Решение № 7586 от 10.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Ранчев, подадена чрез адвокат И. Атанасов, против Решение 292/13.02.2023 г., постановено по административно дело 2292/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ изх. ОУ-02-23-26#9/05.08.2022 г. на Главния архитект на Община Кричим за издаване на удостоверение за търпимост за Масивни постройки навеси 3 броя, навес котелно и масивна ограда, находящи се в поземлен имот с идентификатор 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, в който попадат УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим. Касационната жалба се поддържа от адвокат Атанасов, който моли да бъде уважена по изложените в нея доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Главен архитект на Община Кричим чрез адвокат И. Стойчев посредством писмен отговор и защита оспорва касационната жалба, като изразява становище в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред административния съд акт, Главният архитект на Община Кричим е отказал да издаде удостоверение за търпимост за строежи на допълващото застрояване, представляващи три броя навеси, навес котелно и масивна ограда, като съдът е потвърдил този отказ, след анализ на събраните по делото писмени доказателства и получените експертни знания. Възприел е съответни на доказателствата фактически установявания и въз основа на тях е извел правните си изводи, които се споделят от настоящия съд. Установено е, че по отношение на процесните строежи са издадени заповеди през 2017 г., с които е наредено тяхното премахване като незаконни, които заповеди са влезли в законна сила. С изключение на заповедта, разпореждаща премахване на постройката, представляваща котелно помещение, останалите четири заповеди са влезли в сила след проведен съдебен контрол от Административен съд Пловдив и Върховния административен съд, като в съдебните решения се съдържат мотиви, отричащи търпимостта на строежите по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Действително, предметът на оспорване и страните по тези дела и по настоящото съдебно производство са различни, но разпоредбата на чл. 297 ГПК следва да намери приложение в случая, доколкото със сила на присъдено нещо е разрешен спорът относно незаконността на същите четири строежа, които подлежат на премахване. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища, учреждения и общини, като в случая тези решения са били задължителни за Главния архитект на Община Кричим, произнасяйки се изрично по търпимостта на строежите, по който въпрос се е произнесъл и съдът. Независимо от гореизложеното, местоположението на процесните три навеса, които са изградени на уличната регулация изключва приложението на § 16 ПР ЗУТ, тъй като е в отклонение от правилата и нормативите за застрояване на второстепенни постройки, действали по време на извършването им и съгласно сега действащите правила. Не са спазени изискванията на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ и на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, според които постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, могат да се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела /урегулирани поземлени имоти/. Нарушена е и забраната по чл. 121, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, според която второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия, в който смисъл е и чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗУТ, приложим за процесните навеси, тъй като по вид, предназначение и конструкция не попадат след изключенията. Установено е, че плътната ограда, находяща се на уличната регулационна линия в УПИ X-641 и УПИ XI-641, не отговоря на изискването, разписано в чл. 32, ал. 3 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, така и на аналогичното по чл. 48, ал. 7 ЗУТ, според които към улицата височината на плътната част на оградата трябва да е до 0,60 м., като това изключва нейната търпимост. По отношение на строежа, представляващ котелно помещение, отново не са налице материално-правните предпоставки по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като е изграден в отклонение на посочените по-горе правила за застрояване, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ. Този строеж е изпълнен през страничната регулационна линия и попада в два урегулирани поземлени имота, което е в нарушение на изискванията за местоположението му като постройка на допълващото застрояване, съответно не може да се квалифицира като търпим. Както ЗТСУ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, така и сега действащите правила не предвиждат изключение от изискването за разположение на второстепенните постройки в границите на отделния парцел/урегулиран поземлен имот, поради което без значение е обстоятелството, че двата УПИ, върху които е разположено котелното помещение са собственост на оспорващия. С оглед изложените мотиви, настоящият съд счита, че съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, който е провел законосъобразни процесуални действия, съобразил е всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Кричим сторените такива в размер на 1250 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,