Решение № 15395 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2010 г.

Решение № 15395 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Теньо Савов Попов, подадена от адв. Т. Сотиров, срещу Решение № 1008 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2009 г. (ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г., попр., бр. 68 от 31.08.2010 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Тракия", Оризово-Бургас, лот 2 Стара Загора-Нова Загора, от км 210+100 до км 241+900", намиращи се на територията на област Стара Загора, в частта му, с която е определено обезщетение за имот № 101024 с отчуждена площ 3733 кв. метра, находящ се в местността "Средната шума" в землището на с. Боздуганово. Изложени са съображения, че решението на МС в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за този имот, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размерът на определеното обезщетение. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата като неоснователна. В хода по същество на делото възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя. Заинтересованите страни - Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба по съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а вр. чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 1008 от 30.12.2009 г. на МС е отчужден имот № 101024 с отчуждена площ 3733 кв. м (целият 14 дка), находящ се в местността "Средната шума" в землището на с. Боздуганово. В тази връзка на жалбоподателя е определено парично обезщетение в размер на 1924,68 лв. за земята 955,65 лв. и 969,03 лв. за гората въз основа на независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена на 19.10.2009 г.. Последната е определена съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за горите и съгласно раздел I, чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на базисни цени, цени на изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, изменена и допълнена с Постановление № 2 на МС от 07.01.2005 г. и Постановление № 355 от 22.12.2006 г., по изложени от оценителя съображения, че няма развит пазар на земи от горския фонд в процесното землище. Изготвената в хода на административното производство оценка е възприета от Министерския съвет без допълнителни мотиви в тази връзка. Определеното обезщетение относно цената на гората в имота (дървесината) противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС и цитираната по-горе наредба за определяне пазарна цена на този имот, представляващ залесена територия - широколистна гора (защитени територия и местност). По делото е изслушана комплексна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в. л. Й. Найденов, в частта пазарната цена на земята, и в. л. Д. Попова, в частта за стойността на гората. По отношение на пазарната цена на земята, е използван сравнителен метод. Ползвани са две сделки, касаещи имоти от друго землище - с. Трояново, като е определена пазарна цена за земята от 0,93 лв. на кв. м или общо 3472 лв., а по отношение на цената на дървесината е възприета стойност от 1566 лв. Изслушана е и допълнителна експертиза, изпълнена от в. л. Й. Найденов, като е определена нова цена на кв. м. от 1,10 лева., въз основа на ползвано пазарно свидетелство за сделка относима към имоти, намиращи се извън землището на село Боздуганово. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните, като съдът възприема заключението на в. л. Д. Попова, тъй като същата е лицензиран оценител лесовъд и компетентна да даде заключение за имота, представляващ залесена територия. Според заключението на вещото лице Д. Попова, цената на насажденията (дървесината) възлиза на 1566 лева. Обезщетението за отчуждения имот, касаещо дървесните насаждения, следва да бъде увеличено от 969,03 лв. на 1566 лв. Претенцията относно цената на земята е неоснователна, тъй като липсва пазар на земи от горския фонд и пазарните аналози ползвани от в. л. Найденов не може да се приложат, тъй като свидетелствата са за сделки с имоти, намираща се в други землища, различно от това на села Боздуганово. По изложените съображения решението на Министерския съвет следва да бъде изменено, като бъде увеличен размерът на обезщетението съобразно заключението за стойността на дървесината. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като същевременно съдът, приема за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преценено с оглед сложността на делото и установената практика по този вид дела. В тази връзка заплатеното възнаграждение от 1400 лева следва да бъде намалено до законовия минимум за делата с административен характер от 450 лв., а общия размер на разноските определен на 1250 лв., включващ заплатените депозити за вещи лица от 800 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,