Решение № 15599 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2016 г.

Решение № 15599 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, чрез процесуален представител, против решение № 2771 от 22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 895/2011 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Касаторът излага доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на съдебното решение, като постановено срещу ненадлежна страна, при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила- отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено частично, в частта до размера на присъдената сума и пропорционалните разноски, както и по отношение на лихвите за посочения период върху присъдената в диспозитива на решението сума. Претендира разноски. Ответната страна Е. Я. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Ответната страна Министерство на икономиката не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Е. Я. С. против Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия/ИАНМСП/ и при условия на евентуалност против Министерство на икономиката, за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение със Заповед № 03-26/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, в размер на 10360 лв. за срок от 10 месеца, считано от 03.01.2011 г. до 03.11.2011 г., както и за заплащане на законната лихва, считано от момента на предявяване на иска. Съдът е установил, че с решение № 11738/06.10.2014 г. по адм. д. № 6004/2014 г. на Върховен административен съд на РБ, е оставено в сила решение на Административен съд С.- град по адм. д. № 10081/2012 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-26/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Я. С. от длъжността "старши експерт" в ТЗ- В., отдел "Мониторинг", Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с ранг V младши. Предвид събраните доказателства първоинстанционния съд е счел, че приложима в случая е нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в редакция преди изменението обн. ДВ, бр. 38/2012 г. в сила от 01.07.2012 г., като обезщетението за периода 03.01.2011 г. - 03.11.2011 г. се определя от десеткратния размер на брутното възнаграждение за месеца съм момента на прекратяване на служебното и правоотношение -декември 2010 г., като се коригира допълнителното възнаграждение за прослужено време към момента на признаването на прекратяването на служебното правоотношение за незаконосъобразно и допълнителното възнаграждение съобразно ПМС № 46 от 2009 г., в размер на една основна заплата. В този смисъл съдът е приел, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е общо 1108.52 лв./основна заплата 518 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време 72.52 лв. и допълнително възнаграждение по управление на финансова помощ от ЕК в размер на една основна заплата на осн. чл. 6, ал. 1 от ПМС № 67/2010 г. - 518 лв./. По делото е установено, че за периода 03.01.2011 г. - 03.11.2011 г. ответницата по касация С. не е получавала доходи по друго трудово правоотношение, които да бъдат приспаднати от дължимото се обезщетение. Същата е получила обезщетение в размер на 1139.60 лв. на осн. чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е уважил направеното от ответника ИАНМСП възражение за прихващане в размер за цитираната сума на изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2, от ЗДСл, и е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане за сумата изплатена на осн. чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В обобщение съдът е изложил мотиви, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен в размера 9220.40 лв. -главница, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за десетмесечния период от датата на прекратяване на служебното правоотношение 03.01.2011 г. - 03.11.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на признаване на уволнението за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение до окончателното изплащане на сумата. Касационната инстанция намира обжалваното решение на АССГ за допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение в смисъл, че исковата молба е заведена срещу субект, който няма материалноправна легитимация да отговаря по жалбата на С., доколкото евентуалните вземания на ищцата се явяват пасиви по см. на § 5, ал. 3 от ПМС № 80/23.04.2012 г. /обн. ДВ, бр. 33 от 27.04.2012 г., в сила от 01.05.2012 г./, и със закриването на ГД"КИ" функцията на ответника като междинно звено по оперативна програма Конкурентноспособност е отпаднала и е преминала изцяло към МИЕТ- сега министерство на икономиката, в. т. ч и служителите и служебните правоотношение с бившите служители на ответника ИАНМСП. Съгласно § 5, ал. 3 от ПМС № 80/23.04.2012 г. Активите, пасивите, правата и задълженията и архивът, свързан с дейността на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, както и тези, придобити със средства по договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-5.0.01-0005-C0005 "Развитие на капацитета на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за ефективно управление и изпълнение на приоритетни оси 1 и 2 на ОП "Конкурентоспособност" или със средства по програма ФАР, преминават към Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но само в качеството и на Звено за изпълнение на проекти по програма ФАР и Междинно звено по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013. Правата и задълженията на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в качеството й на междинно звено по договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013, както и правата и задълженията на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия по договори за възлагане на обществени поръчки в изпълнение на договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-5.0.01-0005-C0005 "Развитие на капацитета на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за ефективно управление и изпълнение на приоритетни оси 1 и 2 на ОП "Конкурентоспособност", чието изпълнение не е приключило, се поемат от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма., по силата на § 5, ал. 6 и ал. 8 от ПМС № 80/23.04.2012 г. В случая обаче се касае за последици от незаконосъобразно прекратено служебно правоотношение от органа по назначаването /Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия/ по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което последващите правоотношения с тези служители по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и съгласно чл. 205 от АПК следва да се уреждат с пасивно легитимиран субект юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите, който субект в настоящият казус е Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката. Това е така, защото с цитираното ПМС № 80/23.04.2012 г., в § 2 са направени изменения и допълнения в У. П. на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката и енергетиката /отм. с § 1 от ПЗР към Постановление № 105 на МС от 28.04.2015 г. за приемане на Устройствен правилник на Българската агенция за инвестиции и на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката, Обн., ДВ, бр. 32 от 5.05.2015 г., в сила от 5.05.2015 г./, но ИАНМСП продължава да съществува като правен субект. Както съгласно чл. 2, ал. 1 от УП на ИАНМСП (отм.), така и съгласно чл. 2, ал. 1 от сега действащия Устройствен правилник на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката, Агенцията е юридическо лице със седалище С.. Не се кредитират останалите възражения в касационната жалба, касаещи правилността на обжалваното решение. Съгласно чл. 39 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди възниква с отмяната на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /в относимата редакция ДВ, бр. 95 от 2003 г./ когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В конкретния казус правилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото се обезщетение следва да бъде определен съобразно размера на получаваното от държавния служител брутно трудово възнаграждение към момента на признаване уволнението за незаконно или неявяването на служителя да заеме службата. Брутната заплата, определена по реда на чл. 67 от ЗДСл се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Правилно АССГ е като е определил брутна заплата на ищцата в посочените в решението размери, включващо основна заплата, допълнително възнаграждение за прослужено време и допълнително възнаграждение по управление на финансова помощ от ЕК в размер на една основна заплата на осн. чл. 6, ал. 1 от ПМС № 67/2010 г. Законосъобразен е извода на АССГ, че не са налице основания за прихващане на определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, с изплатено обезщетение на служителя на основание 106, ал. 4 от ЗДСл - за неспазен срок на предизвестие. Същото има за цел да възмезди служителя за неправомерното поведение на работодателя, който в нарушение на законовите изисквания не е отправил предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Правното основание за изплащане на този вид обезщетение е различно и не е отпаднало с отмяната на уволнението, поради което прихващане със сума, която не се дължи не може да бъде извършено. Неоснователно е оплакването на касатора за е неоснователност на исковата претенция поради получавано обезщетение за безработица. Споделя се извода на АССГ, че обезщетението за безработица се получава при наличие на основанията по чл. 54а от КСО и и не зависи от това дали служебното правоотношение е било прекратено законосъобразно. Отношенията между НОИ и лицето, получило обезщетения за безработица, са извън предмета на настоящия спор. Неоснователен е довода на касатора относно включването в брутната заплата на допълнително възнаграждение по управление на финансова помощ от ЕК на осн. чл. 6, ал. 1 от ПМС № 67/2010 г. Без значение в случая е полагането на реален труд, съответно действително отработени дни, тъй като изплащаното месечно възнаграждение по см на чл. 6 от Постановление № 67 на МС от 14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности / в относимата редакция/, представлява допълнително възнаграждение- съставна част от брутната заплата съгласно чл. 67 от ЗДСл. Именно незаконосъобразната заповед за прекратяване служебното правоотношение е причина ищцата да не получи предвиденото в ПМС № 67/2010 г. допълнително възнаграждение, което същата би получила като елемент от брутната заплата, работейки на съответната длъжност. Правилно е произнасянето на АССГ и по отношение на присъдената лихва по чл. 86 от ЗЗД върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за процесния период, като началният момент на забава е определен съобразно ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. На основание изложеното, оспореното решение като допустимо, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на Е. Я. С. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1250 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за прана защита и съдействие от 10.11.2017 г. с адвокат М. Х.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение