Решение № 6505 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2012 г.

Решение № 6505 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, гр. Вършец срещу решението от 19.12.2011 г. по адм. дело № 546/2011 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. Между страните няма спор по фактите:

1. Мариел Върбанов Маринов, лекар в ХК "Здравец" - гр. Тетевен, е бил в неплатен отпуск за времето от 1.01.2010 г. до 30.06.2010 г. и в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 11.08.2010 г. до 10.01.2011 г., след което отново е в неплатен отпуск.

1. В декларациите по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № 8) работодателят - осигурител "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД е отразявал (показвал) всичките дни в неплатен отпуск със зачитане на трудов стаж, въпреки, че според чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

1. Тези данни са използвани при определянето на размера на обезщетението за временна неработоспособност, поради което в резултат на неправилното посочване на всичките дни в неплатен отпуск със зачитане на трудов стаж на Мариел Върбанов Маринов са изплатени в повече 683,66 лв. (според анализа към рев. акт след направеното преизчисляване на среднодневното парично обезщетение неговият размер е намален от 55,22 лв. на 48,52 лв.).

1. Платеното в повече е щета за държавното обществено осигуряване. Според контролните органи при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана щетата е по вина на работодателя-осигурител "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, поради което са съставили ревизионен акт за начет, а длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е издало разпореждане № 416 от 3.08.2011 г. за събиране на сумата по начета от работодателя. Контролните органи са счели за ирелевантно обстоятелството, че на 18.10.2010 г. осигурителят е направил корекция на некоректно подадените от него данни.

II. И във възражението си срещу ревизионния акт, и в жалбата си до директора на РУСО, работодателят-осигурител е инвокирал два довода: че е направил корекция на данните, която е следвало да се вземе предвид при определянето и изплащането на обезщетението за временна неработоспособност и че няма виновно поведение, което да подлежи на санкция. Контролните органи са изразили становище, че обезщетението за временна неработоспособност в неправилния размер е било определено при изплащането му по първия болничен лист за м. август 2010 г. и "така определения средно дневен размер служи за изплащане на паричното обезщетение за целия период на болничните до възстановяването на работоспособността". Това становище е възприето и от директора на РУСО.

III. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД срещу решението на директора на РУСО, като е изразил следното становище: "Изплащането на обезщетението е започнало месец септември, т. е. преди момента на подаване на коригиращата декларация, а изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва както въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 (КСО), така и въз основа на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - чл. 40, ал. 6 КСО. (В същото време) декларираните данни в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения (на Мариел Върбанов Маринов) са обратни на подадената корекция по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, като същите данни са подавани за всички представени болнични листове, т. е. до 18.01.2010 г., когато е представен и последния болничен лист и в тези данни е посочвано, че лицето е осигурено за съответния риск. При така подадените от осигурителя данни, от една страна РУСО Монтана не е имало основание да спре изплащането на обезщетението, а от друга не е имало възможността да установи подадените нови данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от кодекса, поради непрекъсваемостта на болничните листове. Възможност за това е дадена единствено в нормата на чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО, според което при подаване или коригиране на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО след изплащането на паричните обезщетения и помощи се извършва служебно преизчисляване до 31 май на годината, следваща годината на изплащането."

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че позоваването на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е неправилно за част от болничните листове и изплатените по тях парични обезщетения.

Хипотезата на това правило (по чл. 26, ал. 1 от посочената наредба) е: "при коригиране на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО след изплащането на паричните обезщетения". Между страните не се спори, че на 18.10.2010 г. осигурителят е направил корекция на некоректно подадените от него данни. Съдът не е изискал РУСО да представи доказателства кога са били изплатени обезщетенията по отделните болнични листове, но от датите, на които са били издадени тези болнични листове и според датите на представянето им на осигурителя, може да се направи извод, че преди корекцията от 18.10.2010 г. са били изплатени обезщетенията по един, най-много по два болнични листа (№ 0224602 от 25.08.2010 г. и евентуално № 0185381 от 28.09.2010 г., представен на 5.10.2010 г.). Според тези дати паричните обезщетения по останалите болнични листове № 0185551 от 26.10.2010 г. (представен на 1.11.2010 г.), № 0185614 от 25.11.2010 г. (представен на 29.11.2010 г.) и № 0185665 от 23.12.2010 г. (представен на 3.01.2011 г.) не попадат в обхвата на чл. 26, ал. 1 от посочената наредба, защото несъмнено са били изплатени след направената от осигурителя корекция на данните за осигуреното лице Мариел Върбанов Маринов.

По-същественото обаче е обстоятелството, че нито финансовият ревизор, изготвил ревизионния акт за начет, нито директорът на РУСО са показали по какъв начин неправилно отразените данни в декларацията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 29.12.2005 г., са обусловили по-висок размер на дневното парично обезщетение за временна неработоспособност.

В анализа към ревизионния акт финансовият ревизор е посочил: "Периода от 13.02.2010 г. до 30.06.2010 г. следва да е с прекъсване в осигуряването, тъй като на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО неплатения отпуск до 30 работни дни се зачита за осигурителен стаж. За месеците февруари, март, април, май и юни на 2010 г. данните на основание чл. 5, ал. 4 от КСО са били подадени от осигурителя "ПРО" ЕАД клон Вършец като неплатен отпуск със зачитане на осигурителен стаж, а е следвало за месец февруари да се подадат с неплатен отпуск със зачитане на стаж до 12.02.2010 г. като последен ден в осигуряване.... Така подадените грешни данни от осигурителя за лицето Мариел Маринов за периода от 11/08/2010 г. до 10.01.2011 г. са включени при определяне на среднодневния размер на обезщетението и са му изплатени."

В заключението към ревизионния акт за начет финансовият ревизор е посочил: "На основание чл. 41, ал. 1 от КСО е определен дохода от който се изчислява обезщетението, като са използвани подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО към първоначално представения болничен лист за м. август 2010 г. Така определения средно дневен размер служи за изплащане на целия период на болничните до възстановяване на работоспособността."

Съществените обстоятелства в случая са двата вида неплатен отпуск на Мариел Върбанов Маринов - неплатен отпуск в размер на 30 работни дни, който се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски и неплатен отпуск над тези 30 работни дни, който не се зачита за осигурителен стаж. Общото е, че и двата вида са все неплатен отпуск, т. е. период от време, за който не се следва трудово възнаграждение, респ. не се начисляват и превеждат в ДОО осигурителни вноски. Поради това, че неплатеният отпуск за първите 30 работни се зачита за осигурителен стаж без осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО), през този период от време лицето се счита в осигуряване, т. е. то е осигурено лице (§ 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО). Неплатеният отпуск над 30 работни дни не се зачита за осигурителен стаж и поради това за времето над 30 работни дни неплатен отпуск осигуряването на лицето е прекъснато (чл. 10, ал. 2 КСО, макар че това правило е в сила от 01.01.2011 г.), т. е. за този период от време Мариел Върбанов Маринов не е бил осигурено лице (арг. § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО).

И в двата случая обаче - на неплатен отпуск до 30 работни дни и на неплатен отпуск над тези 30 работни дни - се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, защото според чл. 41, ал. 2, т. 1 и 3 КСО за дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване (в случая това са дните в неплатен отпуск, който не се зачита на осигурителен стаж, т. е. от 14.02.2010 г. до 30.06.2010 г.) или е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж (в случая това са дните от 1.02.2010 г. до 13.02.2010 г., които са включени в периода по чл. 41, ал. 1 КСО). Или изразена чрез символи формулата е: а) 5 х МРЗ (минималната работна заплата за времето от 1.02.2010 г. до 30.06.2010 г. - чл. 41, ал. 2, т. 1 и 3 КСО) плюс 1хФРЗ (брутното трудово възнаграждение за м. юли 2010 г.) разделени на 128 работни дни в 6-месечния период по чл. 41, ал. 1 КСО, обхващащ времето от 1.02.2010 г. до 31.07.2010 г.; б) 80 % от така получения резултат е среднодневното брутно обезщетение за временната неработоспособност от 11.08.2010 г.; в) след това се изчислява среднодневното нетно обезщетение. На осигуреното лице във временна неработоспособност се изплаща по-малкото от така изчислените брутно и нетно среднодневно обезщетение. При така описаната формула е без значение времето на неплатен отпуск до 30 работни дни и времето на неплатен отпуск над тези 30 работни дни, защото периодът от 30 работни дни попада в чл. 41, ал. 2, т. 3 КСО, периодът над тези 30 работни попада в чл. 41, ал. 2, т. 1 КСО, а както вече се посочи по-горе и за двата периода взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната.

С оглед на посоченото правило (чл. 41, ал. 2, т. 1 и 3 КСО) и поради липсата на съждения по неговото практическо приложение в процесния ревизионен акт за начет и в оспореното от "ПРО" ЕАД решение на директора на РУСО настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК това решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, защото е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и константната съдебна практика, изразена в множество решения на Върховния административен съд, според която данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните към болничния лист се използват при изчисляването на паричните обезщетения, но не и при установяването на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. В тази връзка съдът при новото разглеждане следва да даде указания на директора на РУСО, че по силата на чл. 170, ал. 1 АПК в негова тежест е да представи доказателства за изясняването на всички обстоятелства по правото на парично обезщетение и размера на това обезщетение при правилно подадени данни за неплатения отпуск и при неправилно подадени данни за този отпуск. На тази основа съдът следва да посочи деликта и причинената от него вреда. Вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

При новото разглеждане на делото съдът следва да възложи разноските, направени от страните в цялостното съдебно производство, т. е. и за развилата до сега негова част. Поради това сега искането на процесуалния представител на "ПРО" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без обсъждане и решаване.

Препоръчително е при новото разглеждане на делото съдът да изясни представителната власт на Петър Дялков, чието име не е вписано в търговската регистрация на "ПРО" ЕАД - клон Вършец.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,