Решение № 4262 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2016 г.

Решение № 4262 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. В., чрез пълномощника юрисконсулт П. И.-С., против решение № 2686/15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2977/2015 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменена писмена покана с изх. № 29-02-886/04.09.2015 г., издадена от директора на РЗОК гр. В. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира се присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът по касационната жалба - Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "С. А. - В." АД, представлявано от д-р Г. Д. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт О. Т.-К., оспорва жалбата в писмен отговор. В съдебното заседание страната е представлявана от адвокат О. Т.-К. Претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК. Подадена е и частна жалба от МБАЛ "С. А. - В." АД срещу определение № 131/20.01.2016 г., постановено от Административния съд гр. В. по същото дело. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател счита, че неправилно е отхвърлено искането му за допълване на решението в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред първата инстанция. Ответникът по частната жалба - директорът на РЗОК гр. В., не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и в частната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими като подадени в съответния преклузивен срок, от надлежни страни, спрямо които съответно обжалвания съдебен акт е неблагоприятен. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отменена писмена покана изх. № 29-02-886/04.09.2015 г. на директора на РЗОК гр. В., с която МБАЛ "С. А. - В." АД е поканено доброволно да възстанови на НЗОК неоснователно получени суми по клинична пътека /КП/ № 90 и КП № 183 в общ размер на 1134 лв. Със същото решение съдът е осъдил РЗОК гр. В. да заплати 50 лв. разноски по делото на МБАЛ "С. А. - В." АД. За да постанови това решение съдът е приел, че при издаването на писмената покана е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразяващо се в неизясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, което е довело до издаване на необоснован и незаконосъобразен административен акт. Според съда в обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация. Съдът е посочил, че неспазването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, както и на принципа за последователност и предвидимост, посочен в чл. 13 АПК, представляват самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-1520/10.08.2015 г., издадена от директора на РЗОК гр. В., на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение за болнична помощ МБАЛ "С. А. - В." АД със задачи: проверка на изпълнението на договорения обем дейности по КП от Приложение № 16 към Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. /НРД МД за 2015 г./ за пациенти, хоспитализирани по същата клинична пътека преди 30-я ден от дехоспитализацията от същото лечебно заведение по КП № № 31, ЗЗ, 70, 166, 185 и 214.1; проверка на изпълнението на договорения обем дейности по КП от Приложение № 16 към НРД МД за 2015 г. за пациенти, хоспитализирани по същата клинична пътека преди 30-я ден от дехоспитализацията от същото лечебно заведение по КП № № 68, 90, 149 и 183. Въз основа на тази заповед е извършена проверка, по която е съставен констативен протокол от 14.08.2015 г., в който са направени констатации, че МБАЛ "С. А. - В." е отчела направление за хоспитализация /НХ/ към история на заболяването /ИЗ/ № 10415/2015 г. за пациент приет на 20.06.2015 г. и изписан на 25.06.2015 г. по КП № 90 "Хронична обструктивна белодробна болест - остра екзацербация" от Приложение № 16 към НРД МД за 2015 г. В срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се е наложила хоспитализация на 20.07.2015 г. в МБАЛ "С. М." ЕАД гр. В. по същата КП. НЗОК е заплатила отчетената дейност с НХ към ИЗ № 10415/2015 г. по КП № 90. В протокола е изложено също, че болничното заведение е отчело НХ към ИЗ № 11145/2015 г. за пациент приет на 03.07.2015 г. и изписан на 03.07.2015 г. по КП № 183 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания" от Приложение № 16 към НРД МД за 2015 г., поради това, че здравно-осигуреното лице е напуснало самоволно лечебното заведение. В срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се е наложила нова хоспитализация на 03.07.2015 г. в МБАЛ "С. М." ЕАД гр. В. по същата КП. От НЗОК е заплатена отчетената дейност по ИЗ № 10415/2015 г. по КП № 90 и по ИЗ № 11145/2015 г. по КП № 183. Прието е, че МБАЛ "С. А. - В." АД е получила суми без правно основание за двата отчетени случая. Резултатите от проверката са отразени и в протокол за неоснователно получени суми № 3-70/21.08.2015 г., въз основа на който е издадена писмена покана с изх. № 29-02-886/04.09.2015 г., предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови сумата 1134 лв., получена без правно основание, от която сума в размер на 420 лв. по КП № 90 за ИЗ № 10415/2015 г. и сума в размер на 714 лв. по КП № 183 за ИЗ № 11145/2015 г. По делото безспорно е установено, че от НЗОК, чрез съответната РЗОК, са заплатени средствата по клинични пътеки на "МБАЛ - "С. А. - В." АД, така и на лечебно заведение МБАЛ "С. М." ЕАД, където е била повторната хоспитализация. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване - Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. По своето естество цитираната разпоредба, с която се регламентират условията за заплащане на оказана болнична медицинска помощ и се създава правило за поведение, е материалноправна. След като в разпоредбата не е уточнено кой от случаите по съответната КП подлежи на заплащане, тя следва да бъде приложена след тълкуване по правилото на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове - съобразно смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. На основание чл. 76а и чл. 76б ЗЗО на възстановяване подлежат сумите, получени от изпълнителите на медицинска помощ по договори с НЗОК без правно основание. В този смисъл е подзаконовата норма на чл. 228 НРД МД за 2015 г., в която е предвидено, че при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъма на КП, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. За да се приложи правилно разпоредбата чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г., следва да се извърши проверка и да се установи в кой от случаите - при първата или повторната хоспитализация преди изтичане на срок от 30 дни, са били допуснати нарушения на нормативните правила по съответната КП. Поддържаното от административния орган становище, че заплащането е предоставено на неговата свободна преценка и е според поредността на хоспитализацията, противоречи на останалите разпоредби, регулиращи заплащането на оказана болнична медицинска помощ и възстановяване на получени суми, поради което не може да бъде възприето. В конкретния случай РЗОК гр. В. е поискала възстановяването на сумите от МБАЛ "С. А. - В." АД, където е първата хоспитализация, а не от "МБАЛ - С. М." ЕАД без да изложи мотиви защо приема, че следва да бъдат възстановени средствата, изплатени на едно от двете болнични заведения. Предвид събраните по делото доказателства и анализа на цитираните правни норми се налага извода, че първоинстанционният съд правилно е приел оспорената писмена покана за незаконосъобразен административен акт. В хода на административното производство е извършена формална проверка относно отчетените и заплатени медицински дейности по клинични пътеки, при която са направени посочените по-горе констатации /отразени в констативния протокол, протокола за неоснователно получени суми и писмената покана/, за това че в МБАЛ "С. А. - В." АД са налице два случая, при които в рамките на 30 дневен срок от дехоспитализацията на съответния пациент в това лечебно заведение същият е хоспитализиран в друго лечебно заведение по същата или свързана клинична пътека. Правилна е преценката на съда, че установените факти не са достатъчно основание да се претендира възстановяване на заплатените средства от МБАЛ "С. А. - В." АД. За да се направи извод за наличие на основание за възстановяване на получените суми е необходимо да се обоснове недължимост на плащането, което от своя страна може да бъде обосновано с нарушение на изискванията по съответната клинична пътека, включително непровеждане на част от предвидените изследвания и дейности или провеждане на неправилни такива, нарушение на изискванията за хоспитализация и/или дехоспитализация и т. н. В случая липсва твърдение за нарушение от страна на МБАЛ "С. А. - В." АД, което да обоснове извод за недължимо получаване на сумите по съответните клинични пътеки. Както основателно е подчертал първоинстанционният съд, от административния орган, чрез процесуалния му представител изрично е заявено, че от МБАЛ "С. А. - В." АД не са допуснати нарушения във връзка с алгоритъма на съответната КП, както и критериите за хоспитализация и дехоспитализация. Няма нормативно основание да се приеме презумптивно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата хоспитализация. Доколкото в конкретния случай липсват каквито и да било мотиви на административния орган, че е налице нарушение при МБАЛ "С. А. - В." АД, то няма основание да се приеме, че именно това лечебно заведение дължи връщане на средствата, а не лечебното заведение, в което съответния пациент е хоспитализиран повторно. При проверката, която е направена на болничното заведение, в което е проведена повторната хоспитализация - МБАЛ "С. М." ЕАД /съгласно заповед № РД-09-1534/11.08.2015 г. на директора на РЗОК гр. В. и констативен протокол от 14.08.2015 г., съставен при проверката въз основа на тази заповед/ също не са установени факти и обстоятелства, които да налагат извод за допуснати нарушения от страна на МБАЛ "С. А. - В." АД, където е проведена първата хоспитализация. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С постановеното решение по делото № 2686/15.12.2015 г. първоинстанционният съд е присъдил в полза на МБАЛ "С. А. - В." АД разноски в размер на 50 лв., представляващи държавна такса за разглеждане на делото. Приел е, че на страната не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като чл. 143, ал. 1 АПК има предвид заплащане на възнаграждение за адвокат, но не и за юрисконсулт, а нормите, които създават задължения не могат да се тълкуват разширително. С молба вх. № 21131/22.12.2015 г. процесуалният представител по пълномощно на това лечебно заведение е поискал съдът да допълни решението в частта за разноските, като присъди юрисконсултско възнаграждение. По тази молба е постановено обжалваното с частната жалба определение № 132/20.01.2016 г., с което, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил молбата на МБАЛ "С. А. - В." АД за допълване на решението по делото в частта за разноските. За да постанови този акт съдът е приел, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но на страната не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като делото е без материален интерес, а в чл. 8, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е упоменат Закона за здравното осигуряване. Освен това, претенцията не може да бъде уважена, тъй като чл. 143, ал. 1 АПК има предвид заплащане на възнаграждение за адвокат, но не и за юрисконсулт. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Следва да се посочи, че подадената от МБАЛ "С. А. - В." АД молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване, тъй като съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, но е приел, че юрисконсултско възнаграждение на МБАЛ не се дължи. До приключване на устните състезания пред първата инстанция от МБАЛ"С. А. - В." АД не е бил представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което, съгласно второто изречение на чл. 80 ГПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е т. 9, вр. т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Предвид това, обжалваното съдебно определение е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от съда и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на МБАЛ "С. А. - В." АД за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 309 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 13.02.2017 г. между МБАЛ "С. А. - В." АД и адв. О. Т. - Куцарова, серия Б, № 317657 на Адвокатска колегия - В. Страната е заплатила по частната жалба държавна такса в размер на 25 лв., но тази такса не е била дължима. Освен това частната жалба е неоснователна и страната няма право на възстановяване на разноските, направени във връзка с тази жалба. По изложените съображения на МБАЛ се дължат разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 309 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение