Решение № 8746 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2013 г.

Решение № 8746 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Денислав Динков Давидов от гр. София, против Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЧР-06Ч2/09.01.2013 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, министърът на правосъдието (министъра/ът), на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" (ПУДГДО) и писмо вх. № 13017/30.12.2011 г. на Районно управление "Социално осигуряване (РУСО), Ловеч и поради обстоятелството, че служебното правоотношение на държавния служител е възникнало, след като той е упражнил правото си на пенсия, е прекратил служебното правоотношение на Давидов - инспектор III степен - ОДЦ в Сектор "Въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" на Отдел "Охрана на съдебни сгради, магистрати, въоръжение, отбранително-мобилизационна подготовка, управление при кризи и оперативно-дежурен център" към Главна дирекция "Охрана" (ГДО). Недоволен, Давидов обжалва МЗ. Счита същата за незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискванията за форма на административния акт, съгласно чл. 59 от АПК и поради несъответствието й с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и 5 от АПК. Моли отмяната на акта и възстановяването му на длъжността, която е заемал или друга, равностойна такава. Претендира направените разноски по делото. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Давидов, по силата на МЗ № ПС-03-995/07.02004 г. (л. 8) на министъра, е назначен безсрочно като държавен служител на длъжността "старши инспектор" в Сектор "Режим, контрол и оперативно-дежурна част" при Отдел "Информация, анализ, секретариат, човешки ресурси, финансово и материално-техническо осигуряване в ГДО. Встъпил е в длъжност на 12.07.2004 г., видно от Акт за встъпване в длъжност (л. 9). На 30.12.2011 г. в ГДО постъпило Писмо вх. № 13017/30.12.2011 г. (изх. № 58022733023/28.12.2011 г. на РУСО Ловеч - л. 10) видно от което, на Давидов е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 3 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 10.06.2003 г. Със заявление вх. № МП-15913/19.08.2010 г., Давидов е поискал спиране на пенсията за неопределено време, тъй като работи. С Разпореждане № РА 482/31.08.2010 г. пенсията му е била спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 01.10.2010 г. Към момента на изготвяне на писмото Давидов не е получавал пенсия и не е подавал заявление за възобновяването й. С Докладна записка рег. инд. 92-10-5/07.01.2013 г. (л. 7) главният директор на ГДО е представил на министъра за подпис проекти на заповеди за прекратяване служебни правоотношения на служители от ГДО, на които служебните правоотношения са възникнали след като те са упражнили правото си на пенсия. Издадена е и обжалваната МЗ. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Давидов се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган: съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от ПУДГДО, министърът на правосъдието осъществява правомощията на работодател съгласно ЗМВР на държавните служители в ГДО и териториалните `и звена. Т. е. той се явява органът по назначаване на служителите в ГДО и има правомощията да издава заповеди за прекратяване на служебните им правомощия. Изяснени са били всички факти и обстоятелства, които са от значение за издаването на акта. За издаването на заповеди от посочения вид няма предвидени специални административнопроизводствени правила. Като административен акт, обжалваната МЗ отговаря по своето съдържание на изискванията на чл. 59 от АПК. Доводът за липса на посочени фактически основания за издаването на МЗ е необоснован и неоснователен. Видно от текста й, тя се издава "...поради обстоятелството, че служебното правоотношение на държавния служител е възникнало, след като той е упражнил правото си на пенсия...". Това е съществуващото фактическо основание и то е посочено в заповедта. Неоснователен е и доводът за несъответствие на акта с целта на закона. Изказаното в жалбата, че нормата в ЗМВР (чл. 245, ал. 1, т. 15) е създадена от законодателя "... с презумпцията, че след като е упражнил правото си на пенсия, държавният служител е с намалена трудоспособност и с оглед на това на неговия работодател следва да се осигури възможност да прекрати служебното му правоотношение по облекчен начин" е само лично мнение на жалбоподателя, без то да се основава на каквото и да е съществуващо фактически и/или правно основание. Целта на закона при създаването на нормата според настоящия съдебен състав е, да се даде правната възможност на работодателя, по негова лична, неподлежаща на контрол преценка, да прекратява служебните правоотношения със служители, които преди възникване на правоотношенията им, са упражнили правото си на пенсия. По изложените съображения, жалбата против обжалваната МЗ се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Следва да бъде осъден Давидов, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, да заплати на Министерство на правосъдието сумата 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС