Решение № 8003 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2018 г.
ВАСII отделение14.06.2018 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6137 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 6543/2016 г. по описа на Административен съд С. град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 56/01.04.2016 г., издадено от началника на митница А. С., потвърдено с решение № 303/01.06.2016 г. на директора на А. М.. ОСЪЖДА митница А. С. да заплати на "Ортосинтез- 1" ЕООД направените за двете инстанции по делото разноски в общ размер на 5 927 (пет хиляди деветстотин двадесет и седем/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8003 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ортосинтез- 1" ЕООД, чрез адв. Койкова като процесуален представител срещу решение № 6137 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 6543/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответната страна - началникът на митница А. С., чрез процесуалния си представител юрк. Якимовска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на "Ортосинтез- 1" ЕООД срещу решение № 56/01.04.2016 г., издадено от началника на митница А. С., потвърдено с решение № 303/01.06.2016 г. на директора на А. М., с което по отношение на 55 броя ЕАД на дружеството е определен нов размер на държавните вземания и са определени дължимите суми за доплащане, представляващи мито и ДДС в общ размер на 25 530, 12 лева. Съдът е приел, че решението на началника на митница А. С. е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че декларираните от "Ортосинтез- 1" ЕООД стоки- винтове за импланти от стоманени или титаниеви материали, са медицински продукти, изработени специално за прилагане в травматологичната хирургия при наместване на фактури. Въпреки това според административния съд правилният тарифен код за внасяните артикули следва да бъде различен от декларирания (9021 10 10 00, 9018 19 10 00) и да бъде съобразен с обективните характеристики и материала, от който са съставени продуктите- съответно 8108 90 90 99 за титаниевите и 7318 15 10 99 за стоманените винтове, както е определил и административният орган. С оглед на това е отхвърлил жалбата и е осъдил "Ортосинтез-1" ЕООД да заплати на митница А. С. направените в производството разноски. Обжалваното решение е неправилно . По делото няма спор между страните за предназначението на декларираните от дружеството продукти и материалът, от който са изработени. Видно от приетите по делото основно и допълнително заключение на вещото лице, правилно некредитириани от съда относно изводите за тарифните кодове, процесните стоки представляват медицински артикули и намират конкретно приложение в лечението, излекуването на фрактури и в реконструктивната хирургия (остеосинтез и корекция на дегенеративни заболявания). Тези артикули служат за предпазване и коригиране на телесни недъзи или за подкрепяне или поддържане на части от тялото, след боледуване, операция или нараняване. Съгласно решение от 26 април 2017 г. по дело С-51/16 на Съда на ЕС, Stryker EMEA S. C. S. BV vs Inspecteur van de Belastingdienst/ Douane kantoor R. R., позиция 9021 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че към нея спадат винтове за медицински импланти като разглежданите в главното производство, доколкото тези продукти имат характеристики, които ги отличават от обикновените продукти поради грижливата им изработка и голямата им прецизност, както и поради метода на производството им и специфичната им функция . По-специално фактът, че винтовете за медицински импланти като разглежданите в главното производство могат да бъдат поставени в тялото само със специални медицински инструменти, а не с обикновени инструменти, представлява характеристика, която трябва да се вземе предвид, за да се разграничат посочените винтове за медицински импланти от обикновените продукти. При това положение изводът на административния съд, че определящ критерий за тарифното класиране на стоките следва да бъдат техните обективни характеристики, а не фактическото приложение на винтовете в травматологичната хирургия, води до необоснованост на съдебния акт. Независимо от обективните качества на декларираните артикули, не следва да се отдава решаващо значение на външния им вид, стига тези стоки да притежават характеристики, които ги отличават от обикновените продукти, и да имат специфично предназначение - обстоятелство безспорно установено по делото. Неправилно процесните винтове са класириани от митническите органи като изключение от позиция 9021, съгласно забележка 1 към глава 90 от КН, препращаща към забележка 2 от раздел XV, тъй като не представляват части и принадлежности за обща употреба. С оглед посоченото, решението на началника на митница А. С. е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон. Ето защо, след отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени. При този изход на спора, на касатора се дължат претендираните съобразно представен списък /л. 25/ разноски за двете инстанции по делото, в размер на общо 5 927 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност от адвоката на дружеството и на двете инстанции по делото и не надхвърля значително размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение