Решение № 6662 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2017 г.

Решение № 6662 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Амбър 66 - П. Д." ЕООД, с. Б., чрез пълномощника му - адв. К., против решение № 116/28.03.2017 г. по адм. дело № 821/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - адв. Н., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Н. В. Н., чрез пълномощника й - адв. И., оспорва касационната жалба като неоснователна. Също претендира разноски, по представен списък на разноските. Останалите ответници: Й. П. Д., М. П. К., П. Ц. Й., С. Д. Т., "Манлейд" ООД, Потребителска кооперация "О." и кмета на Кметство - с. Б., редовно призовани, не изпращат представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС- П. е образувано по жалба на "Амбър 66-П. Д." ЕООД, против Заповед № РД 09-480/15.09.2016 г. на кмета на община Г., с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен проект на ПУП - изменение на ПРЗ и РУП за УПИ VI-1013, кв. 1 по плана на с. Б., община Г., област- П.. Изменението е по искане на собственика на имота Н. В. Н., като с одобрения проект е извършено: разделяне на УПИ VI, кв. 1, на два нови УПИ-та: УПИ XIX-1013, "за обществено обслужване и складова дейност" и УПИ XX-1013, "за семеен хотел и обществено обслужване", без промяна на регулационните граници към улицата и съседните имоти; предвидено е застрояване на нови сгради в УПИ XX, при запазване на свързаното застрояване със сградите в УПИ XIX и покриване калканите им, при запазване на съществуващите две масивни сгради в УПИ XIX, без предвиждане на ново строителство в него; с РУП се определят височините на застрояване; Оспорващото дружество е собственик на едноетажната масивна сграда - фурна за хляб в новия УПИ XIX, на калкан със съществуващата едноетажна сграда от изток и новопредвидената на нейно място в новия УПИ XX. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Отчел е, че са спазени правилата и нормативите за проектиране на този вид план, съгласно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Подробно е обсъдил възраженията на оспорващия за нарушение на материалния закон, спрямо установените факти и заключение на СТЕ. При тази преценка е приел, че одобрения ПУП и РУП не нарушават материалния закон, тъй като не ограничават достъпа на дружеството до собствената му сграда- хлебопекарна и възможността за използването й, проекта за "В и К" предвижда изграждане на нови септични ями, обслужващи хлебопекарната и другите сгради, налице е и становище към проекта за спазване изискванията за противопожарна безопасност, с проекта не се предвижда премахване на хлебопекарната. По тези главни мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "Амбър 66- П. Д." ЕООД, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Решението е постановено след анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните, при съобразяване вида на оспорения ПУП и РУП, както и основанията въз основа на които са одобрени. При извършената съдебна проверка на оспорения акт, съдът е спазил изискването на чл. 168, ал. 1 АПК за проверка законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК. При тази проверка правилно е установил, че акта е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и че е в съответствие с материалния закон и целта му. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не изложил мотиви за съответствието на акта с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, посочен като основание за издаването му. Такива мотиви са налице, предвид направените от съда изводи за законосъобразност на заповедта, поради липса на нарушения на материалния закон, имайки предвид конкретните разпоредби от ЗУТ, въз основа на които е издадена заповедта, сред които е и посочената разпоредба. Към тези мотиви може да бъде добавено, че това основание за изменение на ПУП е винаги налице тогава, когато предвижданията по действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия или имот в обхвата му, тогава когато предвижданията по него възпрепятстват инвестиционните намерения на собствениците, приложимо за случая. Неоснователно е и оплакването, че с одобреното изменение на ПУП-ПРЗ се възпрепятства достъпа и възможността за обслужване сградата - фурна за хляб, собственост на касатора. С това оплакване, направено и пред първата инстанция, касаторът не визира кои материалноправни разпоредби органът е нарушил. Видно от графичната част към одобрения проект на ПУП-ПРЗ, новообразувания УПИ XIX има излаз - лице към улицата от север и изток на имота. От север УПИ XIX има достатъчно лице за обслужване на тази сграда, която граничи с улична регулация, а между нея и съседния имот от запад съществува свободно място, позволяващо достъпа до нея и използването й, според предназначението, което име. Достъпът до сградата по улицата от изток на имота, също не е ограничен, видно от заключението на СТЕ. ЗУТ съдържа изискване за осигуряване на собственика достъп до сградата, а не осигуряване достъпа на транспортни средства до нея. Достъпа на последните се осигурява чрез улици и алеи, с каквато улица от север и изток имота граничи. Неоснователно се поддържа, че е нарушен чл. 21, ал. 5 ЗУТ, поради отсъствие съгласие от дружеството-касатор за одобряване на проекта за ПУП- ПЗ, като носител на ограничено вещно право на строеж върху имота - предмет на изменението. Разпоредбата предвижда даване на такова съгласие при ново свързано ниско застрояване между съседни урегулирани поземлени имота. В случая разпоредбата е неприложима, поради отсъствието на ново свързано ниско застрояване между новообразуваните УПИ XIX и УПИ XX. И в двете УПИ- та не се предвижда ново свързано застрояване, а се запазва съществуващото такова, с преизграждане на калканната едноетажна сграда от изток на хлебопекарната. Изцяло неоснователни са и другите оплаквания на касатора относно предвидените за изграждане изгребни /септични ями/ в двата имота, както и за нарушаване на противопожарните изисквания по Наредба № Iз-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. По отношение на изгребните ями, поради отсъствие на отводнителна канализация в с. Б., органът има задължение да провери дали проекта за ПУП- ПРЗ съдържа изграждането на такива, както и дали проекта съдържа "В и К" част, която е задължителна по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, като конкретното им разположение е въпрос на последващо проектиране. В случая законосъобразни са изводите на съда, че оспорения проект предвижда изграждането на нови септични ями и че съдържа "В и К" проект, поради което оплакването е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за нарушение на цитираната Наредба № Iз-1971/2009 г., тъй като както органът, така и съдът са посочили, че изискването за най-малка ширина на пожарния път от 3,5 м. по чл. 27, ал. 4 от тази наредба е спазено. В случая съществува пожарен път по уличното трасе на улицата от север и изток на двата имота, а разстоянието в дъно между границата на УПИ XX и съседния му от юг УПИ XII не е пожарен път, но би могъл да се използва за такъв и възлиза на 4,5 м., позволяващо ползването му за такива цели. Неоснователно също така се поддържа, че в случая е било необходимо съгласието и на останалите собственици на сгради в УПИ VI, тъй като изменението е на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Липсват каквито и да са доказателства, че одобрения ПУП-ПРЗ е процедиран на това законово основание. Изрично в заповедта и материалите към административната преписка е посочено, че проекта е изработен и внесен за одобрение, на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което не изисква такова съгласие. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба и направеното искане, на ответницата Н. Н. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника - кмета на община Г., въпреки направеното искане за разноски, такива не се дължат, поради непредставяне на вносна бележка за заплащане на уговореното по договора за правна помощ /стр. 39/ с адв. Н. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв., по банков път. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение