Решение № 1396 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2017 г.
ВАСII отделение31.01.2018 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4345 от 28 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 648/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1396 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., подадена чрез процесуалния му представител юрк. С. Д., срещу решение № 4345 от 28 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 648/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено решение № РЗАДС-5800-1516/32-359140/22 декември 2016 г. на началника на М. С. и административната преписка е върната на органа за произнасяне по искането на "К. П. М." ЕАД със седалище град К. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "К. П. М." ЕАД, в подаден писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника юрк. И. Г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "К. П. М." ЕАД срещу решение № РЗАДС-5800-1516/32-359140/22 декември 2016 г. на началника на М. С., с което на дружеството е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като използваните от дружеството енергийни продукти не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Поради това съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на началника на М. С. за произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение по искането на "К. П. М." ЕАД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспореното пред него решение е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В искането, подадено от дружеството до митническия орган за издаване на удостоверение за освобождаване от заплащане на акциз краен потребител, е посочено като основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваните от "К. П. М." ЕАД енергийни продукти не се използват за гориво за отопление. Това е така, тъй като те участват в производствен процес за получаване на хартия. Използваният енергиен продукт - природен газ, е предназначен за производство на пара, която е част от технологичния процес за изработване на хартия като същата служи за изсушаване на хартиените платна. В заключението си вещото лице категорично посочва, че получената в производствения процес при изгарянето на енергийния продукт - природен газ топлина не се използва за отопление и не е годна да се използва в такъв вид от потребителите на топлинна енергия за отопление. Посочва се още, че обратното би било икономически необосновано и неизгодно не само за потребителите, но и за дружеството. При тези данни изводът на административния съд, че като е приел, че използвания от "К. П. М." ЕАД енергиен продукт се използва за отопление, митническият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е законосъобразен. В съответствие със закона е и изводът на съда, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като енергийният продукт попада именно в хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Наведеното в касационната жалба основно оплакване в обратна насока се явява неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото. В тази връзка съдът правилно е отменил като незаконосъобразен административния акт, с който на дружеството е отказано издаване на удостоверение за освобождаване от заплащане на акциз краен потребител и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,