Решение № 1441 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2020 г.

Решение № 1441 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП /, приподписана от юрк. Х. Маринова, против решение № 796/29.06.2020 г. на Административен съд–Варна, постановено по адм. д. № 797/2020 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-03000319005316-091-001/28.10.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП с решение № 305/5.03.2020 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 320. 62 лв. за пръвоинстанционното и касационното съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – "Винарска изба Хан Крум" АД, ЕИК [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 281 – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Гатев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03000319005316-091-001/28.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП с решение № 305/5.03.2020 г. Със същия на основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС е отказано право на приспадане на ДДС по протокол № 100000173/19.04.2019 г. в размер на 231 465. 32 лв. и е коригиран декларираният от "Винарска изба Хан Крум" АД резултат за данъчния период м. април 2019 г., като вместо ДДС за възстановяване в размер на 230 380. 90 лв. е установен ДДС за внасяне в размер на 1 084. 42 лв. с лихва в размер на 50. 31 лв. В резултат на тази корекция за данъчния период м. юни 2019 г. е установен дължим ДДС в размер на 11 566. 71 лв. и лихва в размер на 340. 60 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, а РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство. За да обоснове извод за материална незаконосъобразност на РА, съдът се е позовал на т. 44 от решението на СЕС по дело С-552/16, според което обстоятелството дали ДДС за предходни и последващи продажби е внесен в бюджета или не, е без значение за правото на приспадане на ДДС и разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС, поставяща изискването за ефективно плащане на начисления при дерегистрацията ДДС като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит при повторна регистрация, противоречи на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Между страните по делото не е бил налице спор по фактите, а те са следните: "Винарска изба Хан Крум" АД е регистрирано по ЗДДС на 13.08.2002 г. На основание чл. 176, т. 3 ЗДДС е дерегистрирано, считано от 1.12.2016 г. с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991606261507/18.11.2016 г. С Протокол № 1000000172/1.12.2016 г. на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС е начислило ДДС за наличните активи в размер на 420 534. 95 лв. Протоколът е включен в дневника за продажбите и е участвал при формиране на резултата за м. декември 2016 г. по справката-декларация, който е ДДС за внасяне в размер на 450 435. 57 лв. Така начисленият ДДС не е внесен в приход на бюджета. По образуваното изпълнително дело не са платени доброволно задълженията, нито са събрани по принудителен ред. Спорът между страните е за това законосъобразно ли е отказано правото на приспадане на ДДС при регистрацията на дружеството по ЗДДС на 18.04.2019 г. по протокол № 100000173/19.04.2019 г. в размер на 231 465. 32 лв. на основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Според цитираната разпоредба едно от кумулативно регламентираните в нея условия за приспадане на ДДС при повторна регистрация е начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите, освен в случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период. При разрешаването му правилно първостепенният съд е съобразил решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело C-552/16, "Уинд Иновейшън 1" ЕООД. Според т. 38 и т. 39 от това решение основната цел на член 18, буква в) от Директива 2006/112, транспониран в чл. 111, ал. 1 ЗДДС, е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства /в това число дерегистрация според решение от 8 май 2013 г., Маринов, C-142/12, т. 28/. В този случай държавите членки могат да приемат, че данъчнозадълженото лице извършва само на себе си доставка, която поражда задължение за начисляване на дължимия или платен от него по получени доставки ДДС и за внасянето му в държавния бюджет. Именно в т. 44, на която се е позовал административният съд, се посочва, че съдът вече се е произнесъл, че въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС /решение от 12 януари 2006 г., Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, EU: C: 2006: 16, т. 54/. Поради това задължението за внасяне на ДДС, начислен и дължим при дерегистрацията за наличните активи, представлява противоречащо на член 168 от Директивата за ДДС ограничение на правото на приспадане /т. 47/. Неоснователен с оглед изложеното е и доводът на касатора, че с допълнението на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС /ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 1.01.2019 г. /, с което е въведено изключението, касаещо случаите на последващата регистрация на лицето в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период по чл. 89, ал. 2 /ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 1.01.2019 г. /, изключва приложимостта на решението на СЕС по дело С-552/16. Упражняването на правото на приспадане не може да бъде ограничено от невнасянето на данъка в бюджета за предходна доставка /както беше посочено, при начисляването му на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС се приема, че данъчнозадълженото лице извършва само на себе си доставка/, независимо от това дали повторната регистрация е в срока за внасяне или не. След като националната разпоредба на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС противоречи на чл. 168 от Директивата за ДДС, тъй като недопустимо ограничава правото на приспадане, то не може да се приеме, че тя е допустима на основание чл. 273, пар. 1 от директивата, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба твърдения. Възможно е част от материалните активи на дружеството да са станали обект на необложено с ДДС крайно потребление в периода от дерегистрацията през м. декември 2016 г. до регистрацията през м. април 2019 г. поради невнасяне на дължимия при дерегистрацията ДДС, но както твърди ответникът по касация, за приходната администрация е налице възможността за прихващане като способ за погасяване на дължимите от дружеството публични вземания. По изложените съображения оспореното решение на Варненския административен съд като постановено в съответствие с приложимия материалния закон следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение