Решение № 1814 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Етерикс ойлс ЕООД срещу решение 8031/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 7738/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-6500/6094 от 15.11.2022г., издадено от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- заместник - изпълнителния директор на ДФ Земеделие , чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Постъпила е и частна жалба от Етерикс ойлс ЕООД срещу определение 10984/06.07.2024 г. по цитираното дело, с което е изменено решението в частта за разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната в мотивирано становище по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-6500/6094 от 15.11.2022г., издадено от заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно административният орган е направил заключение, че не е изпълнено изискването на чл.33, ал.1,т.2 от Наредба 4 от 2015г. - да е представен до 30 октомври на петата година от ангажимента, която в случая е 2020г., сертификат за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологична продукция, който да удостоверява наличие на биологична продукция от всички заявени площи. Доколкото това изискване следва да бъде изпълнено до края на многогодишния ангажимент, законосъобразно административният орган е прекратил същия за последната година, тъй като едва тогава би могло да се направи констатация за неизпълнение на чл.33, ал.1,т.2 от Наредбата. Неоснователно се твърди, че не е ясно за коя година е прекратен ангажимента - в разпоредителна част на оспорения акт ясно е посочено, че се прекратява ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2020г. Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, че законосъобразно е определена и подлежащата на възстановяване сума. Съгласно чл.15, ал.4,т.1 от Наредба 4 от 2015г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. В случая експертизата е изчислила, че за 3.2 ха няма сертификат за произведена биологична продукция. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба от Етерикс ойлс ЕООД срещу определение 10984/06.07.2024 г. по цитираното дело, с което е изменено решението в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, разгледана по същество е основателна. При искане за допълване/изменение на решението в частта на разноските, приложима се явява разпоредбата на чл. 248 от ГПК, субсидиарно приложима съгласно чл. 144 АПК. Изрично в чл. 248 от ГПК са уредени срокът, в който може да се направи искането за допълване или изменение на решението в частта му за разноските и процедурата, която съдът следва да спази във връзка с постъпилото искане. В случая молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и съдът, в изпълнение разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК е следвало да съобщи на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Посочената процедура не е изпълнена от първоинстанционния съд, с което последният е нарушил разпоредбата на чл. 248, ал. 2 и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е нарушил правото на защита на насрещната в това производство страна. Едва след изтичане на срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, съдът е следвало да се произнесе с определение в закрито заседание /чл. 248, ал. 3 от ГПК/, което да връчи на страните с указания за възможността за обжалването му по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предвид допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение в производството по постъпилото искане за допълване на решението по делото в частта му за разноските, атакуваното определение по посоченото дело ще следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд-София-град за провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК по искането за допълване на решението в частта за разноските и произнасяне по него с определение в закрито заседание, при спазване на посочените по-горе указания. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,