Решение № 4715 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 423/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.-К. Йовчев срещу Решение 6623/08.11.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2300/2022 г., отхвърлящо жалбата му против Решение 646 по Протокол 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет за одобряване на проект на подробен устройствен план в частите относно изменението на плана за улична регулация (по съответно индивидуализираните осови точки) и изменението на плана за регулация със създаването на нов УПИ LI за озеленяване в кв. 63, м. Горна баня, гр. София, засягащи имот с идентификатор 68134.4327.6317 по кадастралната карта и регистри.

Ответникът Столичният общински съвет, не взема участие в касационното производство и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. По действащия ПУП части от имота попадат в УПИ LI за озеленяване и УПИ XVII за озеленяване, кв. 63. За поземления имот не е било предвидено самостоятелно отреждане. С изменението на плана за част от имота е проектирано да се включи в обхвата на паркинг и задънена улица (буферен паркинг при метростанция 18 на м. кв. Горна баня), а за останалата в нов УПИ LI за озеленяване. Според Общия устройствен план на Столичната община ПИ 6317 попада в устройствена зона Жм жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване.

б. При тези фактически констатации относно градоустройствения статус на ПИ, изяснен и от приетата съдебно-техническа експертиза, решаващите изводи на първостепенния съд, с които е отрекъл основанията за отмяна на акта на общинския съвет в оспорените му части, съответстват на материалния закон. Правната промяна в статуса на имота е разпоредена правомерно с решението на СОС, прието на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ.

2. Неоснователна е основната теза, върху която е изградено касационното оспорване за приложимостта към случая на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ и свързаната с нея необходимост от провеждане на обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 ЗУТ ал. 3 на текста, чието неизпълнение опорочава акта на СОС като приет при съществено процесуално нарушение, респ. съответствието с материалния закон на потвърждаващото го съдебно решение.

а. Чл. 62а, ал. 2 ЗУТ позволява по изключение промяната на предназначението на части от територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, за изграждане на елементи на техническата инфраструктура. Алинея 3 придава на общественото обсъждане значимостта на елемент от динамичния фактически състав на разрешението за промяна на предназначението.

б. Няма спор по делото, че ПИ на Йовчев попада в приложното поле на § 28, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО имотът е бил предназначен за озеленяване по ПУП преди влизането в сила на ЗУЗСО, планът не е приложен и може да бъде изменен за привеждането му в съответствие с предвижданията на ОУП на СО. Противоречието в позициите произтича от това дали нормата дерогира чл. 62а ЗУТ, в частност трябва ли да бъде осъществена процедура по обществено обсъждане и в хипотезата на § 28, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУЗСО.

в. ЗУЗСО е специален закон спрямо ЗУТ и в същото съотношение се намират и съпоставяните норми. § 28, ал. 1 е преходна норма, уреждаща заварено правоотношение по влязъл в сила ПУП с предвиждане за озеленяване на имота, което не е реализирано. Всъщност нормата установява предпоставките за допустимост на изменение на действащия ПУП, чиято цел е съобразяването му с ОУП. Тя не поставя допълнителни условия, нито препраща изрично към особените изисквания на ЗУТ по чл. 62а, ал. 3 вр. ал. 2. Регламентацията в § 28, ал. 1 е специална осъществяването на юридическите факти в хипотезата на нормата е достатъчно, за да се разпореди промяна в регулационния статус на имота. Логиката на подобно тълкуване на смисъла на нормата се съдържа в целения с нея резултат постигане на съответствие с предвижданията на действащия ОУП, т.е. дадено е разрешение, което е изначално прието от закона за дължимо. В този смисъл процедурата по обществено обсъждане по предположение не би могла да повлияе на решението на компетентния да одобри ПУП орган.

От друга страна, налице е разлика и в елементите от фактическия състав на двете норми докато чл. 62а, ал. 2 ЗУТ установява принципна забрана за промяна на предназначението и изключение от това правило (при което се провежда процедура по обществено обсъждане), § 28, ал. 1 предвижда самостоятелно основание за изменение на плана и то не като отклонение от предвиждането на ОУП за озеленени площи, а за осигуряване на единство с ОУП, макар и предвиждането по него да е различно от действащия ПУП.

3. Имотът не се обхваща от зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗУЗСО (вж. СТЕ, отговор на въпрос 7) и затова правилото по чл. 12 ЗУЗСО за допустимост на застрояването в устройствените зони и в самостоятелните терени на зелената система след обществено обсъждане също не е приложимо към случая.

4. Основателно по принцип и разбираемо е възражението на оспорващия за създаване на трайна несигурност при упражняването на правото на собственост, доколкото срокът за започване на отчуждително производство по чл. 208, ал. 1 ЗУТ е изтекъл, общината не е предоставила равностойно парично обезщетение по чл. 17, ал. 5 КРБ за реализиране на предвиденото в действащия план мероприятие по озеленяване, а с новия ПУП би се новирал срока за отчуждаване.

Този резултат обаче е бил преодолим от заинтересованата страна, която не е предявила надлежно правата си по чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208, ал. 1, изр. 2 ЗУТ.

а. С разпоредбата на ал. 2 (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от чл. 208 ЗУТ се преодоля обвързващото тълкуване за преклузивния характер на сроковете по чл. 208 ЗУТ (в старата му редакция) според Тълкувателно решение 4/02.11.2016 г. по тълк. д. 6/2015 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. Т.е. допустимо е започването на отчуждително производство по ЗДС и ЗОС след изтичането на срока по чл. 208, ал. 1 ЗУТ.

б. Чл. 208, ал. 2 ЗУТ дава превес на правата на собствениците на имоти в обсъжданата хипотеза, но при условието да е подадено заявление за изменение на устройствения план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

В случая касаторът е поискал урегулиране на имота чрез възражение в хода на откритото производство по изменение на ПУП. Подаването на възражение във висящата процедура, образувана по различен проект, не е равнозначно на упражняване на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ. То е било осъществимо със сезиране на административния орган по собствена инициатива и с отделно заявление на специалното основание за изменение на неприложения, но действащ план.

5. По жалби на други лица против същия акт на СОС, но за съседни имоти, е формирана вече съдебна практика на ВАС, на която отговаря произнасянето с настоящото решение вж. решенията на ВАС по адм. дела 1007/2023 г., 620/2023 г. и 11575/2022 г.

При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от кодекса, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение