Решение № 5489 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2016 г.

Решение № 5489 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на И. А. К. против решение № 7955 от 15.12.2015 г. по адм. д. № 5606/2015 г. на Административен съд С.-град. Р. се оплаквания за недопустимост, нищожност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - гр. С. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил иска на И. А. К. против Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - С., за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в размер, съответно на 1369,76 лева и 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването му, като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че е сезиран с иск от Котрулев срещу "тенденциозни действия и бездействия на служители на ТД на НАП С., както и противозаконен Акт за прихващане или възстановяване № П-22221914075572-004-01/08.01.2015 г. на НАП, ТД С.-град, потвърден с решение № 382 от 17.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП". Пред съда искът е основан и на разпоредбата на чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи / ЕКПЧ/, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 124 от ГПК срещу НАП, РС-М., РС-Радомир и Административен съд С.-град. С. е приел, че, че с иска се претендира присъждане на имуществени и неимуществени вреди, в размер, съответно на 1369.76 лева и 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването му, като е посочено, че тези вреди произтичат от тенденциозни действия и бездействия, както и административен произвол на длъжностни лица при ТД на НАП, град С. защото не са били установени надвнесените суми по делата и че прихващането е било извършено със задължения, погасени по давност. Твърди се, че вредите произлизат и от действия на длъжностно лице на ответника - старши инспектор М. С., състоящи се в унизително и обидно поведение и отправени заплахи за физическа саморазправа срещу ищеца. Неимуществените вреди се състоят в изпитано огорчение и лишаване от радост от получаване на присъденото обезщетение от съда в пълен размер. От фактическа страна решаващият съд е установил, че ищецът е твърдял, че е претърпял имуществени вреди в размер 1369.76 лева от присъдено му от ВАС обезщетение, която сума не му е изплатена, в следствие на направено прихващане с Акт за прихващане и възстановяване № П-22221914075572-004-01/08.01.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 382 от 17.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. С. Съдът е установил още, че с определение № 2978 от 03.06.2015 г. на Административен съд С.-град, производството по първоначалната жалба е било разделено, за разглеждане пред този състав на съда и е оставена в частта срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221914075572-004-01 от 08.01.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., т. е. предстои административният съд да се произнесе по законосъобразността на този акт. На следващо място по отношение на неимуществените вреди, съдът е приел, че претендираните вреди произтичат от тенденциозни действия и бездействия, както и от административен произвол на длъжностни лица при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, гр. С., защото не са били установени надвнесените суми по делата и че прихващането е било извършено със задължения, погасени по давност. Пред административният съд се е твърдяло, че неимуществените вреди се състоят и в изпитано огорчение и лишаване от радост от получаване на присъденото обезщетение от съда в пълен размер и произлизат и от действия на длъжностно лице на ответника, състоящи се в унизително и обидно поведение и отправени заплахи за физическа саморазправа срещу ищеца. По делото пред първостепенният съд е разпитан и свидетел, като след обсъждането на свидетелските показания в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съдът ги е кредитирал, като точни, последователни, непротиворечиви и логични. На последно място съставът на административния съд е приел, че не се е доказало нито, настъпването на вредите, нито извършване на действия или бездействия на длъжностни лица при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите, гр. С., които биха могли да доведат до възникване на имуществени и неимуществени вреди. Въз основа на установените факти съдът е направил извод, че исковете на И. К. са недоказани по основание и размер и ги е отхвърлил като неоснователни. Решението на съда е валидно, но е недопустимо, тъй като съдът с решението си се е произнесъл по същество по ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК не носи отговорност за вреди от "тенденциозни действия и бездействия" на държавните служители. Отговорността на държавата на посоченото фактическо основание е изключена, а административният съд, съгласно чл. 203 АПК, има компетентност да се произнася само по исковете, основани на твърдения за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите държавата и общините. Искове, основани на друго фактическо основание, лежат извън приложното поле на чл. 203 АПК и не могат да се разглеждат по същество от административния съд. Като е провел цялото съдебно проиводство и се е произнесъл с решение на предявеното фактическо основание - "тенденциозни действия и бездействия" на служителите на НАП, съдът е процедирал недопустимо, с оглед очертаната му компетентност по чл. 203 АПК. Следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по същество, без да е бил надлежно сезиран с искова молба, която да отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, вр. чл. 144 АПК. След разделяне на производството, съдът е бил длъжен да укаже на ищеца да представи редовна, от гледна точка на изискванията, поставени в чл. 127 и чл. 128 ГПК, искова молба, в която ясно и непротиворечиво да бъдат посочени както фактическите основания на иска, така и петитумът на иска. Въпреки направения доклад по делото с определението от 30.07.2015 г. нередовното сезиране на на административния съд не може да счете за коригирано. Като е приел, че е редовно сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и се е произнесъл по същество на посоченото по-горе основание, съдът е постановил недопустимо решение, тъй като правото на съдебно производство е било упражнено ненадлежно. С оглед изложеното решението на Административен съд - С. град следва да се обезсили, а делото да се върне на същия съд за провеждане на следващите се процесуални действия, с които нередовностите на исковата молба бъдат отстранени и със същата предметът на делото бъде надлежно очертан. Водим от горното, Върховният административен съд