Решение № 1934 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г.

Решение № 1934 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Симеонов, чрез пълномощника му адв. С. Иванов, против решение № 139 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 345/2018 г. на Административен съд (АС) - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 451 зз-89/2018 от 5.1.2018 г., издадена от командир на отделение при Районно управление (РУ) Ябланица към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Ловеч - П. Петков. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради необоснованост на изводите на съда, довело и до неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че е установено фактическото основание за издаване на процесната заповед - данни за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, като се сочи, че са налице нарушения на реда за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. При липса на посочване на фактическо основание в заповедта същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като приемайки обратното съдът е постановил решение в нарушение на закона. Иска се отмяна на решението и да бъда постановено ново решение по същество, с което се уважи жалбата на касатора против заповедта за задържане. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - командир на отделение при РУ Ябланица към "ОДМВР" - Ловеч - П. Петков не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Ловеч е цитираната заповед за задържане на Б. Симеонов за срок до 24 часа, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено, че издателят на заповедта и колегата му по наряд, при обход по време на дежурство на пазара в гр. Ябланица забелязали автомобил, управляван от касатора, който ненужно форсирал двигателя, при което от ауспуха излизало голямо количество дим. Това провокирало извършването на полицейска проверка, при която водачът се съгласил да му бъде извършена и проба за алкохол и за употреба на упойващи вещества и наркотици. След съгласието полицейските служители извикали за съдействие друг смесен автопатрул, член на който имал право да извършва проби за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества. Пробата за алкохол на водача била отрицателна, но тази за употреба на упойващи вещества и наркотици била положителна, за което е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят видял резултата на дисплея и му било предложено, ако желае да даде кръв и урина към теста. Същият отказал. По този повод, с оспорената заповед за задържане на лице, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в сградата на РУ на МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателни кодекс (НК). Към заповедта са представени и изискуемите декларация от 5.10.2018 г., протокол за полицейски обиск, медицинска справка за освидетелстване на задържано лице и амбулаторен лист. На жалбоподателя са разяснени всички негови права. От представения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, ведно с приложена разпечатка, съдът е приел за установено, че жалбоподателя при управление на МПС е употребил наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин, видно от теста, извършен с DRUG СНЕК-3000 с № REF 8325554, годен до м. 05.2019 година, отчитащ на скалата положителни стойности на мет - метамфетамин и амр-амфетамин. При тези данни от фактическа страна, съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР правомощия, т. е. от компетентен орган, като заповедта не страда от пороци по чл. 146 от АПК. При издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е спазена процедурата по разясняване и осигуряване на правата на задържания. Заповедта е в изискуемата от чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Наложената принудителна административна мярка има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие като в случая са налице достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние - употреба на наркотични вещества - метамфетамин и амфетамин - престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК. Съдът е посочил, че за налагане на ПАМ не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. В преписката се съдържат такива данни, което прави издадената заповед мотивирана - посочено е и фактическото и правното основание за издаването й. Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка. Заповедта не противоречи и на целта на закона. По тези съображения съдът е отхвърлили жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е изградил необосновани изводи. Фактите по спора са установени правилно, съобразно събраните по делото доказателства. Безспорно е, че при извършена полицейска проверка е установено, че жалбоподателят, настоящ касатор, е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че повода за спиране на автомобила за проверка - форсиране на двигателя и отделяне на голямо количество газове само по себе си не е противоправно, както и че водачът е дал съгласие за извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотици. Посоченото е ирелевантно, като относимото в случая към фактическото и правно основание за издаване на заповедта е обстоятелство, че при проверката е установена употреба на забранени упойващи вещества. Съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 72 от ЗМВР, с която е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 от ЗМВР. В случая е установено и първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - данни за съпричастие на лицето към извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Възраженията в касационната жалба, касаещи доказването на извършването на престъплението - липсата на свидетелски показания за неадекватно поведение на водача, липса на външни признаци за установяване на употреба на алкохол и наркотични вещества, съгласно Методическите указания относно реда за установяване на такава употреба от водачите на МПС, доводите за неправилно съставен протокол за проверка, съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози са неотносими към предпоставките за задържането. Правилно съдът е посочил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на престъплението по НК. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че липсват фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. Понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК, нито изисква доказателства за извършено престъпление. В случая правилно съдът е приел, че са налице достатъчно данни, че с поведението си жалбоподателят е съпричастен към извършване на престъпление, съответно че заповедта е фактически и правно мотивирана. Правилно съдът е приел, че в случая е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със задържането на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат ограничени.