Решение № 10711 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2011 г.

Решение № 10711 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Илия Иванов Илиев, с адрес гр. Пазарджик, бул. "Княгиня Мария" № 35 против Решение № 305 от 22.07.2010 г., постановено по административно дело № 364/2010 г. по описа на АС - Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването му срещу Мотивирано решение № К-2683 от 02.06.2010 г., издадено от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, с което е потвърдена извършената заверка от финансов инспектор на осигурителната книжка на касационния жалбоподател за периода 01.03.2006 г. до 31.12.2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на потвърдените с него административни актове. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не е депозирал писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е недопустима, поради което производството следва да се прекрати. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. За отхвърли жалбата на Илия Иванов Илиев против оспорваните административни актове, въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че: на 14.12.2009 г. касационният жалбоподател, който е регистриран като едноличен търговец с фирма "Гели - Илия Илиев" е подал до РУСО Пазарджик Заявление № 447 за заверка на осигурителен стаж и доход. В резултат на това е извършена проверка от финансов ревизор, който е съставил Констативен протокол № 1/05.01.2010 г. и е заверил осигурителната книжка на жалбоподателя. Недоволен от заверката Илия Илиев е подал жалба до директора на РУСО Пазарджик, като е възразил против направената заверка за периода от 01.03.2006 г. до 31.12.2008 г. В резултат на тази жалба е издадено обжалваното мотивирано решение, с което извършената от финансовия ревизор заверка на осигурителната книжка е потвърдена. Фактическите основания на обжалваното мотивирано решение се основават на обстоятелството, че Илиев е внесъл авансово осигурителни вноски за процесния период върху 400 лв. месечно, но е декларирал в справка към годишните данъчни декларации друг доход, а именно: по 342,65 лв. месечно за 2008 г., по 391,95 лв. месечно за 2007 г. и по 381,37 лв. месечно за 2006 г., от което следва да му се признае като размер на осигурителния доход посоченият от него в данъчните декларации за съответните периоди. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО, отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, приложим по аргумент от чл. 117, ал. 5 от КСО, за форма и съдържание и притежава предвидените в този текст реквизити, при издаването му административния орган е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на АПК и КСО. Правилно административен съд - Пазарджик е приложил правната разпоредба на чл. 6, ал. 8 от КСО съгласно която в редакцията действаща от 11.02.2006 г. окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7, между които са и едноличните търговци, се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица (Закона за данъците върху доходите на физическите лица от 01.01.2007 г.) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че според закона меродавен е не избраният от лицето осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално получения доход от лицето, деклариран от него в справката към годишната му данъчна декларация. С оглед на гореизложеното, че като са се съобразили с тази законова регламентация и са заверили осигурителната книжка на жалбоподателя с доходите, декларирани от него, органите на РУСО са спазили относимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,