Решение № 3331 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2014 г.

Решение № 3331 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Екотрансфактор" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 1124 от 25.04.2014 г., постановено по адм. д. № 642/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което отмени обжалвания РА. Ответникът - Директор Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмени бележки, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 161204005 от 29.10.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 136 от 7.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /сега "ОДОП"/ при ЦУ на НАП, с който на "Екотрансфактор" ЕООД е установен допълнително корпоративен данък за 2005 в размер на 4 563.75 лв., ведно с лихви в размер на 3 700.94 лв. и за 2006 г. в размер на 1 451.39 лв. и лихви 985.78 лв. и лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 0.30 лв. Относно увеличение на финансовия резултат на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) за 2005 г. със сумата от 810.00 лв, представляваща разход по фактура № 0338/29.11.2005 г., издадена от "Ориент 99" ООД - Пловдив, с предмет "хотелско настаняване" (нощувки), правилно съдът е приел, че предоставените 3 бр. заповеди за командировки до гр. Елена със задача обучение - семинар, не съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната /в действащата редакция/. На две от заповедите, издадени от името "Екотрансфактор" ЕООД и подписани от ръководителя на дружеството, е посочено, че пътуването ще се извърши с личен транспорт, на лицето Иван Атанасов Атанасов се полагат пътни, дневни и квартирни пари, като в полето за квартирните пари не са посочени нито дните на командироване, нито стойността на квартирните пари. За третото командировано лице е установено, че не служител на "Екотрансфактор" ЕООД. На следващо място съдът е приел, че липсват доказателства за извършено плащане по процесната фактура. Правилно съдът е приел, че разходите, не са свързани с дейността, тъй като процесната фактура е посочена в представените заповеди за командировки, но е осчетоводена самостоятелно по счетоводните регистри на ревизираното лице, а не е включена като разход, свързан с дейността на същото, поради което разходите не могат да се обвържат с изготвените заповеди за командировки, по които не е доказано осчетоводяването им. За данъчни цели могат да бъдат признати единствено счетоводни разходи, извършени при осъществяване на дейността на ревизираното лице и при доказателства за извършено плащане. Относно определени задължения за 2005 и 2006 г., по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), въз основа на увеличение на финансовия резултат на дружеството по доставки на "Хамелеон ББ" ЕООД, "Алекс ОК" ЕООД, "Милкони МГМ" ЕООД и "Исая" ЕООД, съдът е приел, че има влязъл в сила ревизионен акт за задължения по ЗДДС на "Екотрансфактор" ЕООД. Процесните фактури са били предмет на обжалване досежно реалността на доставките и с Решение № 676/12.01.2012 г. на ВАС, са възприети като правилни и законосъобразни изводите на Административен съд - Пловдив, че реалността на доставките не е доказана. Прието е, че доставчиците не притежават материално-техническа и кадрова обезпеченост - транспортни средства, обекти, ДМА, персонал, произход на стоката, за извършване на процесните доставки. При извършени насрещни проверки на дружествата- доставчици, е установено, че на декларираните адреси за кореспонденция не са намерени представители и не са представени документи и писмени обяснения във връзка с доставките. На следващо място законосъобразно съдът е приел, че от приложените по делото заверени копия от процесните фактури, се установява, че като начин на плащане в същите е отбелязано - "в брой", като липсват издадени и представени по делото фискални бонове. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". Факта, че не е установено плащане, така както е посочено във фактурите "в брой", чрез издаване на фискални бонове е установен и от заключението на приетото по делото първоначално заключение на ССЕ. Както е посочено в заключението, липсата на фискална касова бележка от фискално устройство е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели, поради което и само на това основание правилно АС е приел, че разхода е документално необоснован. Неоснователен е довода, че неправилно съдът се е позовал на влязлото в сила решение на АС Пловдив, относно определени задължения по ЗДДС и приетото за нереалност на процесните доставки. В мотивите на съдебния акт от АС допълнително са обсъдени представените доказателства и правилно е прието, че РА е законосъобразен, поради липса на първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи. Представените данъчни фактури, без доказателства за плащане в брой е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова за цялото производство е присъдено от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,