Решение № 10556 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2016 г.

Решение № 10556 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - С., гр. С., пл. "П. Р. Славейков" № 4а срещу Решение № 3374 от 16.05.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7159/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменя задължителни предписания на старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - С., обективирани в протокол за проверка на документи № К-0062488 от 14.05.2015 г., с които на основание чл. 193, т. 2 във вр. с чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на потребителите е предписано на "Мобилтел" ЕАД да удовлетвори искане на потребител за разваляне на договор и за възстановяване на заплатената сума.

Касационният жалбоподател - старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция - С., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно приложил чл. 114, ал. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) като не отчел, че са налице предпоставките за удовлетворяване на искането на потребителя. Извършеното софтуерно обновяване на мобилния апарат е също рекламация. Счита, че в случая е налице поискано от потребителя съдействие за удовлетворяване именно на това негово право - да развали договора и да получи възстановяване на платената сума. Сочи, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Мобилтел" ЕАД.

Ответникът по касационната жалба - "Мобилтел" ЕАД (Мобилтел), не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел за необоснован извода на органа за безспорно установено наличие на четири рекламации, в резултат на което е възникнало задължението по чл. 114, ал. 3 ЗЗП. За установяване на релевантните факти органът е имал възможност да назначи техническа експертиза, както и е бил длъжен да укаже на потребителя, че не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата. Като не е сторил това, органът е постановил акта си при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Мобилтел" ЕАД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, който извършва продажба на стоки и услуги по смисъла на § 13, т. 13 и 14 ЗЗП.

1. На 03.04.2015 г. в Комисията за защита на потребителите постъпва жалба на потребител, в която се сочи, че на 16.09.2013 г. потребителят закупува от магазин на Мобилтел мобилен телефонен апарат, който проявил дефект и на 14.08.2014 г. бил оставен за сервизно обслужване. На 22.12.2014 г. апаратът отново бил даден за поправка, като при сервизната проверка било установено, че е изправен. На 07.02.2015 г. апаратът отново е оставен за поправка и върнат поради неоткрит технически проблем.

1. На 24.04.2015 г. длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите извършва проверка в обект на Мобилтел. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол № К-0189833.

1. На 07.05.2015 г. и на 13.05.2015 г. Мобилтел представя становище по жалбата като сочи, че на:

а) 04.08.2014 г. е извършен гаранционен ремонт - смяна на елемент и нов софтуер; номер на поръчката BG02001058175 (л. 48);

б) 16.12.2014 г. е извършен гаранционен ремонт - смяна на основна платка и USB модул, преинсталиран софтуер; номер на поръчката BG02001080629 (л. 49);

в) 18.01.2015 г. е извършен тест на апарата и той е технически изправен; нов софтуер; номер на поръчката BG02001085295 (л. 46);

г) 31.01.2015 г. е извършен тест на апарата и не е установен описания проблем; преинсталиран софтуер; номер на поръчката BG02001087680 (л. 41);

Представено е копие от електронния регистър на предявените рекламации и документи за сервизни поръчки.

1. На 14.05.2015 г. старши инспектор в Комисията за защита на потребителите издава, на основание чл. 193, т. 2 във вр. с чл. 114, ал. 3 ЗЗП, задължителни предписания на Мобилтел, като го задължава да развали договора с потребителя и да върне платената сума.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на доказателствата по делото съдът приема за доказано извършването на две рекламации - на 04.08.2014 г. и на 16.01.2014 г., като установените дефекти на стоката са отстранени, но по делото не е доказано при другите две рекламации да е установен дефект на стоката, както и потребителят да е предявил претенция за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба чрез замяната й с нова.

С оглед на това съдът приема, че не е доказан фактическият състав на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Това прави постановеният акт издаден при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на принципите на истинност и на служебното начало длъжностното лице не е изследвало въпроса при твърдяните рекламации на 18.01.2015 г. и 31.01.2015 г. имало ли е несъответствие на стоката с договора за продажба и в какво се изразява. Като не е сторило това длъжностното лице е постановило акта си при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорените предписания и ги отменя.

Изводът на съда е неправилен.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт.

По делото е безспорно, че Мобилтел има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, съответно на продавач по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, който е осъществил продажба на стока по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП на лице, което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

С оглед на това и в съответствие с чл. 193, т. 2 ЗЗП Мобилтел може да бъде адресат на задължително предписание от длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите. В случая касаторът, при упражняване на това законово правомощие, дал задължително предписание на ответника, но както обосновано приема съдът, за да е законосъобразно даденото предписание следва фактите по делото да съответстват на установения в правната норма фактически състав.

Какво установяват фактите по делото?

Процесното задължително предписание е дадено на основание чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Съгласно тази норма търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП, е налице следваща проява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Това значи, че за да е законосъобразно даденото предписание е необходимо по безспорен начин да е установено удовлетворяването на три рекламации в рамките на срока на гаранцията и да е налице ново несъответствие на стоката с договора за продажба.

Тълкувайки правилно релевантната правна норма съдът е извършил проверка за наличие на елементите на фактическия състав на приложеното задължително предписание. От доказателствата по делото съдът прави обоснован извод за удовлетворяване на две рекламации на потребителя, но приема, че при третата и четвъртата рекламация не е установено несъответствие на стоката с договора за продажба, поради което липсва елемент на фактическия състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП.

Видно от доказателствата по делото, представени от самия търговец, при третата и четвъртата рекламации не са открити технически проблеми по самия апарат, т. е. няма установени повреди на устройството, на техническата апаратура, на физическите компоненти на апарата или казано популярно - на хардуера. Но мобилният телефонен апарат - в случая SAM G. C. D., е не само устройство, не само хардуер. Мобилният апарат е съвкупност от устройство и програмно осигуряване, т. е. цялата информация необходима за работата на апарата или казано популярно - софтуера. Несъответствието на стоката с договора за продажба може да се дължи както на проблеми с хардуера, така и на проблеми със софтуера. За целите на рекламацията е ирелевантно кой от компонентните на стоката е показал несъответствие с договора за продажба. Релевантен е фактът на несъответствието, т. е. на нефункционирането на стоката по начина, гарантиран от договора за продажба.

Описанието на дефектите при третата и четвъртата рекламации - "тъч скринът забива, камерата не работи, прекъсва по време на работа" и "дисплеят блокира при търсене на контакти, при ползване на камера, по време на разговор, разпада разговорите, рестартира се", и извършения преглед на устройството са установили, че не е бил налице проблем с хардуера, но преинсталирането на софтуера на телефона е довел до отстраняване, поне временно, на дефектите, защото след преинсталирането извършеното тестване не показва твърдяните дефекти с оглед на посоченото в поръчките.

Следователно, при третата и четвъртата рекламации е налице дефект в софтуера на мобилния телефон, който дефект, според посоченото в сервизните поръчки, е бил надлежно отстранен. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че в случая са налице не две, а четири рекламации на стоката, които безспорно, са установени и удовлетворени в рамките на гаранционния срок.

Горното сочи, че фактическият състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП е осъществен - налице са три удовлетворени рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката, в рамките на срока на гаранцията. Налице е и следващо несъответствие на стоката с договора за продажба.

В тази хипотеза, и при изявено желание на потребителя за разваляне на договора, търговецът е длъжен да удовлетвори неговото искане. Несъответен на доказателствата по делото е и изводът на съда за липса на заявено от потребителя желание за разваляне на договора. Видно от приложената по делото жалба на потребителя до Комисията за защита на потребителите, потребителят е заявил, че: "Желая да бъда обезщетен по някакъв начин от "Мобилтел" ЕАД или да ми върнат съответната сума, или да ми ги изплатят по сметката в съответната компания", както и "Какво трябва да се случи, за да ми върнат необходимата сума? Моля за съдействие от вас!". Така формулираното искане и съответно желание за помощ обективно съдържа ясно изразена воля на потребителя за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената от потребителя сума.

При това заявено желание на потребителя и при осъществяване на фактическия състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП даденото от касатора задължително предписание на Мобилтел е законосъобразно.

Съдът като не отчел осъществяването на фактическия състава на чл. 114, ал. 3 ЗЗП постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което са законосъобразни. Жалбата на Мобилтел като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При извършена служебно проверка съдът констатира, че на касатора - длъжностно лице на Комисията за защита на потребителите, при подаване на касационната жалба е събрана държавна такса в размер на 25,00 лв. Касаторът е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, поради което и с оглед на чл. 84, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК е освободен от заплащане на държавна такса за касационно обжалване. Държавната такса е внесена по сметка на Административен съд, С. град, поради което именно този съд следва да постанови връщането й.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд