Решение № 5135 от 16.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Калчев, Т. Дамянова, И. Калчев и К. Калчев, против решение 325/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 483/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Регионална дирекция по горите (РДГ) Велико Търново в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане е подадена искова молба срещу Регионална дирекция по горите Велико Търново с изменен размер на иска размер на 2 478,55 лв. представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди, възникнали в следствие на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на служители на РДГ Велико Търново, като такива по издаване на Заповед 1033 ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ и съгласуването и утвърждаването на горскостопанската програма, както и от неспирането на извършваната незаконна сеч, основана на незаконни позволителни за сеч. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният иск срещу Регионална дирекция на горите Велико Търново, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 478,55 лв. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди. Приема, че твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители и в частност директора на РДГ Велико Търново се изразяват в приемане и утвърждаване на горскостопанска програма със Заповед 1033-ПУ/21.10.2015 г. без към нея да е приложено съгласие по реда на чл.111, ал.8 от Закона за горите от поне от половината от съсобствениците на имота, както и в неспиране на извършваната незаконната сеч чрез предприемане на действия за обезсилване на позволителните за сеч, издадени въз основа на тази програма. Съдът не смята, че приемането и утвърждаването на горскостопанска програма, съставлява незаконосъобразно фактическо действие, от което да се претендират вреди по ЗОДОВ, а се отнася до процесуални действия, довели до издаване на един административен акт. Позовава се на дефинирането, дадено с разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, а именно че волеизявление, действие или бездействие на административен орган, когато е част от производство по издаване на административен акт не е индивидуален административен акт. Съдът съобразява, че процедурата е приключила с издаването на заповед 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ Велико Търново, с която е утвърдена постъпилата със заявление вх.1115/02.10.2015г. горскостопанска програма, която заповед не е била обжалвана. Въз основа на нея, като стабилен акт, впоследствие са издадени и процесните позволителните за сеч (издадени от лесовъд на частна практика), които също не са били обжалвани, с оглед което е последвало и тяхното изпълнение. Съставът е сметнал, че осъществената в имотите на ищците сеч не е в резултат на утвърдената със заповедта на директора на РДГ Велико Търново горскостопанската програма, а е резултат от изпълнение на издадените въз основа на нея позволителни за сеч, които, предвид необжалването им в предвидените за това срокове, са стабилни административни актове. В заключение АСВТ приема, че претенцията за присъждане на имуществени вреди е недоказана и не се явява като последица от незаконосъбразността на действията на служители на РДГ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно действие и бездействие на административния орган. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203- чл.207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация, съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Правилно искът е приет като заведен срещу надлежен ответник - РДГ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са директно следствие от увреждането. При изследването на основателността на иска трябва да се отчетат специфичните твърдения на ищеца, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на РДГ по иска, с който се претендира обезщетение. Неоснователни са и касационните твърдения, че се отнася за иск по реда на чл. 204, ал. 2 АПК. Последната определя случаите, в които се дава възможност искът да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. По същество твърденията на ищците са, че въз основа на заповед 1033-ПУ/21.10.2015 г. на директора на РДГ Велико Търново, с която е утвърдена постъпилата със заявление вх. 1115/02.10.2015 г. горскостопанска програма е извършена незаконна сеч, тъй като е осъществена без съгласието на поне половината съсобственици на имота, съгласно чл. 111, ал. 8 от Закона за горите. Доводите са, че от извършената сеч за ищците са настъпили вреди. Заповедта, издадена от директора на РДГ Велико Търново и последвалите я позволителни за сеч, не са били оспорени по предвидения в закона ред. Правилно административният съд е приел, че незаконосъобразността на административните актове се установява по предвидения в АПК ред, посредством тяхното оспорване. Ищецът не твърди конкретни увреждащи действия и бездействия, извън тези извършени в административните производства, завършили с посочените по-горе индивидуални административни актове. Тези действия и бездействия също имат отношение към законосъобразността на административните актове, която не може да бъде проверявана инцидентно в производството по ЗОДОВ. Претендираните в настоящото производство вреди съставляват част от административни актове, а именно извършена сеч в съсобствения имот на ищците, вследствие на утвърдена със заповед горскостопанска програма и неоттегляне на позволителните за сеч, преценката за законосъобразността, на които се установява посредством обжалване на индивидуалните административни актове, каквото не е осъществено и сроковете, за което са изтекли. След като не е установена незаконосъобразна административна дейност, правилно исковете са отхвърлени. Искът по ЗОДОВ не представлява извънреден способ за защита срещу влезли в сила индивидуални административни актове. Решението като е правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,