Решение № 708 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2008 г.

Решение № 708 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. Х. И. от гр. Б. е поискал да се отмени по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение на В. окръжен съд от 20.05.2005 г. по гр. д. № 149/2003г. с което е признато за установено, че той е баща на роденото на 19.01.2003 г. от А. Н. П., дете М, на което след влизане на решението в сила следвало да се издаде нов акт за раждане със вписване като родител - баща Д. Х. И.. Със същото решение родителските права по отношение на детето са предоставени на майката А. Н. П., а на бащата е дадена възможност на лични контакти с детето-да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа и по един месец през лятото, когато годишните отпуски с майката не съвпадат. Присъдена е и месечна издръжка за детето в размер на по 45 лева, считано от 10.02.2003 г. Софийският апелативен съд с решението си от 28.08.2006 г. по гр. д. № 1491/2005 г. оставил в сила първоинстанционното решение. Върховният касационен съд тричленен състав на второ гражданско отделение с решение № 1* от 07.01.2008 г. по гр. д. № 1253/2006г оставил в сила решението на Софийския апелативен съд - т. е. решението е влязло в сила с обявяване решението на ВКС на 07.01.2008 г. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена на 24.04.2008г-приблизително в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а като се вземат предвид датите на издадените "нови" писмени доказателства-документът от МДЛ Ц. ЕООД гр. С. от 14.5. 2008г и на медицинското направление от 11.03.2008г, от която дата е и второто медицинско направление, може да се приеме, че молбата е подадена в срок. Разгледана по същество, обаче, тя не е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна на влязло в сила решение по този ред са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не и новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Защото може да се допусне отмяна само когато се касае до такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната. При това необходимо е неузнаването на тези обстоятелства да се дължи на обективна причина. Ако това неузнаване се дължи на неполагане на дължима грижа, такива обстоятелства не са новооткрити, защото страната е могла да ги узнае по време на гледане на делото. В настоящия случай молителят е представил документ, че учителя в ПГТМ "Х" гр. Б.. Х. И. на 16 години прекарал някакво заболяване "pardit" и че " от няколко месеца имал подуване и шум в дясното ухо". Представил второ направление от д-р Ц едно изследване на МДЛ Ц. " ЕООД, в което е посочено че имал " единични подвижни сперматозоиди" към 15.04.2008 г. Детето М., чиито баща е молителя, съобразно влязлото в сила решение на В. окръжен съд, е било заченато / "вероятен период на концепция /оплождане/...21-25 април 2002г" - вж. в. л. д. р Д. Д. пред В. окръжен съд л. 25/. Това е означава, че данните са към един по-късен момент, момент отдалечен с около 6 години от релевантния за спора факт. В този случай не е допустима отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото няма новооткрито обстоятелство. То е новооткрито тогава, когато може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ трябва да удостовери факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне и когато се касае до новооткрито писмено доказателство, подкрепящо твърдени от страната обстоятелства, но останали недоказани от нея поради липса на доказателства. И в този случай се изисква писменото доказателство да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на писменото доказателство, подкрепящо твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа или съзнателно го е укрила от съда, представеният след гледане на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото важи и когато страната не е знаела за съществуването на доказателството, но при полагане на дължимата грижа е могла да узнае за него. Върховният касационен съд счита, че обстоятелства, възникнали едновременно с издаване на писмените доказателства, не могат да обосноват отмяната на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Всички тези документи, съставени след постановяване на решението, не могат да доведат до отмяна на влязло в сила решение, защото се отнасят до новонастъпили обстоятелства, които са изключени от приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, в конкретния случай представените писмени доказателства не са и от съществено значение за делото. Несериозно е представянето на медицински направления и данни от лабораторни изследвания на подвижността на сперматозоидите на мъжа, 6 години след зачеване на детето, при изслушаните от решаващите съдилище експертизи- за ДНК-анализ от д-р С. м. н., д-р А. А. гл. асистент и Е. А., левкоцитната експертиза на с. н. с. II ст. д-р Ф. Г., , хромозомната на А. А. на СБАЛ "М" гр. С.. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,