Решение № 1011 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2016 г.
ВАСII отделение25.01.2017 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1467/02.08.2016 г., по адм. д. № 2100/2014 г. по описа на Административен съд Б. ОСЪЖДА МП"П. Б. център" ДА ЗАПЛАТИ на "Л. Н. Б." АД разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за касационната инстанция в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1011 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "П. Б. център", представляван от гл. юрк. Ташкова, надлежно упълномощена, против решение № 1467/02.08.2016 г. по адм. д. № 2100/2014 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответикът, "Л. Н. Б." АД поддържа становище за неоснователност на касационна жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Конкретни съображения за отсъствие на касационни основания за отмяна на решението излага в писмен отговор по касационната жалба и писмени бележки, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отменил като незаконосъобразно решение № 32-107905/12.09.2014 г. на началника на МП "П. Б. център", мълчаливо потвърдено от началника на М. Б., с което на основание чл. 6, чл. 20 и § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, съгласно Приложение I към Регламент /ЕИО/ 2687/ на Съвета за стоката, декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла, предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обращение и крайно потребление по ЕАД МНР 13BG001007H0032538/17.10.2013 г. с получател "Л. Н. Б."АД, след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение код ТАРИК 2707 99 99 00. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно забележка 2 към глава 27 на КН и ОБХС в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка е обсъдил в съвкупност с писмените заключения на съдебно-химическата експертиза и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което е приел, че митническият орган неправилно е претарифирал стоката с код 2707 99 99, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правило приложение на материалния закон. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, а също при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Следователно, използваният от ЦМЛ метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които са различни понятия. Погрешно е прието, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични, а всъщност понятието ароматни съставки е с по-широк обхват, като ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, наред с други съставки. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 99 99, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. И. са само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява изследването на останалите съставки на продукта. Изложеното кореспондира и на заложения в обсъденото от административният съд решение на СЕС разграничителен критерий, а именно: в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки преобладават в тегловно отношение над неароматните, което не е установено по безспорен начин от МЛЕ. В тази връзка са обосновани изводите на съда за неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", в смисъла, залегнал в т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС. Предвид горно изводът, обосновал незаконосъбразност на оспореното административно решение за определяне нов код ТАРИК 2707 99 99 00 в кл. 33 на ЕАД МНР 13BG001007H0032538/17.10.2013 г. и определяне размер на митническо задължение и нов размер на ДДС, се явява правилен. Обжалваното отменително решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 300 лв. съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение