Решение № 7130 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2017 г.

Решение № 7130 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Й. и В. А. Й., двете от гр. К., против решение № 170/25.10.2017 г. по адм. дело № 259/2015 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-147/24.09.2014 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК - ЮЗР, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Главен архитект на община К., редовно призован, не се представлява. Ответниците: В. М. Т., М. Г. Т. и Р. Г. Т., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред АС-К. З. № ДК-10-ЮЗР-147/24.09.2014 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, е отменен Отказ, обективиран в писмо изх. № 94-Г-47/15.01.2014 г. на главния архитект на община К., за издаване на акт за узаконяване на строеж: "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" в УПИ XV-4381,4382, кв. 207 по плана на гр. К., като незаконосъобразен. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6, вр. с § 127, ал. 11 ПЗР ЗИДЗУТ. Прието е от контролния орган, че оспорения отказ за издаване на акт за узаконяване е немотивиран и издаден в нарушение на § 127, ал. 4 и ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ, вр. с чл. 144 ЗУТ. Съдът, след преценка на доказателствата по делото е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и че съответства на материалния закон и целта му. Според него началникът на РДНСК-ЮЗР законосъобразно е установил нарушения в процедурата по издаване на отказа, свързани с неизискване от главния архитект на община К. в съответен срок представяне на документи по чл. 144 ЗУТ и най-вече на инвестиционен проект-заснемане за узаконяване, което нарушение е довело и до немотивираност на издадения отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че по образуваното пред главния архитект на община К. административно производство по узаконяване на строеж: "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" в УПИ XV, кв. 207 по плана на гр. К., на основание § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ, първоначално е отказано процедирането му. Впоследствие, в резултат на заявление от 09.05.2013 г. на Т., от 09.05.2013 г., производството е продължено като е съставен КА № 15/27.06.2013 г. по § 127, ал. 4 ПЗР ЗИДЗУТ. С този КА е установено, че строежът е извършен при съществено отклонение от одобрените строителни книжа - одобрен инв. проект от 20.03.1996 г. и РС № 81/04.04.1996 г. От страна на заявителя е внесена молба за издаване на разрешение за изработване проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ XV и УПИ XVI, по която е издадена заповед от 23.10.2013 г. на кмета на община К., с която му се отказва. На 25.11.2013 г. е входирано възражение от него, че все още няма отговор по преписката му за узаконяване. При липсата на други, официално документирани действия от страна на главния архитект на община К., е последвало издване на процесния отказ от узаконяване, с писмо изх. № 94-Г-47/15.01.2014 г., до заявителя. При тези данни законосъобразни са изводите на началника на РДНСК-ЮЗР и на съда, че в производството по издаване на обжалвания отказ, са допуснати съществени нарушения на § 127, ал. 4 и ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ, а с това и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради немотивираност на акта. Съгласно § 127, ал. 4 ПЗР ЗИДЗУТ компетентният по ал. 3 орган, въз основа на съставения КА изисква необходимите документи по чл. 144 АПК и определя срок за представянето им. Сред тези документи са и три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание по Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая изискването за представяне на инв. проект е залегнало изрично в разпоредбата на § 127, ал. 8 ПЗР ЗИДЗУТ, съгласно която този инв. проект трябва да е проект - заснемане за узаконяване, който подлежи на съгласуване от главния архитект на общината ако строежа отговаря на изискванията на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ. Преценката за съгласуване е спрямо изработения инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, който е по отношение на незаконния строеж или частта от него, която е незаконна. В случая при правилно приложение на цитираните разпоредби, е установено, че главният архитект на община К. е издал процесния отказ, без да спази изискването за уведомяване на заявителя да представи необходимите документи по чл. 144 ЗУТ, в съответен срок, включително и инвестиционен проект - заснемане за узаконяване на незаконния строеж. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че писмото до Г. Т. изх. № 94-Г-47/25.10.2013 г. /стр. 156/, не изпълнява тези изисквания, поради отсъствие на доказателства за получаването му от адресата. Правилно е прието, че разписка за получаване - стр. 231, не е такова годно доказателство, поради това, че не е изписана датата на изх. писмо 94-Г-47, което е връчено, а само номера му. Този номер обаче фигурира навсякъде в изходящата поща на община К., видно от приложените към делото писма на общината до Г. Т.. Поради това не става ясно, кое точно от многото писма издадени от общината, е връчено на заявителя. Доказателство, че липсва връчване на това писмо е възражението на Терзийски от 25.11.2013 г. до общината, че по преписката за узаконяване няма никакъв отговор до момента. В нарушение на § 127, ал. 4 ПЗР ЗИДЗУТ и при непредставен инв. проект - заснемане за узаконяване от страна на заявителя Т., главният архитект на община К. не би могъл да извърши преценка за наличие на предпоставките по ал. 2 от с. разпоредба за издаване или не на акт за узаконяване. Изводите му, че не са налице тези предпоставки, са неправилни, защото не почиват на конкретно установени факти и обстоятелства относно частта от строежа, която е незаконна, не са изследвани възможностите за свързано застрояване с УПИ XVI при дадено нот. заверено съгласие от собственика му и предвижданията по действащия ЧКЗСП за двата УПИ от 1995 г. Поради това правилни са изводите на съда, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменен обжалвания отказ на главния архитект на община К., се явява законосъобразна. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на РДНСК-ЮЗР се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение