Решение № 13794 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2009 г.

Решение № 13794 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Зином" АД - гр. София срещу решение от 2.06.2009 г., постановено по адм. дело № 771 по описа за 2008 г. на Административния съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публични задължения № 186 от 22.08.2008 г., издаден от кмета на Община Монтана за установено задължение за такса битови отпадъци за периода 2003-2007 година в общ размер 4 504,95 лв. и начислена лихва за просрочие към 14.08.2008 г. в размер на 1820,92 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Според касатора съдът не е взел предвид безспорно установените по делото факти, че дружеството за 2005 и 2006 години е декларирало брой на съдове и неправилно е определено задължението пропорционално на данъчната оценка на декларирания имот. Излагат се твърдения, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Монтана противоречи на ЗМДТ, тъй като поставя под условие ползване на подадените декларации, в които се заявява количеството на ползваните съдове-контейнери, т. е. Общината може да не се съобрази с тях, въпреки подадените в срок декларации. Твърди се, че в противоречие с материалния закон административния орган е начислил лихви за забава, въпреки че не е връчил на дружеството уведомление за дължимата такса по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗМДТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният акт за установяване на публични задължения. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Монтана не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу акт за установяване на публични задължения, издаден от кмета на Община Монтана относно определена такса за битови отпадъци за периода 2003-2007 година в размер на 4 504,95 лв. и начислена лихва за просрочие към 14.08.2008 г. в размер на 1820,92 лева. за притежавани от "Зином" АД - гр. София недвижими имот, находящи се в гр. Монтана, Индустриална зона, описани по вид, площ и с отчетна стойност в подадени от дружеството декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, съдът е приел, че задължението за заплащане на такса за битови отпадъци е установено, поради доказване от страна на Община Монтана реалното предоставяне на услугите. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че в тази връзка съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, което на база ангажираните писмени доказателства по делото, потвърждава, че общината е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо в района, в който се намира имотът на жалбоподателя, както и обстоятелството, че не е установено дружеството да е отправило искане за освобождаване от заплащане на такса по сметосъбиране и сметоизвозване. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти, за които е подал декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. С издаденият акт за установяване на публични задължения е определена такса за битови отпадъци за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Във връзка с възраженията на жалбоподателя е допусната и приета, без да е оспорена от страните, съдебна експертиза - основно и допълнително заключение, което е кредитирано изцяло от първоинстанционния съд. Видно от заключението на вещото лице - основно и допълнително, установено е с експертизата, че по искане на дружеството-жалбоподател от 26.01.2001 г. е изтеглена документацията от ТД на НАП Монтана и данъчното досие е преместено от ТД на НАП-Монтана в ДТ на НАП София, р-н "Лозенец", поради което в ТД на НАП Монтана не съществуват никакви данни за подавани декларации по чл. 65, респективно по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. При проверка на вещото лице в ТД на НАП - София, ул. "6-ти Септември" № 10, обслужваща районите "Срадец", "Триадица" и "Лозенец" не са предоставени съществуващи данни за задължение за местни данъци и такси за дружеството, които да са прехвърлени към отделите "МДТ", поради което не е предоставена никаква информация за съществуване на досието на жалбоподателя и приложените към него декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. В "МДТ", р-н"Лозенец" жалбоподателят е заличен като ЮЛ, дължащо МДТ, поради това, че не притежава имот в този район. Приложени са по делото 10 бр. декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ - коригиращи към декларация от 2000 г., подадени от дружеството на 30.11.2006 г. до ТДД - Монтана, ДП - Монтана, които са прехвърлени в отдел "Местни приходи" - Община Монтана, видно от печата на заверката върху тях. В същите са описани притежаваните имоти от дружеството и е отразена отчетната им стойност. Други декларации за предходни години подадени по реда на чл. 17, ал. 1 и чл. 65 от ЗМДТ не се намират в ТД на НАП-Монтана или в отдел "МП"-Община Монтана. Твърденията на жалбоподателя, че е подавал декларации за ползване на 1 бр. контейнер се подкрепят от представени по делото копия от декларации: в ТДД - Монтана по чл. 65 ЗМДТ с вх. 1204 (С-12/28.11.2002 г.; в Община Монтана с вх. № 70-00-3028/26.11.2004 г. и № 22/25.11.2005 г. за заявен за ползване 1 бр. контейнер съответно за 2003 година. Декларациите по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за притежаваните имоти в Монтана е следвало да бъдат подавани по местонахождение на имотите, а именно в ТД на НАП Монтана, където към периода на проверката от вещото лице такива липсват, освен подадените 10 броя през 2006 година, поради което представените по делото копия от декларации по чл. 65 от ЗМДТ, с които е декларирано, че през следващите години ще се ползва 1 брой контейнер за битови отпадъци, не е установено къде се намират, но в отдел "МДТ" на Община Монтана, такива не съществуват. Заявеното от дружеството ползване на брой съдове с представените декларации, определя задължение за заплащане за такса за брой съдове, което не е изпълнено от дружеството. Доколкото дружеството твърди, че е декларирало ползване на брой съдове, същото е следвало да заплаща ТБО за брой съдове, но такова плащане не е налице. Установено е и не е опровергано в хода на оспорването, че за притежаваните имоти в Монтана дружеството-жалбоподател не е заплащало такса битови отпадъци за ревизираните 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 г. При така установените данни, включително и с експертиза, задълженията са законосъобразно определени. Позоваването на незаконосъобразност на Наредбата на Общински съвет Монтана, като противоречаща на разпоредби от ЗМДТ, е възражение, което е неотносимо в настоящото производство. Оспорването на наредбата на Общинския съвет може да бъде проведено в отделно производство, за което е предвиден различен процесуален ред по АПК, но такова не може да се проведе като инцидентен контрол в съдебно-административно обжалване на индивидуален административен акт на Кмета на Община Монтана. Безспорно е установено, че имотите се намират в населено място и в район, в който общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са безспорни доказателства за осъществяване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване на съдове за отпадъци, включително и селищните образувания и райони, почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци чрез депониране на сметището. В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е регламентирана възможността лица, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, да бъдат освобождавани от заплащане на таксата. Съгласно определени разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана, приета от общинския съвет на гр. Монтана, е посочено, че общинският съвет е компетентният орган да освобождава изцяло или частично от заплащането на отделни такси. Такова искане е направено от дружеството своевременно за 2007 година, за която година - до края на 2006 г. са подадени 10 бр. декларации, в които е декларирано, че през следващата 2007 година имотите няма да се ползват и за тях с оспорения акт е определена такса само за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, т. е. по 5 промила върху остатъчната стойност на всеки от притежаваните недвижими имоти, или общо задължение в размер на 576,31 лв. За предходните години няма подадени декларации за освобождаване от такса битови отпадъци, поради това, че имотите няма да се ползват през следващата година. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че Кметът на Община Монтана законосъобразно е определил таксата за битови отпадъци в издадения акт за установяване на публични задължения. Неоснователно е възражението за незаконосъобразност на акта в частта за определена лихва върху дължимата такса, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ с актът на кмета на общината, издаден по реда на АПК, се установяват вземанията за такси, а лихвата като публично вземане се установява с акт на органа, който е определен да издаде акта за основното задължение. След като в случая актът за установените задължения за такси е издаден от компетентен орган, определен в ЗМДТ, по реда на АПК, същият орган е компетентен да определи и лихвите за установеното задължение за такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,