Решение № 8639 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 231/2012 г.

Решение № 8639 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 231/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", гр. София, срещу решение № 123 от 22.11.2011 г. по адм. д. № 215/2011 г. на Административен съд Шумен, като неправилно. Ответникът Гюнай Мехмед Абтарахим не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен АУПДВ № 01 - 6500/23421 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Гюнай Мехмед Абтарахим Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 27/140709/33990 в размер на 14393.70 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 14393.70 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в ИСАК, с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административния орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и съдът правилно го е отменил. Закономерно на следващо място, съдът се е позовал и на нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, поради неуведомяване на ответника за започналото административно производство, като по този начин го е лишил от възможността да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Липсата на конкретни фактически основания, довели до формирането на волеизявлението в оспорения акт, препятствува извършването на проверка за приложението на материалния закон. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен при подаване на заявлението, попълване на съответните формуляри и представяне на удостоверителните документи. Грешките при определянето на "окончателния временен слой, допустим за подпомагане" към 2009 г. са отстранени чрез цитираните в писмото от 9.12.2010 г. на МЗХ до ДФЗ - РА " допълнителни специализирани анализи и проверки". Земеделският производител няма възможност по разумен път да открие тези грешки, поради което е налице хипотезата на чл. 73 ал. 4 от Регламента, която оправомощава земеделския стопанин да задържи на правно основание получената субсидия. При проверка несъответствието на акта с целта на закона, правилно е взето предвид, че регламентираната помощ е законово оправдана, ако е своевременна и ако не въвежда земеделския стопанин в разходи и тежести, по-големи от обичайните предвидени в законодателството облаги, и че липсата на ясна представа за какво точно е санкциониран участникът в земеделския оборот, води до демотивация на същия да участвува с принос в развитието на общия селскостопански пазар. От тази гледна точка оспореният АУПДВ се явява несъответен на легално закрепените цели в чл. 2 от ЗПЗП. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно е установено, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК за оспорване на административния акт. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,