Решение № 3863 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2013 г.

Решение № 3863 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Шина Георгиева Велинова, Виолета Асенова Петрова и Петър Асенов Петров чрез техния пълномощник срещу решение № 2972/07.05.2013 г. по адм. д. № 5949/2012 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и присъждане на разноски. По делото от същите жалбоподатели е депозирана и частна жалба срещу определение 4558/19.06.2013 г. по същото дело, с което те са осъдени да заплатят разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/лв. Претендират отмяната му. Ответниците по касационната и частната жалба - Борянка Миланова Иванова, Михаела Иванова Миланова, Десислава Иванова Миланова и Иван Миланов Иванов, редовно призовани, от които се явява лично Иван Иванов и Атанаска Попова /майка/ на Борянка Иванова и Михаела Миланова чрез своя представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София не взема становище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Шина Георгиева Велинова, Виолета Асенова Петрова и Петър Асенов Петров против заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта за имот с идентификатор 49597.1700.17 с твърдение, че южната граница на имота е неправилно отразена - вместо с дере като граница са посочени имоти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че границата е вярно нанесена съобразно установените приоритети - в случая съобразно кадстралния план. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имотът на жалбоподателя е нанесен в кадастралния план от 1982 г. като имот пл. № 886. Южната граница на процесния имот, отразена в кадастралната карта, е идентична с границата на имот 886 по кадастралния план. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. На място не е установена материализирана граница на имота под формата на съществуващо дере. Следващият по приоритет показател, посочен в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър са кадастралните планове. В случая административният орган е взел предвид отразяването съобразно кадастралния план от 1982 г. на имот пл. № 886 и е нанесъл границите, включително и южната, съобразно кадастралния план, като разликата в площта от 20 кв. м е в рамките на допустимото за имота, целият съобразно кадастралната карта от 4890 кв. м. В случая ирелевантно е обстоятелството, че по нотариален акт процесният имот има за южна граница дере, след като съобразно нормативните критерии същата спорна южна граница е заснета при спазена приоритетност. В разглеждания смисъл следва да се има предвид експертното заключение за промяна местоположението на дерето с оглед действието на водата във времето, което е променено към актуалния релевантен момент. Правният интерес на жалбоподателите- касатори пред настоящата инстанция се свежа само до законосъобразното отразяване на границите на собствения им имот, което в случая с оглед доказателствата по делото и приложимата правна норма е законосъобразно. В този аспект за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на факта, че евентуално същестуващото дере следва да бъде третирано като публична общинска собственост, а е отразено като имот с отделен идентификатор без записан собственик. Правният интерес като процесуална предпоставка създава активна легитимация за защита на собствен личен интерес, но не и на чужди права и интереси. Предвид изложеното, като е приел валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което спрямо обжалваното решение не са налице основания за касирането му. С оглед изхода на спора на ответниците - физически лица следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и направени разноски пред касационната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. По частната жалба: С обжалваното определение първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски в размер на 1250 лв. Определението е незаконосъобразно: С обжалваното съдебно решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответниците-физически лица разноски в размер на 400 лв., за което е представен списък, включващ само една претенция за разноски в този размер. В този списък други разноски не са вписани, поради което не могат да бъдат претендирани впоследствие - тоест непредставявено на пълен такъв списък води до правната последица на чл. 80, изречение второ ГПК - страната няма право да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение