Решение № 8499 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2016 г.

Решение № 8499 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1718/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Н. С. против решение по адм. д. № 8421/2015 г. по описа на Административен съд София- град с искане за отмяна поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че не е бил привличан в качеството на обвиняем, не му е предявявано обвинение за престъпление като длъжностно лице, не е налице фактическия състав на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Навежда доводи за несъобразен чл. 100, ал. 2 от ЗДСл с конституционни разпоредби като чл. 31, ал. 4 от КРБ. В случая временното отстраняване от работа ограничава правото на труд, основни права по ЕКЗПЧОС, не е спазен разумния баланс между обществени и лични интереси. Нарушен е чл. 59, ал. 2 от АПК поради неспазване на формата- липсват фактически и правни основания. Ответникът изпълнителният директор на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Спрямо жалбоподателя има образувано досъдебно производство № 156/2006 г. на СГП за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, поради което е била налице хипотезата на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Иска прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес поради възстановяване на жалбоподателя на работа със заповед № ЗЦУ-549/12.05.2016 г., с която е отменена оспорената заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правомощията на административния орган се свеждат само до това да провери налице ли са предпоставките, визирани в правната норма и при констатация за наличие на фактите, с които правната норма свързва определени последици, да издаде съответния административен акт. В разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не е посочен срок, в който да действа принудителната административна мярка (ПАМ). Не е предвидена и възможност за периодичен съдебен контрол над ПАМ. За приложението на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е достатъчно да бъде образувано наказателно производство срещу държавния служител за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК, която хипотеза в случая е налице. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 7518/2.12.2015 г. по адм. д. № 8421/2015 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Л. Н. С. против заповед № ЗЦУ-821/9.07.2015 г., с която на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл временно е отстранен от служба поради образувано наказателно производство срещу държавния служител за престъпления извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. Съдът приема, че срещу служителя има досъдебно производство № 156/2006 г. по описа на СО на СГП за престъпление по чл. 301 от НК, поради което в условията на обвързана компетентност органът по назначаване е длъжен да отстрани временно служителя. Решението е неправилно по следните съображения: Временното отстраняване от работа по чл. 100, ал. 2 от ЗДСл (обявен за противоконституционeн от КС на РБ с решение № 5 от 12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г., ДВ, бр. 38 от 2016 г.), представлява принудителна административна мярка, от вида на превантивните и има за цел да предотврати противоправно поведение, което може да повлияе на разследване за престъпление, извършено от служителя в качеството му на длъжностно лице. Поради това принудителна административна мярка може да бъде отменена от административния орган при отпадане на основанието, на което е приложена. Това обаче не означава отпадане на правен интерес от оспорването, тъй като временното отстраняване от длъжност е препятствало за определен период от време упражняване на правото на труд и обосновава търсената съдебна защита. Няма спор, че разпоредбата е императивна, а заповедта се издава в условията на обвързана компетентност. Материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, към който момент чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е действал. Съдът е обосновал решението с доказани по делото обстоятелства, но е приложил неправилно материалния закон. Предварителното производство спрямо жалбоподателя е д. пр. № 156/2006 г. по описа на Софийска градска прокуратура, с постановление от 5.03.2013 г. на СГП е било спряно. С постановление от 13.01.2014 г. е прекратено, тъй като е прието, че не е доказано получаване на пари в хипотеза на чл. 301 от НК, но дори такива да са получени, това не е станало за действия в кръга на служебната функция на длъжностното лице. След този момент няма данни какво се е случило, но най-вероятно прекратителното постановление е отменено, защото е приложено писмо от 6.07.2015 г. на Апелативна прокуратура- София, от което става ясно, че дп № 156/2006 г. на СО при СГП още е висящо и се извършват следствени действия. Следователно към момента на издаване на оспорената заповед на 9.07.2015 г. досъдебното производство е било висящо девет години и временното отстраняване от работа на деветата година, а не към момента на започване на процесуални действия по досъдебното производство не съответства на целта на закона. Данните по делото сочат, че е налице превратно упражняване на власт чрез издаване на административен акт, който административният орган е компетентен и длъжен да издаде, но за цел различна от тази, която законът е имал предвид, когато е поверявал правомощието на този орган. Отстраняването на служителя от работа девет години след образуване на досъдебното производство очевидно не цели предотвратяване на възможност да се влияе на обективното разследване. Несъобразяването с целта на закона е отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил материално незаконосъобразно решение, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение