Решение № 48 от 20.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2963/2011 г.

Решение № 48 от 20.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2963/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Eлена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане за възобновяване на нохд № 7958/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Пловдив. В искането се сочи, че постановената по делото присъда, макар и изменена с въззивно решение от втората инстанция, почива на превратен и необективен анализ на доказателствата. Осъденият оспорва авторството на инкриминираното деяние и излага своя версия за инцидента. Твърди, че при определяне на наказанието са надделели съображения, почерпени от криминалното му минало, и настоява за възобновяване на делото и ревизия на влезлия в сила съдебен акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира против възобновяването на делото с доводи за неоснователност на аргументите за противното. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на производството, установи следното: Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 108 от 17.02.2011 г. по нохд № 7958/20101 г. признал подсъдимия Г. М. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г. в гр. Пл., при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужда движима вещ - моторна пръскачка марка "ЩИЛ" на стойност 630 лева от владението на Д. Б. Б. без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Пловдив, с решение № 150 от 20.05.2011 г. по внохд № 644/2011 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на две години и шест месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на производството е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно единствено в частта, засягаща справедливостта на санкцията. Останалите аргументи, свеждащи се до твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, не намират подкрепа в данните по делото. Авторството на деянието е установено по безспорен начин с достатъчни по обем и екзактни като процесуален произход доказателства. Пострадалият владелец на откраднатата вещ, свидетелят Б., заловил осъдения в момента, когато последният се опитвал да я изнесе от дома му. Неговите показания пряко уличават С. в опит за кражба. Тяхното съдържание е извън съмненията, изразени от искателя, тъй като се подкрепят от показанията на другите разпитани свидетели- Д. А., Б. К. и Б. К. Версията на осъдения, че е набеден от свидетеля Б., който безпричинно го нападнал, се опровергава от цитирания доказателствен материал, поради което правилно е отхвърлена от предходните инстанции. Безспорно установените факти, релевантни към обвинението, са получили законосъобразна квалификация като опит за кражба при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", чл. 18, ал. 1 от НК. При проверка на изводите на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието въззивният съд коригирал тежестта на отмерената санкция в правилна посока, но подценил фазата на довършеност на деянието и настъпилите реални общественопасни последици. Осъденият не успял да установи свое владение върху вещта, защото бил разкрит от св. Б., който го прогонил с удари. Независимо от това пострадалият не възприел случилото се като сериозно посегателство и не сигнализирал полицията. Неговата имуществена сфера не била засегната по траен начин. Ето защо настоящият състав намира за законосъобразно приложението на чл. 58, б. "а" от НК, тъй като санкция дори в размера на легалния минимум от две години би била несъразмерно тежка. Преценено от тази позиция наложеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК и предпоставя възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал. 5, пр. 2 от НПК. За постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, е достатъчно подсъдимият да изтърпи лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца- резултат, постижим чрез изменение на въззивното решение по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5, пр. 2 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,