Решение № 1075 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, подадена чрез пълномощника юрк. Димитрова, срещу решение 1215 от 03.07.2023 г., постановено по адм. дело 268/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена заповед 513з-1095/10.02.2023 г. на директора на СДВР. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон при превратно тълкуване на разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Ответникът Б. Костадинов, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Янева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. Костадинов, против заповед 513з-1095/10.02.2023 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 07 Районно управление /РУ/ при СДВР. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, същата е постановена в противоречие със закона в смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Прието е от съда, че действията по държане на наркотични вещества без надлежно разрешение са квалифицирани според конкретните обстоятелства на случая като престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от Нказателния кодекс /НК/, предмет на разследване по досъдебно производство 128/2022 г. и подлежат на разкриване в наказателно преследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, поради и което въпросите за осъществяването на това деяние от конкретно физическо лице са в подсъдността на наказателния съд, не на административния съд, който в хода на производството по оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание не би могъл да ги реши именно поради разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Според съда съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР няма пречка за осъществяване на дисциплинарна и наказателна отговорност за едно и също деяние, но когато в основата на дисциплинарната отговорност е деянието, което е и престъпление, основанието за налагане на дисциплинарно наказание е това по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предполага произнасяне на наказателния съд арг. и от чл. 195, ал. 5 от ЗМВР. Прието е от съда също така, че доколкото в случая самите действия по държане на наркотични вещества без надлежно разрешение в черен сак, намиращ се в багажното отделение на лек автомобил, са квалифицирани като нарушения на Етичния кодекс, а за разследването им е висящо досъдебно производство пред органите на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура гр. Благоевград, то не се касае за различни по обективни признаци действия, съставляващи основание за търсене на дисциплинарна отговорност, които да бъдат разглеждани автономно и отделно от действията предмет на разследване по досъдебно производство 128/2022 г. Поради това съдът обосновава извод, че до приключване на наказателното производство, осъществяването на дисциплинарна отговорност за действията по придобиване и държане на наркотични вещества без надлежно разрешение би довело до изземване на компетентността на наказателния съд по въпросите извършено ли е деянието и извършено ли е от лицето, посочено като извършител. Според съда несъмнено придобиването и държането на наркотични вещества без надлежно разрешение е етично нарушение, накърняващи доброто име на МВР /т. 19 от Етичния кодекс/ и поведение, което е несъвместимо със задължението по т. 20 на Етичния кодекс, следователно и дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, но в случая действията по придобиване не са доказани и в хода на дисциплинарното производство, а държането не е доказано, доколкото досъдебно производство 128/2022 г. не е завършило окончателно, поради което отсъства фактическото основание за търсене на дисциплинарна отговорност за това действие в случая. Административният съд приема също така, че само по себе си обстоятелството, че случаят е отразен в медийни публикации по независещи от жалбоподателя причини, не е основание за квалификацията по т. 19 на Етичния кодекс, както и че самото държане на наркотични вещества без разрешение по ЗКНВП е уронващо доброто име на институцията, но е основание за налагане на дисциплинарно наказание с оглед изхода от наказателното производство. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, като същата е мотивирана съобразно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е достигнал и до верен извод, че придобиването и държането на наркотични вещества без надлежно разрешение е етично нарушение /т. 15 от Етичния кодекс/, накърняващо доброто име на МВР /т. 19 от Етичния кодекс/ и поведение, което е несъвместимо със задължението по т. 20 от Етичния кодекс, следователно и дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ,т. 13 от ЗМВР. Неправилно обаче административният съд е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразно, доколкото дейстията по държане на наркотични вещества без надлжено разрешение съставляват престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, които в конкретния случай са били предмет на досъдебно производство 128/2022 г. и са били подсъдни на наказателния съд, а не на административния съд, поради и което в тези случаи се явава приложим чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. В процесния случай, дисциплинарната отговорност на Б. Костадинов е ангажирана за това, че на 01.09.2022 г. същият е придобил и държал наркотични вещества, без надлежно разрешение, в негов личен черен сак, намиращ се в багажното отделение на лек автомобил марка Ауди с рег. [рег. номер] действия, нарушаващи етичните норми за поведение, регламентирани в Етичния кодекс, с който служителят е бил запознат. Описаното от фактическа и правна страна деяние на служителя не е мотивирано от дисциплинарно-наказващия орган с доводи за извършено престъпление. В тази връзка следва да се има предвид, че посочването в заповедта на факта на образуване на досъдебно производство 128/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел къв Окръжна прокуратура гр. Благоеврад във връзка с откритите в сака на служителя Костадинов наркотични вещества и позоваването от страна на органа на събраните в хода на това производство свидетелски показания, както и на извършения оглед на място от дежурен следовател, не следва да се тълкува като презюмиране от страна на административния орган на извършено от служителя престъпление. Нито един от фактическите и правни изводи на органа, изложени в оспорения административен акт, не сочи на възприет подобен аргумент. Въпросът дали обективираното от Б. Костадинов деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Обстоятелството, че установеното дисциплинарно нарушение е описано посредством изрази, навеждащи на мисълта за правна квалификация по смисъла на НК, също така не обосновава извод, че в рамките на дисциплинарното производство се изземва компетентността на наказателния съд, както неправилно приема административният съд. От внимателния анализ на мотивите към оспорената заповед, ведно с материалите по дисциплинарната преписка, безспорно се установява, че дисциплинарно-наказващият орган не е наложил процесното наказание въз основа на фактически обстоятелства, които е следвало да бъдат проверени по реда на НПК. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е реализирана, в съответния обем и форма, за това, че при проведено на 01.09.2022 г. оперативно мероприятие и при извършените процесуално-следствени действия в личния багаж на младши инспектор Костадинов, намиращ се в багажното отделение на лек автомобил марка Ауди, са намерени наркотични вещества. Правилно е преценено от административния орган, че така изясненото от фактическа страна съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител /нарушение на правилото по т. 15 от Етичния кодекс/, при което същият не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона /нарушение на правилото по т. 20 от Етичния кодекс/ и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява нарушение на правилото, установено в т. 19 от Етичния кодекс. Цитираните разпоредби на Етичния кодекс изискват поведение на полицейския служител, с което да насърчава хората да уважават и спазват закона, да пази доброто име на институцията, като дава личен пример с поведението си и носи отговорност за действията си. С поведението си Б. Костадинов е нарушил посочените в административния акт императивни норми, с които същият е бил запознат, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С действията си този служител изразява незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Допуснатото от него нарушение в случая е станало известно и на широк кръг от хора представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство и на служители от структурите на МВР, както и на обществото чрез публикации в различни електронни медии, като ирелевантно в случая е, че отразяването в медиите е по независещи от служителя причини, обратно на приетото от административния съд. С оглед на това се налага извода, че по отношение на ответника в настоящото съдебно производство жалбоподател в първоинстанционното производство, е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина, обуславящо дисциплинарното наказание уволнение. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР служителят е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно което следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание се явява съразмерно с оглед поведението на служителя, тежестта на нарушението и свързаните с него неблагоприятни последици за укрепване доверието в полицейската служба. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена осъществилата се фактическа обстановка и съответно въз основа на тях е установена обективната истина. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта на директора на СДВР. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, което следва да бъде определено в размер на общо 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,