Решение № 13119 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2010 г.
ВАСI отделение04.11.2010 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 634 от 23.03.2010 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. д. № 3345/09 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13119 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6741/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение № 634 от 23.03.2010 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. д. № 3345/09 г. С обжалваното решение по жалба на "Ленсе" ЕООД е прогласена нищожността на отказа на зам. директора на дирекция "ОУИ"-Варна, обективиран в писмо № 2678-1/18.11.2009 г. за възстановяване на срока за представяне на опис по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС по искане вх. № 60355/30.10.2009 г. и е изпратена преписката на директора на ТД- гр. Варна на НАП за произнасяне по същество. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо евентуално неправилно. Поддържа се, че административният съд неправилно е приел, че в процесното писмо е обективиран отказ на орган по приходите за възстановяване на срока, тъй като срокът по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС не е от категорията срокове, които биха могли да бъдат възстановявани. Сочи се, че с процесното писмо задълженото лице само е уведомено, че описът на наличните активи по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС е подаден след законоустановения седемдневен срок по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Иска се обезсилване на решението, евентуално отмяната му като неправилно. Ответникът- "Ленсе" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Поддържа се, че обжалваното писмо има уведомителен характер, а не засяга права или интереси на заинтересованото лице. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността й приема следното: Предмет на контрол пред Административния съд е било писмо изх. № 2678-1/18.11.2009 г., подписано от зам.-директор на дирекция "ОУИ"-Варна. Писмото е адресирано до ТД на НАП-Варна с копие до Сергей Леонов в качеството му на управител на "Ленсе" ЕООД. В писмото се уведомява, че по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и във връзка с подадено искане вх. № 60355/30.10.2009 г. по описа на ТД на НАП-Варна, заведено с вх. № Ю-751/12.11.2009 г. в регистъра на дирекция "ОУИ"-Варна, срокът за подаване на опис на наличните активи по см. на чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС е изрично посочен в специалния материален закон - чл. 74, ал. 2, т. 3 вр. чл. 75, ал. 3 от ЗДДС и по отношение на него са неприложими чл. 26 от ДОПК вр. чл. 89 от АПК вр. чл. 88, ал. 1, т. - 2 от с. к. С искането, цитирано в писмото управителят на "Лансе" ЕООД е поискал от директора на ТД на НАП-Варна възстановяване на срока за подаване на регистрационния опис по образец на наличните активи на дружеството към момента на регистрацията по ЗДДС. В молбата са изтъкнати като особени непредвидени обстоятелства, поради които този срок е изпуснат - отсъствието от страната на управителя на дружеството през този период и хоспитализирането на упълномощеното с тези функции лице. Административният съд е преценил, че писмото обективира отказ за възстановяване на срока за представяне на опис по чл. 61, ал. 1 от ППЗДДС. Приел е, че този отказ е издаден от некомпетентен орган, тъй като искането за възстановяване на срока е адресирано до директора на ТД гр. Варна на НАП, а произнасянето е на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. На това основание е прогласена нищожността на отказа, а преписката е изпратена на директора на ТД на гр. Варна на НАП за произнасяне по същество. Решението на административния съд е правилно. Неоснователно е възражението на ответника, че оспореното писмо не е годен за съдебно обжалване административен акт. Както се установи по-горе, административното производство е инициирано по молба на дружеството. Писмото представлява отговор именно на тази молба. С него се отказва възстановяване на срок за подаване на регистрационен опис, което пряко рефлектира върху правата и интересите на дружеството, тъй като последното не би могло да упражни правото си на данъчен кредит за активите и услугите, получени преди датата на регистрацията му по ЗДДС. В този смисъл отговорът на приходната администрация, обективиран в писмото е данъчен акт, с който се засягат законни права и интереси на дружеството, поради което и по аргумент от чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК следва да подлежи на обжалване. Въпросът относно това доколко срокът за представяне на регистрационния опис е от категорията срокове, които биха могли да бъдат възстановявани е въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на отказа. В конкретния случай обаче основателно е преценено от административния съд, че отказът е издаден от орган, който не е сезиран с молбата за възстановяване на срока. От друга страна по молбата за възстановяване на срока следва да се произнесе органът, компетентен да приеме описът на наличните активи, който в конкретния случай е ТД - на НАП - гр. Варна. След като отказът е издаден от некомпетентен орган, той основателно и правилно е преценен като нищожен и е прогласен за такъв, а преписката е изпратена на компетентния орган. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК
Цитирани разпоредби
1- чл. 61 ППЗДДС