Решение № 4530 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Захаринова чрез пълномощника си адв. Р.Миков срещу решение 4834/17.07.2023г. по адм.д 28/2021г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлен изцяло предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение в размер на 72576 (седемдесет и две хиляди петстотин седемдесет и шест) лева, заедно със законната лихва върху тази сума, смятано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, от които: 13680 (тринадесет хиляди шестстотин и осемдесет) лева, без включен данък върху добавената стойност (ДДС) - наем за временна ограда в размер на 380 (триста и осемдесет) лева на месец, за период от 36 месеца; 14400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева, без ДДС - наем на фургон в размер на 400 (четиристотин) лева на месец, за период от 36 месеца и 324000 (тридесет и две хиляди и четиристотин) лева, без ДДС - наем на склад за строителни материали в размер на 900 (деветстотин) лева на месец, за период от 36 месеца. Посочените имуществени вреди, претърпени в периода от 21.11.2016г. до 30.11.2019г. са настъпили от четири незаконосъобразни и отменени индивидуални административни акта: Заповед РПН16-РА50-84/27.10.2016г. на главния архитект на район Панчарево, Столична община (СО); Мълчалив отказ на кмета на район Панчарево по Заявление за извършване на административна услуга с вх. РПН16-ГП94- 3857/21.11.2016г.; Заповед РА-19-13/15.11.2016г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол" на СО и Заповед РА-50-735/19.12.2016г. на главния архитект на СО. Ищцата е осъдена да заплати и направените по делото разноски от ответника. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба, с която се поддържа подадената касационна жалба и се претендират направените по делото разноски. Ответната страна Столична община, чрез процесуален представител и в писмен отговор по делото счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован се представлява. Оспорва жалбата и претендира направените по делото разноски Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано устно и писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявеният от Захаринова иск за присъждане на обезщетение в размер на 72576 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, смятано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, от които: 13680 лева, без включен ДДС - наем за временна ограда в размер на 380 лева на месец, за период от 36 месеца; 14400 лева, без ДДС - наем на фургон в размер на 400 лева на месец, за период от 36 месеца и 324000 лева, без ДДС - наем на склад за строителни материали в размер на 900 лева на месец, за период от 36 месеца. Посочените имуществени вреди, претърпени в периода от 21.11.2016г. до 30.11.2019г. са настъпили от четири незаконосъобразни и отменени индивидуални административни акта: Заповед РПН16-РА50-84/27.10.2016г. на главния архитект на район Панчарево, Столична община (СО); Мълчалив отказ на кмета на район Панчарево по Заявление за извършване на административна услуга с вх. РПН16-ГП94- 3857/21.11.2016г.; Заповед РА-19-13/15.11.2016г. на директора на Дирекция Общински строителен контрол" на СО и Заповед РА-50-735/19.12.2016г. на главния архитект на СО. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че не е налице третата предпоставка за основателността на исковата претенция. Констатирани са 4 броя незаконосъобразни актове, отменени по съответния ред, но според съда не е доказана пряката причинно-следствена връзка между отменените актове и правените от ищцата плащания. Съдът е установил от фактическа страна, че ищцата Захаринова е собственик на процесния недвижим имот в [населено място], Столична община. След придобиването на имота е направено изменение на регулационния план в частта, касаеща имота със заповед РД-09-50-344/05.05.2015г. главният архитект на СО, след което е получила и разрешение за строеж 121/28.07.2016г.от Главния архитект на район Панчарево. На 07.09.2016г. е бил сключен Договор за строителство между Д. Захаринова като възложител и Елена ИД ЕООД изпълнител, с предмет - извършване на строителство за обект: Еднофамилна жилищна сграда в УПИ IХ-3634, 3635 за жил. строителство, КВ.97, м. [населено място] /наричан по-долу за краткост Обекта/. С договора изпълнителят се е съгласил да извърши строително-монтажни работи (СМР), съгласно представени работни проекти, чертежи, строителните стандарти и според Приложения, неразделна част от договора. За изпълнение на дейностите по договора, дружеството е наело подизпълнител - Миртех ЕООД с Договор за строителство с предмет, идентичен с този на договора между Захаринова и Елена ИД ЕООД. Изпълнението на строежа е започнало със съставяне на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 21.09.2016г., Образец 2, Приложение 2 към чл.7, ал.З, т.10 от Наредба 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. След постъпили сигнали във връзка със започналото строителство разрешението за строеж от 28.07.2016г. е било отменено със Заповед РПН-РА50-84/27.10.2016г. на главния архитект на район Панчарево, на основание чл.91, ал.1 АПК. Тази незаконосъобразна заповед е била отменена с Решение 1758/17.03.2017г. по адм. дело 1758/2016г. /влязло в сила на 02.11.2017г., потвърдено с Решение 13269 на Върховния административен съд (ВАС), състав на Второ отделение по адм. дело 5588/2017г./ Във връзка с отмененото РС е издадена и Заповед РА-19-13/15.11.2016г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол, Столична община, с която е наредено незабавно спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и е забранен достъпът до строежа. Тази заповед е обжалвана и е отменена с Решение 5174/08.08.2018 г., постановено по адм. д. 12374 по описа за 2016 г. на АССГ, 27 състав /влязло в сила на 03.09.2018г./. По повод на преустановеното строителство на 21.11.2016г. между Захаринова и Елена ИД ЕООД е било сключено допълнително споразумение (Анекс) към Договора за строителство от 07.09.2016г. С него страните са се съгласили временно да бъде спряно строителството на Обекта, при което изпълнителят да осигури жива охрана на Обекта, фургон за охраната, да остави и запази изградената ограда на Обекта, да съхранява строителните материали на площадката на Обекта или по своя преценка да превози до свой склад и съхранява с грижата на добър стопанин материали, които ще послужат за влагане в строителството при неговото възобновяване. Датата на анекса - 21.11.2016г. е възприета за недостоверна от съда, след направено оспорване от страна на ответника. На същата дата 21.11.2016г. ищцата е сезирала кмета на район Панчарево с искане да бъде заверен Констативен акт (Образец 3) за установяване съответствието на строежа - завършени СМР по фундаментите на сградата, с издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването. По жалба на ищцата срещу мълчалив отказ на кмета на район Панчарево по Заявление с вх. РПН16-ГР94- 3857 за извършване на административна услуга и срещу последвалия изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. РПН16-ГР94-3857-(2)/09.12.2016г., пред АССГ е било образувано адм. дело 12669/2016г. С Решение 3512/25.05.2017г. съдът е отменил както мълчаливия отказ, така и изричния. Решението на АССГ е влязло в сила на 30.10.2018г. след като е потвърдено с Решение 13145 по адм. дело 7571/2017г. на ВАС, състав на Трето отделение. Едновременно с горните действия на районната администрация, по протест на прокурор от СГП е била отменена заповедта за подробния устройствен план от 2015г. на имота. Заповед РА50-735/19.12.2016г. на главния архитект на CO е била оспорена и с Решение 4879/18.07.2018г. по адм. дело 3104/2017г. решаващият състав на АССГ е уважил жалбата на Д. Захаринова. Видно от отбелязването на последната му страница решението е влязло в сила на 13.11.2019г., което обосновава и периода на исковата претенция. За изпълнение на дейностите по сключения договор за строителство са били закупени материали от изпълнителя, които след принудителното спиране на строежа са били оставени на склад, ползван от Елена ИД ЕООД /по силата на договор за наем/. Освен това, на обекта, въпреки че не са изпълнявани СМР е останал фургон и охрана. За разходите по опазването на обекта и материалите, ищцата след края на всички съдебни производства е заплатила сумата от 72576 лв. Именно тази сума тя претендира като настъпила в патримониума й вреда в резултат на издадените 4 броя незаконосъобразни административни актове. За доказване на реалността на настъпилата вреда и размерът й са изслушани две съдебно-икономически експертизи. Първата не е приета по делото, а повторната е приета, макар и оспорена от ответника. По нея Столична община е представила подробни писмени възражения, без обаче да ангажира повече доказателствени искания. Заключенията на повторната експертиза са кредитирани от съда и са следните - 1) Основание за фактуриране на извършените дейности по Договор за строителство от 07.09.2016г. и Анекси към него от 21.11.2016г. и от 22.12.2016г., след спиране на строителството до 30.11.2019г., са двустранно подписани Протоколи, Образец 19 с , 6, 7 и 8. За дейностите след спиране на строежа на 15.11.2016г. е издадена фактура 88/05.12.2019г. от доставчик Елена ИД ЕООД, с място на сделката гр. Елена и дата на възникване на данъчното събитие 05.12.2019г.; 2) С преводно нареждане от 06.12.2019г. от сметка на Д. Захаринова е преведена сума в размер на 72576 лева по сметка на Елена ИД ЕООД с основание Плащане по договор; 3) Протокол, Образец 6/31.12.2017г. е основание за включване на сума в размер на 21840 лева като елемент на фактура 88/05.12.2019г.; 4) Протокол, Образец 7/31.12.2018г. е основание за включване на сума в размер на 29160 лева като елемент на фактура 88/05.12.2019г.; 5) Протокол, Образец 8/05.12.2019г. е основание за включване на сума в размер на 18480 лева като елемент на фактура 88/05.12.2019г.; 6) Плащането по фактура 88/05.12.2019г. е надлежно осчетоводено от Елена ИД ЕООД. Фактурата е включена в Дневника за продажбите и съответно в Справката - декларация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Елена ИД ЕООД за данъчен период м. декември 2019г. и дължимият ДДС е внесен в законоустановения срок; 7) Сумата на облагаемата сделка по фактура 88/05.12.2019г. - 60480 лева, съответства на Протоколи за СМР за периода от 30.11.2016г. до 30.11.2019г., съответно: Протокол, Образец 19 6/31.12.2017г. - 21840 лева, Протокол, Образец 19 7/31.12.2018г. - 20160 лева и Протокол, Образец 19 8/05.12.2019г. - 18480 лева, без ДДС. По делото са приети множество писмени доказателства, част от които са оспорени от ответника, открито е производство по оспорването им по реда на ГПК. Извършена е и съдебно-графологическа експертиза по отношение на частни документи, подписани от управителя и от трето лице, негов пълномощник по отношение на актовете и протоколите от строителството. Съдът е формирал извод за неоснователност на исковата претенция по следните причини: намерил е, че са налице незаконосъобразни административни актове, които могат да представляват първата предпоставка за основателност на иска. Приел е обаче, че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените и доказани от ищцата плащания и въпросните актове. Обосновал е това, като е посочил, че намаляването на имуществената сфера на Захаринова е доказано, но тя не е успяла да докаже, че именно във връзка с четирите незаконосъобразни акта е направено плащането, за което е издадена фактура 88/05.12.2019г. от доставчик Елена ИД ЕООД. Съдът не е могъл да намери връзка между плащането, извършено на 06.12.2024г. с правно основание плащане по договор и твърдените от ищцата и доказани действия на контрагента Елена ИД ЕООД и неговите подизпълнители след спиране на СМР с незаконосъобразните актове. Съдът е посочил, че не са представени приложенията към договора за строителство, от които може да се направи извод дали страните са уговорили цени за обезопасяване и охрана на имота (ограда и фургон) по време на изпълнение на договора, както и цени за склад на строителните материали и съответно какъв е техният размер. За дължимостта на тези суми е представен анекс към договора, чиято дата е била оспорена от ответника и съдът е намерил датата му за недостоверна. След проведеното оспорване, според АССГ най-ранната възможна дата на Анекса от 21.11.2016г. и Приложение 2 към него, от които последните могат да бъдат противопоставени на трети лица са тези, на които са представени по делото, съответно 04.01.2021 г. и 31.05.2021 г. Изложени са мотиви и по това дали и с каква цел са представени доказателства за наем на склад и закупени материали от страна на изпълнителя по договора за строителство, като е посочено и че строителството е можело да започне и по-рано - с влизане в сила на съдебното Решение по адм. дело 12374/2016г. на 03.09.2018г. на ВАС, с което е отменен актът на директора на Дирекция Общински строителен контрол за спиране на всички видове СМР и забрана на достъп до строежа и са отпаднали пречките за продължаване на строителството. По тези причини основният иск и акцесорният за лихви са били отхвърлени от съда, като ищцата е била осъдена да заплати на ответника Столична община направените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неправилно интерпретиране на доказателствата, събрани по делото. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата представени по делото. Изложил е своите изводи за фактите, настъпили в обективната действителност, като настоящата инстанция споделя само част от направените изводи. Безспорно наличието на първата предпоставка за уважаване на иска за обезщетение на Д. Захаринова е налице. По делото са представени доказателства за четири логически свързани административни акта, който са били незаконосъобразни, отменени са по жалба на лицето от съответния административен съд, но преди това са послужили за основание за преустановяване на започналите строително-монтажни работи в имота на лицето, намиращ се в [населено място], р-н Панчарево, Столична община. Настоящия тричленен състав на ВАС, Трето отделение, не споделя изводите за липса на реално претърпени от лицето вреди и липса на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразните актове и вредите. На първо място, неправилен е извода на съда, че най-ранната възможна дата на Анекса от 21.11.2016г. и Приложение 2 към него, касаещи изменение на договора за строителство и принудителното спиране на СМР, от които тези документи могат да бъдат противопоставени на трети лица са тези, на които са представени по делото, съответно 04.01.2021 г. и 31.05.2021 г. Това следва да бъде датата на издаване на фактурата за извършеното от Захаринова плащане на 72576лв., а именно 05.12.2019г., доколкото в нея са описани протоколите, образец 19 6, 7 и 8 и които са издадени именно въз основа на изменения договор за строителство между ищцата и изпълнителят Елена ИД ЕООД и постигнатите нови договорености между тях. Именно поради това и е логично в основанието за извършения превод да пише по договор, доколкото сключеният между страните договор е допълнен с процесния Анекс. Няма връзка охраната на спрения обект с общата уговорка за охраната му, която се съдържа в договора с подизпълнителя Миртех ЕООД и която очевидно касае периода на изпълнение на договора и активните СМР, а не спирането им, с оглед допълнително възникналите административни пречки. Тя и не би била фактурирана самостоятелно на възложителката, съобразно останалите клаузи на представените по делото договори. На второ място, видно от заключението на вещото лице по повторната приета по делото съдебно-счетоводна експертиза реално плащане именно в размера на исковата сума е било направено от ищцата и същото е било надлежно осчетоводено от Елена ИД ЕООД. Това е било достатъчно да се направи извод, че нейния патримониум е бил намален с размера на сумата от 72576лв. Това представлява и претърпяната от нея вреда. На трето място, относно наличието на пряка-причинно следствена връзка, настоящата инстанция отново не споделя изложените от АССГ съждения. Не е било необходимо представянето на Приложения 1, 2 и 3 към първоначалния Договор за строителство по който ищцата е страна, за да се установи, договорено ли е и в какъв размер плащане за предоставянето на ограда и фургон за срока на договора и съответно да се направи извод, налице ли е било основание за заплащането им в периода в който строежът е бил спрян и СМР не са били изпълнявани и съответно дали заплащането на тези дейности в периода от 15.11.2016г. до 05.12.2019г. е резултат от отменените административни актове. Видно от представения договор с подизпълнителя на строителството е, че за неговия срок ще бъде осигурена охрана и ограда. Не се включва обаче в охраната периодът, в който строителство не се извършва и именно затова е сключен допълнителен анекс към договора за уговаряне на обезопасяването на обекта за периода на спирането на СМР. Допълнително представените по делото Приложения 1, 2 и 3, макар и късно представени пред настоящата инстанция не дават никаква информация и нямат отношение към този извод, който е можело да бъде направен с наличните по първоинстанционното дело доказателства. В допълнение следва да се посочи, че в съставения Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, Приложение 10 към Наредба 3/2003г. (подписан и от Захаринова), изрично е записано, че към 15.11.2016г. няма доставени материали, инвентар, съоръжения и др., които не са употребени в строежа. Това не означава, че такива за следващите етапи на строителството не са поръчани и складирани в склад, експлоатиран от изпълнителя, доказателства за което се намират по делото. Няма значение колко голям е складът, който дружеството ползва. Важно е, че към момента на подписване на анекса е разполагало с такъв. Очевидно, след като е възникнала необходимостта от обезопасяване на спрения обект, то продължаването на охраната и запазването на огражденията и подготвените материали /за които е уговорено, че могат да бъдат съхранявани и на друго място, извън процесния обект по усмотрение на изпълнителя на СМР/ са в пряка връзка с всички административни актове, довели до спирането на СМР. Принципно е вярно, че с влизане в сила на съдебното Решение по адм. дело 12374/2016г. на 03.09.2018г., с което е отменен актът на директора на Дирекция Общински строителен контрол за спиране на всички видове СМР и забрана на достъп до строежа, са отпаднали пречките за продължаване на строителството на обекта - Еднофамилна жилищна сграда със застроена площ и разгърната застроена площ 240 кв.м. в УПИ ІХ3634, 3635 за жил. строителство, кв.97, м. [населено място] за което е бил сключен и договорът за строителство от 07.09.2016г. Но до продължаването на производството по оспорване на заповедта, с която се отменя предходната заповед за изменение на подробния устройствен план и липсата на влязло в сила решение, няма житейска и икономическа логика строителството да продължава, ако се окаже, че за процесната територия подробния устройствен план предвижда нещо коренно различно. В тези случаи издаването и одобряването на последващи актове в хода на строителството би било минирано, поради забраните за това в Закона за устройство на територията. Поради изложените съображения, настоящият тричленен състав на ВАС, Трето отделение намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения от Захаринова иск. Ето защо следва да отмени първоинстанционното съдебно решение и да осъди ответника Столична община да заплати на ищцата претендираната от нея сума изцяло. Поради основателността на главния иск по обезщетението, съдът намира и акцесорният иск за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата за основателен. При този изход на спора и при липсата на възражение от страна на ответника по размера на адвокатското възнаграждениеq съдът намира, че следва да присъди описаната в списъка на разноските на касатора сума, доколкото по делото са налични доказателства за реалното извършване на плащанията и в двете съдебни инстанции - 10181 /десет хиляди сто осемдесет и един/ лева, представляваща сбора от заплатените адвокатски възнаграждения, държавни такси и разноски за съдебни експертизи, направени от страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,