Решение № 10324 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- министъра на младежта и спорта, чрез гл. юриск. Маркова, против решение 3777/05.02.2025 г. по адм. дело 7842/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), чл. 4, ал. 1 от Наредба 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (Наредбата), както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът К. И. Г., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК жалбата е неоснователна. С решение 3777/05.02.2025 г. по адм. дело 7842/2024 г. АССГ е отменил по жалба на К. И. Г. Заповед РД09552/16.07.2024 г. на заместник министър на младежта и спорта. Изпратил е административната преписка на административния орган за ново произнасяне по молба с вх. 1400216 /21.02.2024 г. в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона като е определил срок за това. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че К. И. Г. е подал молба с искане да бъде вписан в Регистъра на треньорските кадри като треньор по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС за вида спорт динамична стрелба. Към молбата са приложени сертификат за завършен семинар по динамична стрелба, удостоверение от Българска федерация по динамична стрелба, че К. Г. изпълнява длъжността треньор по динамична стрелба в клуб Рейс Гън БГ от 2010 г. и е ръководител на детско- юношеската школа към Българската федерация по динамична стрелба, служебна бележка от СОТ 161, благодарствени грамоти, статии от вестници и списание за постигнати резултати от К. Г. в спорта динамична стрелба, приложено е удостоверение, видно от което К. Г. е удостоен със званието съдия по динамична стрелба. Комисия, назначена от министъра на младежта и спорта, е разгледала по реда на чл. 16, ал. 2 от Наредба 1/2019 г., заявлението и в Протокол от 25.06.2024 г. е обективирала предложение К. Г. да не бъде вписван в Регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС, тъй като с представените документи не удостоверява придобита професионална квалификация в областта на спорта динамична стрелба, поради което и не отговаря на изискванията по чл. 6- 10 от Наредбата. Въз основа на предложението на Комисията е издадена процесната Заповед РД 09-552/16.07.2024 г. на заместник- министъра на младежта и спорта, с която на осн. чл. 16, ал. 10 Наредба 1/2019 г. във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС е отказано вписване на ответника по касация в Регистъра на треньорските кадри. В заповедта са възприети изцяло мотивите, изложени от комисията по чл. 16, ал. 2 от Наредба 1/2019 г., че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 6- 10, нито на тези на § 4 от ДР от Наредбата, поради което не са налице основанията за вписването му в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС за съответния вид спорт. Съгласно чл. 97, ал. 3 от ЗФВС треньорски кадри са треньорите и инструкторите, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4, като според чл. 97, ал. 5 от ЗФВС вписването в регистъра на треньорските кадри се извършва по искане на физическото лице или на съответната спортна федерация. Условията и редът за вписването в регистъра по ал. 3, както и изискванията за заемане на длъжности от спортно-педагогическите кадри се определят с наредба на министъра на младежта и спорта /чл. 97 ал. 6 от ЗФВС/. Критериите за вписване в Регистъра на треньорските кадри са ясно разписани в глава втора от Наредба 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри. Съобразно нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 (доп. - ДВ, бр. 17 от 2021 г., в сила от 01.03.2021 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2022 г., в сила от 25.11.2022 г.) от Наредбата, минималните изисквания за заемане на длъжността "треньор" са: завършено висше образование с образователно- квалификационна степен "бакалавър" в професионално направление "Спорт" или "Педагогика на обучението по физическо възпитание" и придобита професионална квалификация "треньор" по вид спорт или вид специализирана спортна дейност съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). От анализа на посочената разпоредба се налага извод, че изискуемите предпоставки следва да са налице кумулативно, като липсата на една от тях обуславя основание за отказ да бъде вписан заявителят в Регистъра на треньорските кадри. В случая безспорно се установява наличието на първата предпоставка, с оглед представеното по делото копие от диплома за висше образование, изд. от НСА, според което К. Г. има завършено висше образование с образователно- квалификационна степен "бакалавър по специалност Физическо възпитание с професионална квалификация Учител по физическо възпитание. Посоченият документ изпълва съдържанието на изискването по т. 3 на чл. 8, ал. 2 от Наредбата за завършено висше образование в професионално направление Педагогика на обучението по физическо възпитание. Спорен по делото е въпросът за наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка, в частност, дали заявителят притежава професионална квалификация в областта на спорта динамична стрелба. Видно от приложеното по делото удостоверение К. Г. притежава професионална квалификация треньор по спортна стрелба, но не и такава в сферата на динамична стрелба. Същевременно обаче пред първоинстанционния съд са представени множество документи, свидетелстващи за придобития от К. Г. значителен професионален опит и треньорски умения по спорта динамична стрелба, в това число сертификат за завършен семинар по динамична стрелба, удостоверение от Българска федерация по динамична стрелба, че К. Г. изпълнява длъжността треньор по динамична стрелба в клуб Рейс Гън БГ от 2010 г. и е ръководител на детско- юношеската школа към Българската федерация по динамична стрелба и др. В тази връзка, дадените в оспореното решение указания по отношение тълкуването на понятието професионална квалификация се споделят изцяло от настоящата касационната инстанция. В т. 5 на §1 от ДР на ЗПОО се съдържа легалната дефиниция на термина професионална квалификация". Съгласно посочения текст, това е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетентности и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. Следователно при прилагането на критерия професионална квалификация трябва да се вземе предвид и спортно- педагогическият опит, който заявителят притежава, освен строго формалното изискване за документ, удостоверяващ соченото обстоятелство. Обратното би означавало формализирано тълкуване на материално- правната уредба, без да се държи сметка за реалната цел на закона, а именно задоволяване потребностите от квалифицирана работна сила, нейното усъвършенстване и конкурентоспособност на пазара на труда. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство за присъждане на разноски е основателно. Такива се претендират в условието на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Предвид това и в съответствие с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в полза на адв. А. Панайотов, САК, се присъжда възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение