Решение № 3197 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2013 г.

Решение № 3197 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Николов Николов, против решение № 1533 от 6.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11075/2012 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Борис Николов Николов срещу заповед № 8401/15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяна на решението и връщането на делото на първата инстанция за ново произнасяне, алтернативно решаване на спора по същество. Претендират се и разноски по делото. Ответната страна - директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно и допустимо. С обжалваното решение състав на Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Борис Николов Николов срещу заповед № 8401/15.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдил Николов да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Борис Николов е бил държавен служител в Агенция "Митници", на когото е било разрешено ползването на 26 дни неплатен годишен отпуск, считано от 10.09.2012 г. до 14.10.2012 г. включително, за встъпването му в правоотношение с Мисията на Европейския съюз в областта на Върховенството на закона в Косово. Със заявление от 12.10.2012 г. Николов е поискал удължаване на срока на неплатения отпуск в рамките на 1-годишния срок, като с писмо от същата дата му е било отказано. Поради отказаното му удължаване на неплатения отпуск, на 15.10.2012 г. служителят е отправил предизвестие до директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Със заповед № 8401 от 12.10.2012 г., правоотношението със служителя е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 15.10.2012 г. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд, като същата не се оспорва от страните в касационното производство. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Същата обаче е издадена в нарушение на материалния закон. Видно от депозираното от Николов заявление (л. 14 от делото пред АССГ), е че служителят е поискал прекратяването на служебното правоотношение по взаимно съгласие, поради отказа на директора на Агенция "Митници" да удължи неплатения отпуск на служителя по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДСл задължава органа по назначаването да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с орган на Европейския съюз. В случая Николов е поискал да ползва отпуска по чл. 64, ал. 2 от ЗДСл за максималния предвиден в нормата срок, като му е бил разрешен такъв отпуск само за 26 дни. И когато служителят е поискал удължаването на отпуска до предвидения в закона размер, му е било отказано от административния орган, който именно отказ е накарал Николов да поиска прекратяване на служебното му правоотношение. Административният орган е действал незаконосъобразно, тъй като е бил длъжен да разреши отпуска в неговия максимален размер, защото такава е била волята на служителя. След това органът по назначаването е могъл да коригира това свое нарушение, като удължи срока на отпуска на служителя, но въпреки това е отказал, макар да е следвало да го стори. Като е процедирал по описания незаконосъобразен начин, директора на Агенция "Митници" е поставил служителя в положение, при което да избира - да не изпълни ангажиментите си към Европейската мисия или да ги изпълни, но да извърши дисциплинарно нарушение. Очевидно е, че в тази ситуация, волята на служителя да прекрати правоотношението си с Агенция "Митници" не е било формирано в резултат на свободната воля му воля, а поради липса на друга възможност, респ. в резултат на принуда. Поради това не са били налице и основанията за издаването на атакуваната заповед. Административният акт се явява незаконосъобразен и на още едно основание, независимо от посоченото по-горе. По делото са представени две заповеди с идентично съдържание, но с различни дати - едната постановена на 12 октомври, а другата - на 15 октомври 2012 г. (виж л. 8 и л. 15 от делото пред АССГ). В този случай, следва да се приеме, че административният акт е бил постановен на по-ранната от двете дати, тъй като след постановяването на първия акт, е недопустимо постановяването на нов акт между същите страни, със същото съдържание. Заявлението от служителя за прекратяване на служебното правоотношение е било подадено на 15.10.2012 г. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че в случая към момента на издаване на атакуваната заповед, дори формално не е съществувало волеизявлението (съгласието) на служителя за прекратяване на правоотношението, което води до нейната незаконосъобразност и съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Без значение е, че в заповедта е отбелязано, че същата поражда правни последици, считано от 15.10.2012 г. Важното е, че към момента на постановяването й, не са били налице материалноправните предпоставки за това. С оглед на тези съображения, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което атакуваната заповед да бъде отменена. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение