Решение № 7126 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2020 г.

Решение № 7126 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена ЕТ "ЕЙВИС-И. Г.", ЕИК[ЕИК], чрез адв. Л. -Г., срещу Решение № 862/05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1395/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001330/19.06.2019 г., издаден от старши инспектор в сектор "Контрол" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, потвърден с Решение № 13-38-109-001/10.07.2019 г., издадено от началник отдел "МДТ" при Община Пазарджик. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че съдът не е отчел релевантните юридически факти и не е обсъдил възраженията на ЕТ. Касаторът счита, че от доказателствата по делото се установява, че имотът е земеделски, извън строителни граници и със земеделско предназначение. Посочва, че няма данни за сменен статут на земята. Твърди, че за имота следва да се прилага изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Счита, че ТБО също е определена неправилно, тъй като общината не е извършвала почистване покрай поземления имот, същият не граничи с места за обществено ползване и няма основание за събиране на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства: заключение за извършена тройна експертиза по дело № 59/2015 г. на Административен съд - Пазарджик и решение по същото дело, решение на ВАС и копие на писмо от АПИ - Областно пътно управление Пазарджик. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началник отдел "МДТ" при Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, юрк. В. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство. С решението си Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на ЕТ "ЕЙВИС-И. Г. " против АУЗД № АУ001330/19.06.2019 г., издаден от старши инспектор в сектор "Контрол" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, потвърден с Решение № 13-38-109-001/10.07.2019 г., издадено от началник отдел "МДТ" при Община Пазарджик, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 1 688, 47 лв., от които главница – 1 632, 52 лв. и лихви в размер на 55, 95 лв. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на ЕТ във връзка с подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ и декларации по чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик за освобождаване от такса битови отпадъци /само за услугите сметосъбиране и сметоизвозване/ от 04.12.2017 г. и от 27.12.2018 г. С оглед на така подадените декларации е издаден обжалваният АУЗД. Органът по приходите е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, с оглед на което и вземайки предвид декларираните данни, относими за облагането е приел облагаема основа за 2018 г. и 2019 г. в размер на 92 756, 13 лв., а дължим данък в размер на 157, 69 лв. Отчетено е обстоятелството, че за процесните години е подадена декларация по чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик за освобождаване от такса битови отпадъци /само за услугите сметосъбиране и сметоизвозване/, поради което на основание чл. 71, т. 1 ЗМДТ не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2018 г. и 2019 г. Размерът на ТБО е изчислен при съобразяване компонентите "обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения" и "почистване на местата за обществено ползване", както следва - за 2018 г. в размер на 533, 35 лв. и за 2019 г. в размер на 783, 79 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, при издаването му са спазени процесуалните правила и материалният закон. Обосновал е извод, че задълженията на ЕТ за ДНИ и ТБО за периода 2018 г. и 2019 г. са правилно определени по основание и размер. Приел е, че при определяне на дължимия ДНИ, издателят на АУЗД правилно е отчел обстоятелството, че данък се дължи само за процесните за имота сгради със застроена площ, както следва: селскостопански обект – 203 кв. м.; склад (производствен) – 58 кв. м; селскостопански обект – 14 кв. м.; склад (селскостопански) – 11 кв. м.; селскостопански обект – 222 кв. м.; селскостопански обект – 114 кв. м.; селскостопански обект – 38 кв. м.; селскостопански обект – 241 кв. м.; селскостопански обект – 217 кв. м.; селскостопански обект – 383 кв. м., производствен обект – 9 кв. м., при застроена площ и притежаваща площ общо 1661 кв. м. Решаващият състав е счел, че облагането е извършено при съобразяване решенията по адм. дело № 8825/2015 г. на ВАС и адм. дело № 8935/2015 г. на ВАС касателно предходни спорове относно процесния имот на жалбоподателя, с оглед на което, безспорно е зачетена задължителната за администрацията сила на съдебните решения по аргумент на чл. 297 ГПК. Земеделската земя и земята под оранжериите, които са преместваеми обекти не е обложена с данък. Относно възражението за недължимост на ТБО за 2018 г. и за 2019 г. тъй като недвижимият имот не граничи с местата за обществено ползване (паркове и градини) и не попада в местата за ръчно почистване на улици и територии, съдът се е позовал на разпитаните по делото свидетели, приетите експертизи и приложените по делото доказателства. Приел е за безспорно установено, че Община Пазарджик е престирала услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2018 г., първата половина на 2019 г. (месецът предхождащ издаването на обжалвания АУЗД) и планираните дейности до края на календарната 2019 г. Относно компонента за обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения, съдът е посочил, че от представените доказателства категорично се установява, че Община Пазарджик поддържа депо за обезвреждане на неопасни битови отпадъци. Коментирал е, че с процесния АУЗД не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, тъй като лицето е подало декларация по чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик, а материалният закон за останалите два компонента е приложен правилно. Съдът е посочил, че поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината на правните субекти, не за да третират битовите отпадъци, създадените от собствената им дейност на територията на собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Относно услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, съдът е посочил, че с нея завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци. Тази услуга е необходима, както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Следователно по силата на закона релевантен за дължимостта на таксата за този вид услуга е не фактът на генериране на битови отпадъци от задълженото лице, а единствено наличието на депо, т. е. обезпечаването от общината на последния етап от обезвреждането на битовите отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическо ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 от ЗМДТ във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Решението е правилно. По делото не е имало спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Правилно и обосновано съдът е приел, че доколкото в разглеждания случай се касае за имоти, представляващи сгради, то същите са облагаеми обекти. Същите са разположени върху имот с идентификатор 55155.27.164 в землището на гр. Пазарджик, извън строителните граници, за който има влязъл в сила ПУП - план за регулация и план за застрояване, съгласно които за имота е обособен урегулиран поземлен имот ХII-164, отреден "за оранжерии", а със застроителния план е предвидено застрояване на калкан с урегулиран поземлен имот I-147, т. е. попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Съдът е съобразил и посочената разпоредба, както и предписанията на цитираните от оспорващия съдебни решения, а също и подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. номер 14004116/28.10.2016 г. относно обстоятелството какъв е обектът на облагане. Правилно и обосновано съдът е приел, че при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, ДНИ се дължи за намиращите се в имота сгради със застроена площ и прилежаща площ общо 1661 кв. м., като в тази площ не влизат земеделската земя и оранжериите. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на ЕТ относно дължимостта на ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ /в приложимата редакция/ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съобразно доказателствената тежест, ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата ТБО и че реално са предоставяни определените видове услуги. Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено че размерът на ТБО е определен при съобразяване с подадените декларации по чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик за освобождаване от такса битови отпадъци и не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. С оглед доказателствата по делото, включително и заключението на вещите лица, процесните имоти попадат в обхвата на обслужване съгласно заповедите на кмета на Община Пазарджик, издадени на основание чл. 62 ЗМДТ, както и в обхвата на зимното почистване, като същите, видно от показанията на разпитаните свидетели, са били реално осъществени. Правилно е преценено, че в настоящия казус са налице и трите компонента. Съдът е съобразил, че по отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, за дължимостта им по силата на закона е релевантен не фактът на генериране на битови отпадъци от задълженото лице, а единствено наличието на депо, т. е. обезпечаването от страна на общината на последния етап от обезвреждането на битовите отпадъци. Съгласно трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Доколкото тази услуга не е обвързана изцяло с фактическо ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 ЗМДТ във вр. с чл. 11 ЗМДТ, то съдът правилно е посочил, че за нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Не отговаря на данните по делото твърдението, че липсват доказателства, от които да се установи, че реално са предоставяни услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото са налични многобройни писмени доказателства, които са обсъдени от вещото лице, които в своята съвкупност обосновават правилност на извода на съда. Доводите на касатора за липса на снежна покривна са ирелевантни относно задължението за ТБО. Неотносимо към спора е и представеното писмо от АПИ, тъй като за процесния акт не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, в полза на Община Пазарджик следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 348, 20 лв., съгласно представения списък по реда на чл. 80 ГПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение