Решение № 8236 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2014 г.

Решение № 8236 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4417/2014 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Металург-инженеринг" ЕООД, със седалище гр. София, подадена чрез адвокат Симеон Миков - САК, против решение № 8285/27.12.2013 г. по адм. д. № 8859/2011 г. на Административен съд - София-град, 34-ти състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Фактическите действия на ответника са лишили дружеството от правото му на собственост. Липсва процедура по отчуждаване на имота, както и вещно-правно действие на улично-регулационен план. Моли да бъде отменено решението и бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Административният съд е постановил правилно решение и обосновано е приел, че не е осъществен състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираните от касатора имуществени вреди. Предявеният иск е недоказан по основание и липсва причинна връзка между юридическите факти, от които се извежда правото на обезщетение. Основателността на иска не може да се аргументира с незаконосъобразно бездействие на Столична община, поради това че съгласно чл. 256 АПК такова ще е налице само при неизвършването на фактически действия, а не и на правни действия, сред които попада и издаването на заповед за отчуждаване на имота. Съдът е постановил решение съответстващо на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по иск, предявен по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ от "Металург-инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Никола Димитров Мутафчиев, срещу Столична община. С иска се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 135 300 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразни действия на общината по отнемане на 615 кв. м., представляващи част от притежаван от дружеството недвижим имот, при отсъствието на проведена отчуждителна и обезщетителна процедура по ЗОбС. Претърпяната от ищеца вреда представлява лишаването му от собствеността на завзетия имот, а размерът на обезщетението се равнява на пазарната цена на имота. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството е собственик на имот пл. № 770, кв. 14, м. "Манастирски ливади - Запад" по плана на гр. София, целият от 800 кв. м. С влязла в сила Заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на София и Решение № 85 по протокол № 56/6.08.2003 г. на СОС са одобрени кадастрален, улично-регулационен план и застроително-регулационен план на местността. Трасето на предвидената по плана улица засяга 615 кв. м. от имота на ищеца, като улицата е изградена на място. В заключението си вещото лице е посочило, че в Столична община няма данни за проведено отчуждително мероприятие. На собственика не е била заплатена собствеността на отнетия имот. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не е налице незаконосъобразно бездействие на СО, което да е основание за причиняване на имуществените вреди, предмет на делото. Неиздаването от кмета на общината на акт за отчуждаване на имот или на част от него не представлява неизпълнение на задължение за фактическо действие по смисъла на чл. 256 от АПК, с чиято незаконосъобразност да се свърже пораждането на материалното право на обезщетение. Волеизявлението за отчуждаване на имот е правно, а не фактическо действие. Решението е правилно. Съдът е преценил установените факти съобразно приложимия материален закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Столична община. Твърденията, че претърпените от дружеството имуществени вреди са следствие от незаконосъобразните фактически действия на общината по отнемането на собствения на дружеството имот, не намират опора в закона. Безспорно установен факт е, че върху част от имота на ищеца е прокарана улица. Вещото лице в заключението е посочило, че за завзетата част от имота няма данни за заплатено обезщетение. Доказателствата по делото установяват, че прокарването на улица през имота на жалбоподателя е било извършено въз основа на влезли в сила устройствени планове. С приложената заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на Главния архитект на София е одобрен улично-регулационен план и застроителен и регулационен план на м. "Манастирски ливади-запад". Заповедта е съобщена на заинтересованите лица и няма данни да е била обжалвана. Поради това не е налице незаконосъобразно фактическо завземане на имота от Столична община. Липсата на заповед за определяне на обезщетението за имота представлява неиздаване на правен акт, който е извън хипотезата на чл. 256, респ. чл. 257 АПК. Поради това заплащането на обезщетение за имота следва да се търси по общия ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,