Решение № 4732 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против частта от Решение 551/28.06.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. 849/2021 г., с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001320007071-091-001/19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, относно установените с него задължения на Й. Василев за данъци по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и лихви за забава за данъчните периоди от 2014 г. до 2019 г. (включително) в общ размер 13 893.01 лв. (главница - 10 123.18 лв. и лихви - 3 768.83 лв.) С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Заявяват се и искания за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 000 лв. и държавна такса в размер на 111.14 лв., както и за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба Й. Василев, [ЕГН] с адрес: гр. Велинград, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Печев по съображения, изложени в писмена отговор. Заявява искания да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част и да му бъдат присъдени сторените разноски за настоящото съдебно производство, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 128 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е РА Р-16001320007071-091-001/19.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 357/29.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. Със същия на ревизираното лице Й. Василев са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчните периоди от 2014 г. до 2019 г. (включително) върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК в общ размер 10 123.18 лв. и лихви за забава в общ размер 3 768.83 лв., както и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за същия период на основание чл. 124а ДОПК. Административният съд е отменил РА изцяло и е присъдил в полза на жалбоподателя разноски в размер на 2 518.30 лв. За да отмени акта в частта му на установените задължения за данъци върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, съдът е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност. Приел е, че е доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК (превишение на направените от ревизираното лице за всяка една процесна година разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс, но от събраните по делото доказателства и чрез разпита на свидетелите се доказват твърденията на жалбоподателя за получени в заем и като дарение суми от посочените от него лица. Според съда писмените доказателства не са оборени от административния орган в съдебното производство, а свидетелските показания са убедителни, тъй като сочат конкретни данни за лични доходи в годишен и месечен размер. Договорите са подписани от двете страни и служат за разписки. Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и частично неправилно, поради следните съображения: Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Дадените от ревизираното лице писмени обяснения заедно с декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, резултатите от насрещните проверки и представени документи са обсъдени в ревизионния доклад (РД). В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили недостиг на парични средства в посочените размери за всеки един от данъчните периоди, необходими на лицето за покриване на направените от него разходи, представляващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Основно разходите са формирани от внесени в Марена А-В ООД парични вноски по решения на Общото събрание на основание чл. 134 от Търговския закон и парични вноски в брой по банковите сметки, а през 2018 г. и разход за придобиване на движимо имущество в размер на 1 500 лв. Констатираните в РД разходи не се оспорват от Василев. Същият не оспорва също така и констатациите, че в ревизирания период не е получавал трудово възнаграждение и не е декларирал доходи с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Твърди, че към 01.01.2014 г. е разполагал със сума от 50 000 лв., дарени му от сина му А. Василев, който пък ги е получил като дарение от майка му С. Каракиева. Представя договори и разписки за получени заеми от: С. Вецов (9 700 лв. през м. януари 2014 г.), А. Ангелов (9 300 лв. през м. март 2015 г.) и С. Каракиева (9 500 лв. през м. януари 2016 г.), както и договори за дарение от С. Василева (майка на Й. Василев) в общ размер 58 000 лв. и А. Василев в общ размер 38 600 лв. Според дадените писмени обяснения синът А. Василев е получил сумите, които е дарил на баща си, назаем от: С. Вецов (9 500 лв. през м. април 2013 г.), от А. Ангелов (9 700 лв. през м. януари 2014 г.), от Й. Попов (9 600 лв. през м. януари 2016 г.) и от майка си С. Каракиева (9 800 лв. през м. март 2015 г.). С. Вецов, А. Ангелов и Й. Попов потвърждават даването на суми назаем на Й. Василев и на А. Василев. Представят договорите за заем. Не представят доказателства във връзка с твърденията си, че са разполагали с посочените в договорите суми към датите на съставянето им, тъй като са получавали възнаграждения от работа в САЩ, Великобритания и България. Според дадените от С. Василева писмени обяснения дарените от нея суми на сина й са от трудови възнаграждения, компенсаторни бонове и продадена наследствена земя. Съхранявала ги е в дома си. Не представя документи, тъй като оттогава е минало много време. Госпожа Василева е пенсионер от 1994 г. В хода на ревизията са установени размерите на получаваната от нея пенсия в периода от 2012 г. до 2019 г. (от 5 302.08 лв. за 2012 г. до 6 832.38 лв. за 2019 г., т.е. в рамките на 440 570 лв. месечно). Разпитани като свидетели, С. Василева и А. Василев заявяват, че са давали пари на Й. Василев, за което са оформяли договори. А. Василев потвърждава, че живее в едно домакинство с баба си и баща си. Получавал е пари от майка си и с нейно знание ги е давал на баща си за бизнеса, който е семеен. При така установените факти неправилен според настоящия съдебен състав е изводът на административния съд, че жалбоподателят е доказал получаването на посочените по-горе суми по договори за заем, сключени със С. Вецов и А. Ангелов, по договори за дарение от С. Василева в размер на 58 000 лв. и от А. Василев в общ размер 28 800 лв., които той твърди, че е получил назаем от С. Вецов, А. Ангелов и Й. Попов. Съгласно чл. 225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Според чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С оглед характера на договорите за заем и дарение на парични средства, както и целта, за която се представят в ревизионното производство и в съдебното производство по оспорване на РА, а именно като доказателства за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на тях парични средства, чрез които е покрило направените разходи, безпротиворечиво се приема в съдебните решения по този вид дела, че те трябва да доказват предаване на парите. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителите и заемодателите са имали възможност (разполагали са със заетата или дарена сума), за да могат да я предадат на надарения/заемателя (виж Решение 11613/01.11.2016 г. на ВАС по адм. д. 13116/2014 г., Решение 723/16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 8408/2019 г., Решение 9015/07.07.2020 г. на ВАС по адм. д. 3992/2020 г., Решение 411/13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 7269/2019 г., Решение 4295/02.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 11894/2020 и др.). Обстоятелството, че заемодателите С. Вецов, А. Ангелов и Й. Попов са разполагали с парични средства в посочените в договорите размери към датите на договорите и двете разписки, не е доказано. Договорите за заем между посочените лица и А. Василев не удостоверяват предаване на сумите на датите, посочени в тях, а съдържат само клауза за извършване на предаването й в брой в един следващ момент. Правилни са изводите на приходните органи, че данните за получаваната от С. Василева пенсия не обосновават извод за това, че същата е разполагала в периода 2014 г. 2019 г. с 58 000 лв., които да дари на сина си. Тези изводи са съобразени и с обстоятелството, че разходите за живот на членовете на домакинството са поемани от нея и А. Василев. Поради тази причина такива разходи не са включени при съпоставянето на годишните разходи и доходи на Й. Василев. По отношение на твърденията на госпожа Василева, че дарените суми са с източник трудови възнаграждение, компенсаторни бонове и продажба на наследствена земя, правилно също така е прието, че не са доказани, но ако действително са получени от нея парични средства в значителен период преди договорите за дарение, то по отношение на тях следва да се отчете деноминацията на лева от 1999 г. Свидетелските показания, дадени от С. Василева и А. Василев не установяват също посочените по-горе спорни обстоятелства. Недоказани са и твърденията на Й. Василев за това, че е разполагал към 01.01.2014 г. с 50 000 лв. в брой, дарени му от сина му, които последният е получил като дарение от майка си. Според показанията на свидетеля А. Василев за дарените суми са подписвани договори. Единственият договор за дарение, предхождащ датата 01.01.2014 г., е този от 02.05.2013 г. за сумата от 9 500 лв., по отношение на която сума дори и свидетелските показания не установяват конкретно да е дарена от С. Каракиева на сина й. Освен това, същата изрично заявява, че за даренията са подписвани договори за дарение, но такъв договор между нея и сина й не е представен по делото. Във връзка с този договор за дарение се представя договорът за заем от 28.04.2013 г. между С. Вецов като заемодател е А. Василев като заемател (виж писмените обяснения на л. 504 от том II), който вече беше обсъден по-горе. В хода на ревизионното производство приходните органи са установили размери на получаваните от С. Каракиева нетни трудови възнаграждентия (след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски, погасителните вноски по банковите кредити и присъдените суми за издръжка) за периода 2009 г. 2019 г. В РД (стр. 33) се посочва, че независимо от така получените доходи, не са представени доказателства за предаване/приемане на заемните средства от нея на сина й и на бившия й съпруг . Същото становище е застъпено и в решението на решаващия орган (стр. 6). Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че от страна на касатора и от страна на ревизиращия екип не се оспорва възможността на госпожа Каракиева да предостави на Й. Василев назаем сумата от 9 500 лв. в изпълнение на договора за заем от 03.01.2016 г., факт, удостоверен и с разписка към него от същата дата, както и на сина си сумата от 9 800 лв. на 20.03.2015 г., която сума същият е дарил на баща си в изпълнение на договор за дарение от 25.03.2015 г. Изложеното налага извод за неправилно установено с РА превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за 2015 г. в размер на 26 186.43 лв. вместо 16 386.43 лв. и за 2016 г. в размер на 25 192.33 лв. вместо 15 692.33 лв., съответно, дължим данък за 2015 г. в размер на 1 851.38 лв. и лихва 933.51 лв. вместо 871.38 лв. и лихва 439.37 лв., а за 2016 г. в размер на 1 781.10 лв. и лихва 717.45 лв. вместо 831.10 лв. и лихва 334.78 лв. По тези съображения решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък върху доходите на физическо лице по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответните лихви за забава за 2014 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за 2015 г. в размер на 871.38 лв. и за 2016 г. в размер на 831.10 лв. и съответните им лихви за забава към датата на акта, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В останалата част решението следва да се остави в сила. Разноски: Според чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски за всяка инстанция, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В изпълнение на чл. 161, ал. 1 ДОПК на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно на потвърдената част от РА (11 086.20 лв.), определено в размера по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимите й редакции и разноски за държавна такса. Общо дължими са на тази страна разноски в размер на 2 349 лв. С първоинстанционното решение на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 2 518.30 лв., съответни на изцяло установените с РА и оспорени задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви 58 364.38 лв. С решението е отменен РА в частта му на установените задължителни осигурителни вноски и лихви в общ размер 44 471.37 лв. и в тази част то е влязло в сила. Съответни на така уважената жалба са разноски в размер на 1 918.84 лв. С настоящото решение жалбата против РА е уважена за 2 806.81 лв. или при обжалваем интерес 58 364.38 лв. жалбата е уважена за 47 278.18 лв. Съответни на така уважената част от жалбата са разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 040 лв., от които с влязлото първоинстанционно решение са присъдени 1 918.84 лв. За касационната инстанция ответникът по касация е доказал направени разноски в размер на 1 128 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съответни на материален интерес от 13 893.01 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и искането му за намаляване на същото до минималния размер по Наредба 1/2004 г., тъй като то е в рамките на този минимален размер. Дължими на тази страна са разноски в размер на 227.90 лв. за настоящото съдебно производство, съответни на неуважената част от касационната жалба (2 806.81 лв.). Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение