Решение № 688 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 577/2020 г.

Решение № 688 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 577/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за защита на потребителите е подала касационна жалба срещу решение № 245 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 377/2019 г. по описа на Административния съд – Сливен за допълване на решение № 216 от 21.10.2019 г. по същото дело, с което е осъдена да заплати на "Тихови" ООД със седалище и адрес на управление Сливен обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда. С допълнителното решение съдът е присъдил законната лихва върху обезщетението, считано от 4.08.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Тихови" ООД със седалище и адрес на управление Сливен е оспорил допустимостта на касационната жалба поради просрочие и алтернативно е поискал отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и е основателна, тъй като лихвата се дължи от датата на исковата молба. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението, прие следното: Касационната жалба на Комисията за защита на потребителите е допустима. Подадена е от страна, за която решението е неблагоприятно, в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК. Комисията за защита на потребителите е уведомена за постановеното решение на 27.11.2019 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 10.12.2019 г., видно от пощенския щемпел на плика, с което 14-дневният срок за обжалване е спазен. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че с наказателно постановление № 0041822 от 08.11.2016 г. на директора на Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" на "Тихови" ООД със седалище и адрес на управление Сливен била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. С решение № 134/11.04.2017 г. по АНД № 225/2017 г. по описа на Районния съд-Сливен, влязло в сила на 4.08.2017 г., наказателното постановление било отменено. С решение № 216/21.10.2019 г. по адм. дело № 377/2019 г. по описа на Административния съд-Сливен, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Комисията за защита на потребителите е осъдена да заплати на "Тихови" ООД обезщетение в размер на 300 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното от дружеството в производството по обжалване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение. С молба от 23.10.2019 г. "Тихови" ООД поискало да се допълни решение № 216/21.10.2019 г., като се присъди и претендираната върху обезщетението законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд. С решение № 245 от 15.11.2019 г. съдът присъдил върху обезщетението от 300 лева законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, като посочил, че в мотивите на решение № 216 от 21.10.2019 г. взел отношение по дължимостта на законната лихва върху претендираното обезщетение, но пропуснал да я присъди в диспозитива на решението. Касационната инстанция намира, че решение № 245 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 377/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е допълнено решение № 216 от 21.10.2019 г., постановено по същото административно дело, не противоречи на материалния закон. Всъщност решението не е допълнително, както го е определил административният съд. Пропускът да се произнесе в диспозитива на съдебния акт относно дължимостта на законната лихва, при формирана воля в мотивите на акта, представлява очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. В касационната жалба на Комисията за защита на потребителите се поддържа, че вземането за разноски има процесуалноправен, а не материалноправен характер, поради което върху него не се дължи законната лихва. При положение, че нито Законът за административните нарушения и административните наказания, нито Наказателно-процесуалният кодекс предвиждат процесуален ред за присъждане на разноски, направени в съответните производства, не би следвало да се приеме изискуемост на вземането за разноски от момента на приключването им. Доводите на касационния жалбоподател не могат да се споделят. Възмездяването на разноски за адвокатски възнаграждения, платени в производствата по обжалване на незаконсъобразни административни актове, е приравнено на обезщетяване на имуществени вреди, от което се извежда материалноправният характер на вземанията. Съгласно точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно дело № 3/2004 на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд, на което се е позовал и административният съд, вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Обезщетението за вреди от незаконни административни актове може да се претендира след тяхната отмяна с решение на съда, а при нищожните - с обявяването на нищожността или констатирането й в производството, в което е предявен иск за обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за вреди, причинени от тях, може да се иска след признаването им за незаконни в исковото производство. От определения момент на изискуемост на вземанията започва да тече погасителна давност и се дължи мораторна лихва върху главницата. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е присъдил законната лихва върху обезщетението за имуществена вреда, дължимо на "Тихови" ООД, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено незаконосъобразното наказателно постановление. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд