Решение № 9584 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2012 г.

Решение № 9584 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, срещу решение № 14 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 1274/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав в частта му, с която обжалвания административен акт е бил отменен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Назик Юсеин Мурад, от гр. Пловдив, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 1274/2011 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Пловдив, ХVI състав е отменил решение № 162 от 21.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № 5111264836 от 16.03.2011 г., издадено от ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Пловдив. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по спора, при преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. С Разпореждане № 5111264836 от 16.03.2011 г., ръководителят на отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Пловдив, е разпоредил да се възстанови от Мурад неправилно изплатената сума за пенсия в размер на 5095,94 лв., представляваща главница за времето 19.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в размер на 3900,61 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 1195,33 лв., начислена към 16.03.2011 г. Административният орган поддържа теза, че лицето не се е явило на преглед пред медицинската експертиза на работоспособността, поради което пенсиите за инвалидност са недобросъвестно получени. По първоначалното дело е било установено, че с Експертно решение № 119 от 19.01.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при "МБАЛ - Пловдив" АД на Мурад е призната 72 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 19.01.2007 г. и срок на инвалидността до 1.01.2010 г. Това експертно решение е било обжалвано от органите на РУСО - гр. Пловдив и едва с Експертно решение № 319 от 12.04.2010 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови болести цитираното решение на ТЕЛК е било отменено. Решението на НЕЛК не е окончателно, тъй като с него преписката се връща на ТЕЛК - гр. Пловдив, за ново освидетелстване. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, с цитираното разпореждане се иска връщане на пенсии за времето 19.01.2007 г. до 31.12.2009 г. В този период не е било отменено цитираното експертно решение на ТЕЛК, с което е установена инвалидността на лицето. Това решение е отменено след изтичане на крайния срок на периода, който е фиксиран в разпореждането, а именно 31.12.2009 г. Не е изтекъл и посочения в експертното решение на ТЕЛК краен срок на инвалидността, а именно 1.01.2010 г. По първоначалното дело е било установено включително и с съдебно-графологическа експертиза, изследвала подписите върху обратните разписки, че Мурад е получила съобщение на ТЕЛК за явяване на преглед, с цел експертизиране, само на датата 27.01.2011 г. Предвид изложеното в тези мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд споделя становището на решаващия състав на Административен съд - гр. Пловдив, което е в смисъл, че за посочения в разпореждането период, лицето е получавало добросъвестно отпуснатите му пенсии за инвалидност. Правилни са и констатациите на първоинстанционния съд, че в разпореждането не е посочено за какви пенсии става дума, как се формира процесната главница, а това е било необходимо, тъй като на Мурад са били отпуснати пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО. В това разпореждане не са изложени каквито и да било мотиви за приложението на чл. 113 от КСО, както и начина на изчисление на лихвите по видове пенсии. След като Мурад е получила добросъвестно процесните осигурителни плащания, на основание чл. 114, ал. 2 от КСО, тя не дължи тяхното връщане. Цитираната норма правилно е приложена от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,