Решение № 8039 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2010 г.

Решение № 8039 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на "Еко Форест 2004" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Белград" № 14, ет. 2, представлявано от Реджеп Мустафа Фейзичауш, против Решение № 1767 от 28.12.2009 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 224 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Еко Форест 2004" ЕООД е отменен ревизионен акт /РА/№ 160800250/25.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 527/18.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 08 и 09.2006 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 4 002,02 лв. по доставки на "Анто Ли" ООД и "Анто Ли 1" ЕООД и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в признаване на данъчен кредит без доказана реалност на процесните доставки на дървен материал. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Еко Форест 2004" ЕООД не взема становище по нея. В касационната жалба на "Еко Форест 2004" ЕООД се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в недопустимо потвърждаване на РА въпреки констатирани съществени нарушения на процесуалните правила при документирането му и при незачитане на положението му на добросъвестен получател по реално осъществени сделки, който без основание е наказан с отказ на данъчен кредит поради действия на доставчиците му. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и отмяна на РА в тази част както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Д "ОУИ" и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: По жалбата на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. Спорът в тази част е бил относно реалността на доставките на посочените по-горе доставчици на дървен материал. При ревизията е установено, че фактурите са издадени на ревизираното лице, доставчикът "Анто Ли" ООД е представил договор за наем на дърводелска работилница и представляващият го е дал обяснения, че предходни доставчици са "Талекс" ООД и "Картекс П" ООД, като стоката е превозвана от склада с транспорт на клиента. При проверките на предходните доставчици е установено, че под БУЛСТАТА на първия е регистрирана друга фирма, която не е издавала фактури на прекия доставчик, а представителят на втория посочен предходен доставчик е декларирал, че фактури с посочените номера са издавани през 1996 г., а не през 2006 г. Въз основа на тези доказателства, органите по приходите са приели, че е недоказан реалността на процесните доставки и са отказали претендирания данъчен кредит. За да уважи жалбата на дружеството в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките на дървен материал: приемо-предавателни протоколи, кореспондиращи с датите на фактурите, договори между страните за транспорт, извозване и доставка на дървен материал и счетоводни доказателства за отразяването на доставките по сметки 304 "Стоки" и 702 "Приходи от продажби" при доставчика. Според съда е доказана и материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, тъй като за "Анто Ли 1" ЕООД са представени извлечения от счетоводна сметка 204 "Производствени машини" и Оборотна ведомост, от които се вижда, наличието на производствени машини и доказателства за наети лица по трудови правоотношения. Този извод на съда е необоснован на представените по делото доказателства. Съдът изобщо не е обсъдил установеното при ревизията, че посочените от преките доставчици предходни такива нямат нищо общо с процесните доставки, първият поради несъответствие на номера БУЛСТАТ, а вторият поради неиздаване на фактури на посочения получател за процесните периоди. Ако беше направил това, щеше да стигне до единствено логичния извод, че не е доказано откъде преките доставчици са се снабдили с фактурирания от тях дървен материал. Вярно е, че реалността на преките доставки е от съществено значение за признаване на правото на данъчен кредит на получателя, но в случая освен, че не е установено от къде е доставен дървен материал на преките доставчици, липсват транспортни документи в изпълнение на договорите за транспорт, извозване и доставка и на дървения материал, а така би следвало да се е осъществило фактическото му предаване. Това, че доставчикът "Анто Ли 1" ЕООД е сключил договор с "Били ем" ЕООД за наем на дърводелска работилница и двор в с. Брестовица не е свързано с конкретните доставки с получател ревизираното лице. Счетоводното отразяване на доставките следва да е на базата на осчетоводени разходи във връзка с тях, което също не е доказано. Без основание съдът е приел като косвено доказателство за реалността на доставките приетия по делото ревизионен акт на прекия доставчик "Анто Ли 1" ЕООД. В него не се съдържат изрични констатации относно процесните доставки, признати за извършени от доставчика като изпълнител, както е приел съдът. Предвид това, основателни са касационните оплаквания за необоснованост на решението в тази част, поради което то следва да се отмени в тази част и в съответната му част за разноските и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против РА в посочената част. По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е неоснователна. Спорът в тази част е бил относно правото на данъчен кредит по доставки на ЕТ "Лони-Пенка Тасева" с предмет "М-тел ваучери" и на ЕТ "Николай Николов-2005-Христо Балев с предмет "дървен материал" в данъчен период м. 09.2006. При ревизията доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси и не са представили поискани от тях доказателства, свързани с доставките. Доказателства относно тези доставки не са представени и в съдебното производство. ВАС многократно се е произнасял по тълкуването на нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК относно качеството на първоинстанционния съд в производството по оспорване на ревизионни актове на съд по същество и в случая административният съд се е съобразил изцяло с това тълкуване. То означава, че каквито и процесуални нарушения да са извършени в хода на ревизионното производство, стига те да не засягат действителността на административния данъчен акт, съдът е длъжен да се произнесе по наличието на данъчни задължения на жалбоподателя за ревизирания период. Доколкото правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на положителни факти, в хипотезата на материално-правни данъчни норми, тежест на ревизираното лице е да докаже съществуването на посочените релевантни факти. Първоинстанционният съд не може да отмени РА само на процесуално основание, защото процесуалният кодекс не му позволява връщането на данъчната преписка на ревизиращия орган за ново произнасяне. Що се отнася до позоваването на съдебния прецедент на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България, този прецедент не разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито, че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно /след установените законови срокове/ начисляване на ДДС от страна на доставчика. Затова позоваването на посоченото решение не обосновава основателно касационно оплакване в случай, когато данъчен кредит е отказан поради недоказани реални доставки. Ясно е, че признаването на данъчен кредит по доставки, чието реално осъществяване не е доказано, би било равносилно на признаване на това право без наличието на облагаема доставка, което явно не е целта на данъчния закон. При този изход на процеса ревизираното лице следва да заплати на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 428,12 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение