Решение № 5696 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2020 г.

ВАСII отделение12.05.2021 г.докладчик Диана Петкова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Ж., С. М. и К. С. за тълкуване на Решение № 15268/9.12.2020 г. постановено по адм. д. № 10047/2020 г. по описа на Върховния административен съд в частта му за разноските. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5696 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по искане на В. Ж., С. М. и К. С., всички от гр. Варна за тълкуване на Решение № 15268/9.12.2020 г. постановено по адм. д. № 10047/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Ответната страна Главният архитект на Община Варна в писмено становище релевира доводи за неоснователност на молбата. Останалите ответници не вземат становище по искането. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира искането за тълкуване за допустимо като подадено от надлежни страни, срещу подлежащ на тълкуване акт и при липсата на отрицателната предпоставка на чл. 251, ал. 2 АПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото решение е оставено в сила Решение № 722/18.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2222/2019 г. по описа на Административен съд-Варна и Определение № 1434/2.07.2020 г. постановено по адм. д. № 2222/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, като Община Варна и "Еко Хелио продукт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна са осъдени да заплатят на В. Ж., С. М. и К. С. направените за касационната инстанция разноски в размер на 300 лв. Искането е за тълкуване на съдебното решение в частта му за разноските. Отговорността за разноски е субсидиарна и е обусловена от изхода на материалноправния спор. Касае се за гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Нещо повече задължението за разноски е разделно, тъй като съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е налице нито една от двете хипотези, поради което и съдът не е постановил разноските да бъдат понесени солидарно. Фактът, че Главният архитект на Община Варна и "Еко Хелио продукт" ООД обжалват съдебното решение не ги прави солидарни длъжници по смисъла на закона и не следва да отговарят солидарно за разноските. Задължението за разноски с оглед изхода на спора е възложено общо на двамата касатори и с оглед характера на задължението като делимо следва да бъде понесено по равно. Следователно в случая не е налице неяснота, която да налага тълкуване. Разпределението на разноските става съобразно общите облигационни правила. Ето защо искането за тълкуване на съдебното решение е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1