Решение № 8491 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2009 г.

Решение № 8491 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 17.12.2008 г. по адм. д. № 517 от 2008 г. Старозагорският административен съд е отменил решение № 0021 от 16.07.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 625 от 09.06.2008 г. на началника на отдел "КПК", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 09.05.2008 г., с което адвокат Силвена Маринова Търпанова от Казанлък е задължена да внесе сумата 1 430 лв., представляваща изплатени за сметка на ДОО парични обезщетения на лицето Анка Нанева Иванова за отглеждане на малко дете през периода от 01.02.2005 г. до 31.03.2005 г. и лихви за забава в размер на 925,88 лв. Против това решение на административния съд Териториалното поделение на НОИ е подало касационната жалба, с която е поискано отменянето му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. За да отмени оспорените административни актове, административният съд е направил правилен извод за дължимост на изплатените парични обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. След извършена съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът правилно е приел за изпълнени материалноправните условия по чл. 52а от КСО. Установил е, че наетото на работа по трудов договор лице Анка Нанева Иванова е започнало да упражнява трудова дейност, за която работодателят е начислил трудово възнаграждение и е направил отчисления за осигурителни вноски. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са неоснователни. Правото на парични обезщетения за майчинство по чл. 52а от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) възниква за осигурените лица с придобит осигурителен стаж най-малко шест месеца. От фактическа страна е установено, че на 01.02.2005 г. лицето Анка Нанева Иванова е сключила трудов договор с адвокат Силвена Маринова Търпанова, който към момента на изготвяне на ревизионния акт не е бил прекратен. Във ведомостта за заплати за м. февруари 2005 г. работодателят е отразил начислено и изплатено трудово възнаграждение, върху което не са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В разглеждания случай счетоводството на лице, упражняващо свободна професия е водено редовно и има доказателствена стойност за отразените в него обстоятелства. Неправилно касаторът счита, че данните в персоналния регистър за отпуск за отглеждане на малко дете с начална дата 01.02.2005 г. съставлява доказателство, че на първия ден на отглеждането на дете лицето не е било на работа, защото тези данни са били коригирани от работодателя. От обстоятелството, че корекцията е извършена със закъснение не следва друго. Към датата на възникване на осигурения риск "майчинство" Анка Нанева Иванова е изпълнявала материалноправните изисквания за отпускане на парично обезщетение по осигурителното правоотношение. Тя е имала качеството на "осигурено лице" по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, което е започнало да упражнява трудова дейност въз основа на сключения трудов договор. По отношение на факта на придобит осигурителен стаж с продължителност повече от шест месеца не е имало спор. На държавното обществено осигуряване не са причинени щети, произхождащи от неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за майчинство. Оспорените актове за събиране на суми по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, административният съд не е допуснал нарушение. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,