВР П., обясненията му са приети от директора на ОД на МВР на 21.12.2015 г., видно от поставената върху документа резолюция.

След анализ на установените фактически обстоятелства по делото, съдът е приел, че при издаване на заповедта дисциплинарно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.

Според обективираното фактическо положение, на 17.07.2015 г. служителят два пъти е поставял преграда върху камера 02, монтирана върху арматурното табло в служебния автомобил, което поведение сочи на неизпълнение на заповедта, издадена от министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със система за видео наблюдение, монтирана в автомобил - т. 7 и 10 от същите.

Съгласно т. 7 от Указанията, назначените в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила, а т. 10 от Указанията изисква да не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила.

Съдът е приел, че описаните в заповедта действия, вменени на жалбоподателя, действително могат да се квалифицират като неизпълнение на заповед, с която се създават задължителни правила за работа със системата за видео наблюдение, монтирана в служебния автомобил, които следва да бъдат спазвани от назначените в наряд служители. Служителят е бил запознат с тези правила, съгласно данните по делото. Съдът не е възприел фактическите основания за наличие на две нарушения, доколкото в самата писмена справка подробно е описано, че в 00.57 часа Н. слага лист хартия върху камера № 2, който маха в 00.58 часа, като в този момент мл. инспектор Т. му подава шапка, която Н. поставя върху камера № 2, а в 06.32 часа Н. сваля шапката. Съдът е приел, че е налице единна система от действия, с която се възпрепятства възможността за извършване на видео заснемане по време на работната смяна на 16/17.07.2015 г. В заключение е извел извод, че макар и извършено с различни предмети, използвани последователно, е налице само едно деяние, изразяващо се в поставяне на преграда пред камерата, поради което е налице само едно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Съдът, за да обоснове този извод се е позовал и на съдебната практика относно фактическите признаци на деянието, анализирани в Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г., ОСНК.

Друг аргумент в подкрепа на този извод е извел от самата обжалвана заповед, в която по отношение укриването на нарушение от същия тип, извършено от друг служител, органът е възприел, че Н. следва да бъде наказан за укриване само на едно нарушение, извършено от Е., а не за укриване на четири отделни нарушения.

На следващо място, съдът е приел, че фактическата обстановка не е безспорно установена. Мотивирал се е с извършения оглед в съдебно заседание на 18.04.2016 г. на видео файла, въз основа на който са установени гореописаните дисциплинарни нарушения. При огледа е установено, че записът се отнася до служебен автомобил с регистрационен номер ....... При съпоставка с останалите доказателства от административната преписка е установил, че жалбоподателят на посочените в оспорената заповед дати не е давал наряд със служебен автомобил с регистрационен номер ......, а с друг автомобил - ......, видно от часовия график, приложен по делото. С оглед посоченото разминаване, съдът е посочил, че не може да приеме за безспорно установена, приетата от ответника фактическа обстановка.

С оглед на недоказано безспорно извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и при липса на "системност" по изложените по-горе съображения, съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и постановил обжалвания резултат.

Касационният жалбоподател поддържа, че изводът на съда относно фактическата обстановка е неправилен поради неизпълнение на задължението му да даде указания на страните в съответствие със задължението му по чл. 9 АПК и окаже процесуално съдействие за законосъобразното и справедливо решаване на спора. В тази връзка представя пред касационната инстанция писмени доказателства, с които иска да опровергае изводите на съда за несъответствие на номера на автомобила, с който служителите са били в наряд и номера на автомобила, за който се отнася видео файла, приобщен като веществено доказателство. Твърди също, че дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал действията на служителя като системни нарушения на служебната дисциплина и съответно - наложил предвиденото в закона дисциплинарно наказание в тази хипотеза.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Изводите на съда относно отсъствие на пороците по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК на оспорената заповед са верни фактически и правно обосновани, поради което се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна.

Следва да се сподели тълкуването на съда на понятието "системни нарушения" в контекста на фактическите установявания по делото.

Съгласно § 1, т. 22 ДР на ЗМВР, системни са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

В случая поведението на служителя, описано в пункт 1-ви на заповедта, обективира едно нарушение, осъществено чрез няколко отделни действия, през интервал в рамките на минута. С поведението си служителят не е изпълнил заповедта за работа със системата за видео контрол в автомобила, чрез целенасочени действия по осуетяване на работния й режим. Релевантно за правната квалификация е, че последователните действия на служителя са насочени към постигане на единен резултат - препятстване на видеонаблюдението при изпълнение на служебните функции при наряд.

Ето защо, от обективна и субективна страна поведението на служителя покрива признаците на състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, но не като две самостоятелни по своите фактически признаци деяния. Основателно и коректно е позоваването на съда на даденото разрешение на този въпрос в Тълкувателно решение № 2 от 18.06.1999 г. на ВКС по н. д. № 2/98 г., ОСНК.

Неправилната квалификация на нарушенията на служителя като системни нарушения по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР е довела до налагане на по-тежко дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", вместо следващото се - "порицание" - арг. чл. 197, ал. 2 ЗМВР. При това положение, съдът правилно е приел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК и отменил обжалваната заповед.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е необоснован изводът на съда относно неяснотата на фактическата обстановка. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства са били приложени по делото пред административния съд. Съдът не е обсъдил същите в съвкупност с останалите доказателства и особено с вещественото доказателство. При съвкупната оценка на доказателствата вероятно би достигнал до друг правен извод относно безспорното установяване на фактическите обстоятелства на дисциплинарните нарушения. Това обстоятелство обаче не се отразява на крайния извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което и не променя правилността на обжалвания правен резултат.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,